Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2465 от 15.05.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 5353/2023
Вид
Решение № 2465
Подписан
15.05.2023
В сила
15.05.2023
Състав
Емилия Александрова, Катя Хасъмска, Таня Кандилова

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435, ал.2, т.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.437, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.78, ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 79 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 2465 гр. София, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско дело № 20231100505353 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.436 вр. чл.435, ал.2, т.7 ГПК.

Образувано е по жалба, вх. № 36611/27.03.2023г. по описа на ЧСИ М.П., преписката по която е с вх. № 43163/05.05.2023 г. по описа на Софийски градски съд, депозирана от „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, с ЕИК *******, срещу постановление за разноски от 10.03.2023 г. по изпълнително дело № 20238510400553 по описа на ЧСИ М.П., с което ЧСИ П. е отказал да намали размера на приетите за събиране суми за държавна такса за издаване на изпълнителен лист и такси за банков превод в размер на 10.91 лв., отказал е да намали приетата за събиране по т. 31 от ТТРЗЧСИ сума в размер на 24 лв.с ДДС, приел е за събиране по т. 4 от ТТРЗЧСИ такса в размер на 12 лв. с ДДС за постановлението за разноски. Подробно в жалбата са изложени съображенията. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното постановление за разноски от 10.03.2023 г., както и да бъде отменена приетата за събиране такса по т. 4 от ТТР към ЗЧСИ за връчване на обжалваното постановление.

Взискателят „Т.У.“ ЕООД, оспорва жалбата и моли за оставянето й без уважение. Претендира разноски.

Частен съдебен изпълнител М.П. е представил мотиви за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и в нейното възражение, както и обясненията на частен съдебен изпълнител М.П., прие следното:

Настоящият съдебен състав приема, че жалбата е подадена в срок, от 1 легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна поради следните съображения:

В случая на 16.02.2023 г. в кантората на ЧСИ М.П. с peг. № 851 е образувано изпълнително дело № 20238510400553 въз основа на Изпълнителен лист издаден на 12.02.2020 г. от Софийски районен съд на основание Съдебно решение по гр. дело № 36126 от 2018 г. по описа на СРС, 176 състав, с взискател „Т.У.“ ЕООД с ЕИК ******* и длъжник „СОФИЙСКА ВОДА“ АД С ЕИК *******.

Към посоченото изпълнително дело са приложени препис от посочения изпълнителен лист, по силата на който „Софийска вода“ АД е осъдена да заплати на адвоката В. В.Т. сумата 360 лв. разноски в производството за адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА. С договор за цесия за от 15.02.2022 г. В. В.Т. е прехвърлил на В.Н.Д. цялото вземане, което има към „Софийска вода“ АД в размер на 360 лв., ведно с платената държавна такса за издаване на изпълнителен лист. Впоследствие с договор за цесия за от 23.08.2022 г. В.Н.Д. е придобила горепосоченото вземана на настоящия взискател „Т.У.“ ЕООД. Представена е пълномощно, с което „Т.У.“ е упълномощило Адвокатско съдружие „Юстиция“ да го представлява по изп. дело. Представени са и уведомителни писма до „Софийска вода“ АД относно извършените цесии. По изпълнителното дело е представена вносна бележка от 14.02.2023 г., от която е видно, че взискателят е заплатил по сметка на ЧСИ общо 71 лв., като пет лева от тази сума е за банков превод. Изготвена е сметка от 16.02.2023 г. за сумата в размер на 55 лв., а с ДДС – 66 лв.

На 17.02.2023 г. на длъжника е връчена Покана за доброволно изпълнение с изх. № 12642/16.02.2023 г. В поканата за доброволно изпълнение е посочен размерът на приетите по делото за събиране разноски на взискателя.

На 16.02.2023 г. е изискана справка от Регистъра на Национална агенция за приходите за наличие/липса на задължения.

На 17.02.2023 г. в Централния клон на Обединена българска банка е получено Съобщение за налагане на запор с изх. № 12644/16.02.2023 г., с указание след постъпване на дължимите суми по изпълнителното дело, запорът да бъде вдигнат.

На 27.02.2023 г. длъжникът е депозирал Възражение с вх. № 26913/27.02.2023 г., наименувано „Отговор на покана за доброволно изпълнение, срещу приетата за събиране т. 31 от ТТРЗЧСИ в размер на 24,00 лв. с ДДС и приетите за събиране суми за държавна такса за издаване на изпълнител лист и такси за банков превод в размер на 10,91 лв.

На 10.03.2023 г. с Постановление за разноски с изх. № 18263/10.03.2023 ц, изпратено посредством Придружително писмо с изх. № 18264/10.03.2023 г., съдебният изпълнител 5 отказал да намали приетите за събиране суми за 2 държавна такса за издаване на изпълнител лист и такси за банков превод в размер на 10,91 лв., отказал е да намали размера на таксите по ТТРЗЧСИ със сумата от 24,00 лв. с ДДС, начислена за т. 31 от ТТРЗЧСИ и е приел за събиране сумата в размер на 12,00 лв. с ДДС, начислена за т. 4 от ТТРЗЧСИ за изготвяне на обжалваното Постановление за разноски. За изготвените книжа, длъжникът е уведомен на 16.03.2023 г.

На 27.03.2023 г. е депозирана жалба от длъжника с вх. № 36611/27.03.2023 г., с която се обжалва Постановление за разноски с изх. № 18263/10.03.2023 г., препис от която е изпратена на взискателя.

Взискателят е депозирал възражение с вх. № 43726/12.04.2023 г. по отношение на жалба с вх. № 36611/27.03.2023 г.

Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 ГПК, на обжалване подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, с който се определят разноските по изпълнението, а оспорването на тези разноски не лишава длъжника от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение (т. 2 на ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС).

Според нормата на чл.79 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл.433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство и изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. Таксите по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни и други действия, като размерът и видът на разноските се определят с тарифа (чл.78, ал.1 ЗЧСИ).

Въззивният съд намира, че допълнителните разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ са недължими. По силата на забележка към т. 31 от ТТРЗЧСИ, допълнителните разноски са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството. В копието на изпълнителното дело такъв документ не се съдържа, а от приложените сметки по чл. 79 от ЗЧСИ и от мотивите на частния съдебен изпълнител не може да се направи извод за сторени по вид и размер допълнителни разноски, поради което начисляването им трябва да бъде отменено.

Настоящият съд счита за частично неоснователно оплакването на жалбоподателя относно приетата за събиране сума, представляваща такса за банков превод, като намира, че същата в размер на 5 лв. правилно е възложена в тежест на длъжника, тъй като тази сума е извършен и доказан разход от взискателя за събиране на вземането му от длъжника. Същата е поискана за събиране от взискателя и подлежи на възстановяване, както всеки друг разход, извършен от него с цел удовлетворяване вземането му от длъжника. Разликата обаче от 5 лв. до 10.91 лв., т.е. сумата в размер на 5.91 лв., отразена в постановлението от 10.03.2023 г. /за издаване на изпълнителен лист и такса превод за издаване на този изпълнителен лист/ се явява недължима, тъй като не са налице представени доказателства от страна на взискателя за сторени такива.

3

Действително в случая следва да се отбележи, че производството по издаване на изпълнителен лист се съдържа в Глава тридесет и шеста от ГПК, като същото се развива пред съда и предхожда образуването на изпълнителното производство, но самият изпълнителен лист е абсолютната процесуална предпоставка за започване на изпълнителния процес, защото именно той овластява изпълнителния орган да започне принудителното изпълнение. От разпоредбите, отнасящи се до издаването на изпълнителен лист, които съдържат общите положения за изпълнителното производство, следва да се приеме, че разноските за издаване на изпълнителен лист се включват в разноските за изпълнението по смисъла на чл. 79, ал. 1 ГПК.

Съобразявайки се с цитираната разпоредба, сумите, които се заплащат за издаване на изпълнителен лист, следва да бъдат събрани от съдебния изпълнител /Определение № 617/16.12.2013 г. на ВКС, I ГО по ч.гр.д.

6154/2013 г./. Взискателят обаче не е представил доказателства, че е заплатил разноски /държавна такса/ за издаване на изпълнителен лист в размер на 5 лв., както и такса превод в общ размер на 0.91 лв.

Основателна се явява жалбата в частта за начислената в постановление за разноски от 10.03.2023 г. такса в размер на 12 лева на основание т.4 от ТТР към ЗЧСИ за изпращане на постановлението за разноски.

Съобщението е връчено на длъжника по електронна поща и липсват доказателства за сторен разход във връзка с това връчване, неясно остава и по какъв начин сумата е калкулирана. Същевременно постановлението на органа по изпълнението, с което същият се произнася по възражение срещу приетите такси и разноски не е сред актовете, за които в разпоредбата на т.4 ТТР към ЗЧСИ се предвижда начисляване на проста такса за неговото изготвяне и връчване.

По горните съображения депозираната жалба е частично основателна.

По разноските в настоящото производство: Настоящата съдебна инстанция намира, че доколкото се касае за производство, аналогично на производството по чл. 248 от ГПК и възможността за инстанционен контрол на определението на съда по чл. 248 от ГПК, то съгласно актуалната практика на ВКС, не се дължат разноски, тъй като производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно, а е свързано с исковото производство и дължими са разноските, произтичащи от изхода на делото (така Определение № 122 от 14.04.2021 г. по ч. гр. д. № 1269/2020 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС).

Съгласно чл.437, ал.4 вр. чл.435, ал.2, т.7 ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ начисляването на допълнителните разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ в размер на 24 лева по изпълнително дело № 20238510400553 по 4 описа на ЧСИ М.П., peг. № 851 на КЧСИ .

ОТМЕНЯ начисляването на разноски, представляващи държавна такса за издаване на изпълнителен лист, ведно с такса превод, в общ размер на 5.91 лв. по изпълнително дело № 20238510400553 по описа на ЧСИ М.П., peг. № 851 на КЧСИ.

О Т М Е Н Я начисляване с постановление от 10.03.2023 г. по изпълнително дело № 20238510400553 по описа на частен съдебен изпълнител М.Н. П., peг. № 851 на КЧСИ, на такса по т.4 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители в размер на 12 лева с ДДС за изготвяне и връчване на това постановление.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ЖАЛБА, вх. № 36611/27.03.2023г. по описа на ЧСИ М.П., депозирана от „Софийски вода“ АД, в частта, в която се обжалва постановление за разноски от 10.03.2023 г. по изпълнително дело № 20238510400553 по описа на ЧСИ М.П., в частта му, в която е отказано да се намали размерът на приетата за събиране сума, представляваща такса за банков превод в размер на 5.00 лв., като неоснователна.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Т.У.“ ЕООД, ЕИК *******, за присъждане на разноски по настоящото дело.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5