Решение № 3488 от 17.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3488 гр. София, 17.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА ЕВГ. ГЮРОВАПАПАЗОВА при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИНА ЕВГ. ГЮРОВА-ПАПАЗОВА Административно наказателно дело № 20251110217578 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. А. Ж. Д., ЕГН **********, срещу наказателно постановление № 25-4332-018167 от 22.07.2025 г., издадено от Началник Група в СДВР, отдел „Пътна полиция“, СДВР, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от Закона за движението по пътищата, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 50 /петдесет/ лева, за нарушение на чл. 104а от Закона за движението по пътищата, и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата, е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 300 /триста/ лева, за нарушение на чл. 162, ал. 2 от Закона за движението по пътищата.

С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че същото е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Сочи се, че жалбоподателят има статут на постоянно пребиваващ в Република България, поради което и доколкото Законът за чужденците в Република България (ЗЧРБ) прави разлика между дългосрочно и постоянно пребиваващи чужденци, то приетата за нарушена норма по чл. 162, ал. 2 ЗДвП е неотносима към неговия статут. Моли атакуваният акт да бъде отменен.

В съдебно заседание по решаване на делото въззивникът, редовно призован, се явява лично, като моли съда за отмяна на оспорвания акт.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от въззиваемата страна, в които се взема становище по съществото на делото, като се моли наказателното постановление да бъде оставено в сила, претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското такова на насрещната страна.

1

Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят М. А. Ж. Д. е роден на ******** г. в ***, като притежава статут на постоянно пребиваващ в Република България чужденец, съгласно Разрешение за пребиваване с № *******, издадено на 13.09.2022 г. и валидно до 12.09.2027 г.

М. А. Ж. Д. няма издадено СУМПС в Република България, а същият шофира със СУМПС, издадено в Сирийска Арабска Република.

Н а 01.06.2025 г., около 11:56 часа, в гр. София, ж.к. „Люлин, по „бул. Райко Даскалов“, с посока на движение от ул. „Никола Беловеждов“ към бул. „Джавахарлал Неру“, жалбоподателят М. А. Ж. Д. управлявал лек автомобил марка и модел „***“, с рег. № *********, собственост на Р. Д. Б., ЕГН **********. По същото време и преди кръстовището с бул. „Панчо Владигеров“, се намирал свидетелят М. И. Г. – полицейски служител от 09 РУ на СДВР. Последният забелязал, че жалбоподателят управлява превозното средство и използва мобилен телефон, без да използва устройство, позволяващо употребата на телефон без участието на ръцете на водача. Поради това жалбоподателят М. А. Ж. Д. бил спрян за проверка, като му били поискани документи за проверка. В хода на проверката било установено, че жалбоподателят управлява лекия автомобил със СУПМС, издадено от Сирийска Арабска Република, с номер ************, като чужденец, дългосрочно пребиваващ в РБ, което свидетелство не е подменено след пребиваване повече от 1 година, съгласно Разрешение за пребиваване с № *******.

Предвид така направените констатации бил съставен акт за установяване на административно нарушение на 01.06.2025 г. от М. И. Г. - „старши полицай“ в 09 РУСДВР. Същият бил съставен в присъствието на свидетеля – очевидец Н. Н. Г. и жалбоподателя М. А. Ж. Д.. АУАН бил подписан от актосъставителя и от свидетеля Георгиева. Жалбоподателят М. А. Ж. Д. отказал да подпише АУАН, като това обстоятелство било удостоверено с подписа на свидетеля Р. Н. С., видно от отбелязването върху акта и подписа на свидетеля С. от същата дата 01.06.2025 г.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН срещу акта били депозирани писмени възражения от страна на М. А. Ж. Д..

Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно постановление № 25-4332-018167 от 22.07.2025 г., издадено от Началник Група в СДВР, отдел „Пътна полиция“, СДВР, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от Закона за движението по пътищата, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 50 /петдесет/ лева, за нарушение на чл. 104а от Закона за движение по пътищата, и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата, е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 300 /триста/ лева, за нарушение на чл. 162, ал. 2 от Закона за движението по пътищата. Препис от същото бил връчен на жалбоподателя на 30.11.2025 г., видно от данните по делото.

В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М. И. Г..

Свидетелят Г. потвърждава, че е съставил АУАН, като обяснява въз основа на какви доказателства е направил извод за извършените нарушения. Свидетелят поддържа фактическите констатации, отразени в АУАН, като сочи, че помни, че по време на осъществената на жалбоподателя проверка, последният е представил чуждестранно СУМПС не от страна-членка на ЕС. Поддържа също, че причината, поради която е спрял за проверка водача на процесния лек автомобил е заради това, че го е възприел да използва мобилен телефон по време на управлението на МПС.

Съдът кредитира показанията на свидетеля доколкото същите са обективни и съответни на останалия доказателствен материал. От показанията на свидетеля Г. се извеждат твърдения за релевантните за спора факти и обстоятелства, като свидетелят с 2 необходимата прецизност и яснота дава показания за конкретните обстоятелства около хода на проверката, извършена на жалбоподателя като време, място и начин на извършване на нарушенията.

Съдът кредитира останалите приобщени по делото писмени доказателства.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля М. И. Г. и писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред – справка за собственик на превозно средство, справка от АИС – БДС, разпечатка на разрешение за пребиваване, разпечатка от СУМПС, издадено от Сирийска Арабска Република, удостоверение, превод на копие на шофьорска книжка, справка за нарушител водач, заповед № 513з-2395 от 17.04.2015 г., заповед № 8121К-12547 от 12.09.2024 г. и заповед № 8121з- 1632/02.12.2021 г.

На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

По аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН в настоящото производство районният съд следва да провери изцяло законността на атакувания акт, тоест дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени в депозираната жалбата, и релевирани от жалбоподателя или неговия процесуален представител в хода на съдебните прения.

При преценката си за законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство съдът прие, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и ограничаващи правото на защита на нарушителя.

Административно-наказателното производство е проведено законосъобразно, при съобразяване с изискванията на ЗАНН. Спазени са сроковете за издаване на АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. В случая АУАН е съставен на 01.06.2025 г., в деня, в който е установен нарушителят от контролния орган. АУАН е бил предявен за запознаване на нарушителя, но същият е отказал да го подпише, което е и удостоверено с подписа на свидетеля Р. Н. С., като в 6 - месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното НП.

Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН.

Процесният АУАН е съставен от М. И. Г., който работи на длъжност „старши полицай“ при 09 РУ - Столична дирекция на вътрешните работи, като със заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи полицейските органи в СДВР са оправомощени да съставят актове за установяване на административни нарушения.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. В настоящия случай НП е съставено от Г. В. Б., която работи като „началник група“ към СДВР-ОПП, като със заповед заповед № 8121з- 1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, началниците на групи в ОПП-СДВР са оправомощени да издават наказателни постановления.

В обстоятелствената част на АУАН, възпроизведена впоследствие в НП, присъстват всички реквизити, предвидени съответно в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Налице са словесни описания на нарушенията, които са напълно еднакви, както в АУАН, така и в НП, и съответстват на посочените в АУАН и НП правни квалификации на същите. АУАН и НП отговарят на изискването за пълно, ясно и 3 точно описание на нарушенията. Изложените фактически обстоятелства, при които са извършени нарушения т а в НП са идентични на тези в АУАН. Недвусмислено е посочена датата на извършване на нарушението – 01.06.2025 г., в 11:56 ч., мястото - в гр. София, ж.к. „Люлин, по „бул . Райко Даскалов“, с посока на движение от ул.

„Никола Беловеждов“ към бул. „Джавахарлал Неру“, преди кръстовището с бул.

„Панчо Владигеров“, както и че жалбоподателят е имал качеството на водач на процесното МПС.

Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и неговото връчване, уредени в чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, доколкото актът е съставен в присъствието на нарушителя и един свидетел - очевидец. Жалбоподателят е отказал да подпише акта, поради което и отказът му е удостоверен с подписа на свидетеля Р. Н. С., съобразно изискванията на чл. 43, ал. 2 ЗАНН.

Следователно съдът трябва да разгледа спора по същество:

По пункт първи от атакуваното наказателно постановление, с което, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от Закона за движението по пътищата, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 50 /петдесет/ лева, за нарушение на чл. 104а от Закона за движение по пътищата.

Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 104а ЗДвП. Съгласно приложимата към датата на нарушението норма на чл. 104а ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че на посочените в наказателното постановление време и място жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна нарушение на чл. 104а ЗДвП, като е използвал мобилен телефон по време на управление на превозното средство. Използването на мобилен телефон от водач на МПС при обстоятелства, за които не е налице изключението, в което се разрешава по време на управление на превозното средство да се използва мобилен телефон, а именно чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му, е неизпълнение на вменено със закон задължение. В настоящия случай нито се твърди, нито се доказва да е налице изключението по 104а ЗДвП, по силата на които е допустимо отклонение от правилото да не се използва мобилен телефон по време на управление на МПС.