Определение № 742 от 26.02.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 742 гр. Варна, 26.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско дело № 20243100500166 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 413, ал. 2, вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Подадена е частна жалба от „А1 България” ЕАД срещу разпореждане № 3627/21.11.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 1182/2023 г. на РС – Девня, в частта, с която е отхвърлено заявлението на „А1 България” ЕАД за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника А. Г. А. за сум ите: 795,95 лева, представляваща сбор от начислени неустойки поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната и 233,08 лева, представляваща сбор от мораторни лихви върху цялата сума, считано от първия ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща дата на депозиране на заявлението 19.11.2023 г.

В частната жалба се навеждат съображения за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане в обжалваната част. Според жалбоподателя, заповедният съд неправилно е приел, че неустоечната клауза излиза извън присъщата и́ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Поддържа, че всички претендирани неустойки са дължими и не противоречат на добрите нрави. Моли да бъде отменено разпореждането в обжалваната част и да се издаде заповед за изпълнение. Претендира присъждане на разноски в настоящото производство.

Частната жалба е с правно основание чл. 413, ал. 2 от ГПК. Същата е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от страна, която има правен интерес от обжалването. Ето защо съдът нам ира частната жалба за допустима.

Варненският окръжен съд като взе предвид становището на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частно гражданско дело № 1182 по оп иса за 2023 г. на Девненск ия районен съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от жалбоподателя „А1 България” ЕАД в качеството на кредитор, срещу длъжника А. Г. А..

Посочено е искането на заявителя, а именно – за издаване на заповед за изпълнение и 1 изпълнителен лист против длъжника. В т. 9 от заявлен ието е посочено, че се претендира парично вземане в размер на 875,70 лв., мораторна л ихва върху цялата сума в общ размер на 258,65 лв. от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща дата на депозиране на заявлението, както и законна лихва върху цялата сума от датата на депозиране на заявлението в съда до изплащане на вземането. Посочено е, че паричното вземане е за неизпълнение на договорни задължения и съответно издадени счетоводни документи. В т. 12 е посочено, че вземането произтича от неплатени суми, дължими по договор за електронни съобщителни услуги, предоставяни със системен партиден номер ********, като част от рамков договор, идентифициран с неговия уникален номер *********. Задълженията за периода от 10.11.2020 г. до 03.12.2020 г. б или на обща стойност 875,70 лв., формирани както следва: - неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги на обща стойност 79,75 лв.; - неустойки в общ размер на 795,95 лв. поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната. За задълженията били издадени счетоводни документи, които са описани в табличен вид с посочване на партидния номер на договора ********, номер на документа, вид на документа, дата на издаване, падеж, размер на задължението. Положен е подпис на заявителя.

За да отхвърли заявлението като неоснователно, районният съд е приел в обжалваното разпореждане, че клаузата в договора, уговаряща неустойка в размер 3 стандартни месечни такси без ДДС, е неравноправна по смисъла на чл. 143 ал. 2 т. 5 от ЗЗП, доколкото доставч икът ще получи пълен месечен абонамент за този срок, независимо че след прекратяването не предоставя услуга, и неустойката е необосновано висока. Относно неустойката за дадена отстъпка от цената на услуга или устройство – че не може да се търси неустойка за предоставена търговска отстъпка, тъй като с неустойката се цели последващо увеличаване на цената на вече предоставена услуга или закупена вещ, което е в противоречие с добрите нрави и излиза извън обичайните обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на неустойката.

Варненският окръжен съд приема, че обжалваното разпореждане е правилно по следните съображения:

В чл. 410, ал. 2 от ГПК е постановено, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, с което се препраща към реквизитите на исковата молба. Според чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, за да е редовна, исковата молба следва да включва изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. Или, в т. 12 от заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК следва да са конкретно посочени същите факти и обстоятелства, на които би се позовал кредитора в исковата си молба, в случай че предяви претенциите си по общия исков ред.

Този извод следва и от разпоредбите на чл. 415 и чл. 416 ГПК, както и чл. 422, ал. 1 ГПК, които сочат за наличие на обусловеност между заповедното производство и последващото производство за установяване на вземането по заповедта, в случай на възражен ие от страна на длъжника.

В случая, заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е нередовно. Същото не съдържа изложение на конкретните обстоятелства, от които произтича иска. По-специално, в заявлението не е посочено от кое конкретно пр иложение към договор ******** произтича всяка отделна претенция, съответно, същите не са индивидуализирани с посочване на дата, избран тарифен план, респ. мобилен номер, срок и дължима месечна абонаментна такса за всяко приложение поотделно. Не е ясно въз основа на кое приложение или договор и при какви условия е предоставено оборудване на абоната, липсва индивидуализация на вида на това оборудване (рутер, модем, ТВ приемник, телефон и т.н.), за стойността на което е нач ислена неустойка при прекратяване на договора. Не е посочено на основание на кое пр иложение към договора за какви предоставени услуги и по 2 какъв начин е формирана неустойката – какъв е размерът на абонаментните такси за съответния тарифен план (стандартна, промоционална), които са включени в неустойката по съответното приложение, респ. вида на невърнатото оборудване и неговата стойност; на какво основание се претендират и как са формирани неустойките за дадена отстъпка от цената на услуги и от цената на устройство – конкретно за всяка услуга и за всяко устройство, за които се претендират такива неустойки. Не е посочен и размер и период на начисляване на мораторната лихва поотделно върху всяко от вземан ията по отделните приложения в рамките на общо заявената сума (258,65 лв.).

Следва да се отбележи, че в производството по чл. 410 от ГПК заповедният съд не може да извлича основанието на претендираните вземания от представените към заявлението документи без заявителят изрично да е навел фактически твърдения досежно тези обстоятелства. В този смисъл точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповедта за изпълнение и в случай на липса на такава заявлението подлежи на отхвърляне (т. 2б от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС).

Предвид тези констатации заявлението в частта, касаеща процесните вземания, следва да отхвърли, но по съображения за нередовност на заявлението в тази част, а не по съображения за неравноправност на договорните клаузи, които предвид констатираната нередовност не следва да се обсъждат от настоящия състав.

Поради съвпадение в крайнит е изводи на настоящия състав с тези на РС – Девня, частната жалба следва да се отхвърли като неоснователна, а разпореждането, макар и с различни мотиви, да се потвърди в обжалваната част.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3627/21.11.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 1182/2023 г. на РС – Девня, в частта, с която е отхвърлено заявлен ието на „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул.

„Кукуш” № 1 за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника А. Г. А., ЕГН **********, с адрес: п.к. ****, гр. Д., обл. В., кв. „Д.”, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, за сумите: 795,95 лева, представляваща сбор от нач ислени неустойки поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната и 233,08 лева, представляваща сбор от мораторни лихви върху цялата сума, считано от първия ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща дата на депозиране на настоящото заявление 19.11.2023 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3