Решение № 5346 от 19.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5346 гр. София, 19.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно гражданско дело № 20251100500146 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 19421/29.10.2024 г., постановено по гр. д. № 22779/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 144 състав е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. чл. 59 от ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД по отношение на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 831609046, представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, че К. Д. К., ЕГН **********, гр. София, общ.’’Младост”, ж.к.****, магазин №15 чрез адв. К. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 33,54лв., от които 18,78 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.01.2021г. до м.04.2023г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, общ.’’Младост”, ж.к.“****, магазин № 15, 8,96 лв. - законна лихва за забава от 03.03.2021г. до 12.02.2024г., както и 4,35 лв.- представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.07.2021г. до м.10.2022г, и 1,45 лв. - законна лихва за забава за периода от 31.08.2021г. до 12.02.2024г., ведно със законната лихва от 19.02.2024г. датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите, които суми са предмет на 1 издадена заповед по чл.410 от ГПК с № 7355/ 07.03.2024г. по ч.гр.дело № 9828 /2024 г. по описа на СРС.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от К. Д. К.. За процесния имот не е подписан договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди съгласно чл.149 ал.1 т.3 ЗЕ , но ответникът се е обогатил със стойността на топлинната енергия Не е доказано извършване на дялово разпределение от третото лице .Поддържа, че по никакъв начин не се е обогатил, тъй като не е получил стока или услуга. С оглед изложеното е отправена молба до въззивния съд за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне исковите претенции на ищцовото дружество.

В законоустановения срок от насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД е подаден отговор, с който оспорва въззивната жалба и изразява съгласие с мотивите на СРС .

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена служебна проверка въззивният първоинстанционното решение е валидно и допустимо. съд установи, че

За да уважи исковете СРС е приел, че липсата на сключен договор за продажбата на топлинна енергия за стопански нужди, обуславя липса на основание за получаването на топлинна енергия по за процесния имот, но въпреки това, такава е ползвана и не е осигуряван достъп за нейното отчитане. Като не е заплатил нейната стойност ответникът е спестил разходи, които е следвало да направи. Няма спор, че през целия процесен период сградата е с непрекъснато топлоподаване.

В настоящия случай ищецът основава претенциите си на твърдения за липса на сключен между него и ответната страна писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и реалната доставка на ТЕ до стопанисвания от последния имот. Поддържа, че ответникът е ползвал ТЕ, доставена от ищцовото дружество, без да я заплаща, въпреки отправената от ищеца покана, поради което е налице 2 неоснователно обогатяване на последния и съответно обедняване на ищеца, като имущественото разместване е осъществено при липса на валидно правно основание за това.

С оглед на фактическите твърдения, изложени в исковата молба (идентични с тези в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК), спорните права намират своето правно основание в чл. 59 ЗЗД, както е приел и районният съд.

Вземането за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е обусловено от кумулативното установяване на следните елементи: обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти и това разместване на блага да е настъпило без основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на ТЕ за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката (ЗЕ). Съгласно § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) и приложима за исковия период, "небитов клиент" е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на ТЕ за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при ОУ, сключен между топлопреносното предприятие и клиента на ТЕ за небитови нужди – по аргумент от нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.).

По делото е установено, че сградата – етажна собственост, в която се намира процесният имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Страните по делото не спорят относно обстоятелството, че между тях не е сключван договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди до горепосочения недвижим имот по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. С оглед на този безспорен по делото факт, въззивният съд приема, че страните не са били обвързани от облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за небитови нужди. По делото не се спори, че процесният имот – магазин е собственост на К. К., който е бил признат за носител на ПС спрямо недвижим имот – магазин 15 с площ от 34.59 кв.м., находящ се в София, район Младост 1, първа част в партерния етаж на ЖСК Ренесанс.

По наведените оплаквания във въззивната жалба, въззивният съд намира следното:

Фактическият състав на неоснователното обогатяване на разглежданото основание включва кумулативната даденост на следните елементи: обогатяване на 3 ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти и това разместване на блага да е настъпило без основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му. В дадената хипотеза липсата на договор за продажба, евентуално обуславя липса на основание за получаването на топлинна енергия по чл.142 ал.2 ЗЕ за процесния имот, но въпреки това , такава е ползвана. Като не е заплатил нейната стойност ответникът евентуално е спестил разходи, които така или иначе е следвало да направи . В мотивите на Решение № 5 от 22 април 2010 г. по конституционно дело № 15 от 2009 г е посочено, че:

"Разпоредбите на чл.153 ал.1 и 6 от ЗЕ изпълняват конституционните изисквания да защитават правата на потребителите за ползване на топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, Закона за собствеността и Закона за управление на етажната собственост и всички собственици и носители на вещни права следва да се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ". Правото на част от собствениците да не ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти не налага на извода, че не следва да заплащат топлинна енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни права на конкретни имоти, те са съсобственици на сградната инсталация и на общите части в сградата и следва да поемат припадащата им се част от разходите за топлинна енергия, свързани с тях и в този смисъл е решението на КС. Гражданите имат правото да преустановят подаването на топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители на топлинна енергия за общите части на сградата - етажна собственост и на отдадената от сградната инсталация, която също е обща част. Тези потребители обективно получават в имотите си част от топлинната енергия, отдадена от хоризонталните и вертикални топлопроводи на сградната инсталация, поради което не е налице пълна липса на потребление на топлинна енергия. Индивидуален и пълен отказ от потребление на топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна собственост е невъзможен и недопустим, тъй като всички съсобственици поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите части и сградната инсталация.

Действително , ответникът би следвало да сключи писмен договор с ищеца, но дори - както в случая - да не сключи такъв , той се обогатява като спестява неизбежни разходи, свързани с експлоатацията на общите части и на общата сградна инсталация.

Ответникът е съсобственик на цялата вътрешна топлофикационна сградна инсталация, а в отговора на исковата молба той изрично е посочил, че не оспорва претендираната енергия в посочения размер и изрично се е противопоставил на назначаването на поисканите от ищеца експертизи. Следователно искът за главница за топлинна енергия е основателен и правилно СРС го е уважил. Основателен е и искът за главница за дялово разпределение. Дяловото разпределение се извършва в цялата етажна 4 собственост и също представлява неизбежен разход при собственост на топлофициран имот в сградата.

Исковете за лихви за забава върху посочените главници са основателни и като краен резултат правилно са уважени от СРС. По делото е представена покана до ответника по чл.84 ал.2 ЗЗД за заплащане на главниците (л. 34 от делото на СРС) , поради което последният е изпаднал в забава по чл.86 ал.1 изр.1 ЗЗД и задължения за лихви за забава са възникнали.

На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000 лева по всеки от исковете настоящото решение не подлежи на обжалване.

По отговорността за разноски:

При този изход, разноски за настоящата инстанция се следват на въззиваемия, който е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразно извършената от юрисконсулт дейност в настоящата инстанция, въззивният съд определя размер на възнаграждението от 50 лева.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №19421/29.10.2024 г., постановено по гр. д. № 22779/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 144 състав .

ОСЪЖДА К. Д. К., ЕГН **********, гр. София, общ.’’Младост”, ж.к.****, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК 831609046 и със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 50 лева – разноски във въззивното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца – „Директ“ ООД.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

5

1. _______________________

2. _______________________

6