Решение № 709 от 27.05.2022, Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№: 709 27.05.2022г. гр.Бургас,

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд - гр.Бургас ХІІІ-ти състав

На дванадесети май, две хиляди двадесет и втора година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Румен Йосифов

Членове: 1. Павлина Стойчева

2. Веселин Белев

Секретаря: Д. Ф.

Прокурор: Х.К.

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов, касационно наказателно административен характер дело № 490 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от С.А.Б., ЕГН-**********,***, срещу решение № 120/16.02.2022г., постановено по НАХД № 20212120205552 по описа за 2021г. на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 20-0769-002920/31.08.2020г., издадено от началник-група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, са му наложени административни наказания: глоба в размер на 800 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от три месеца.

В касационната жалба Б. счита оспорения съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен, поради което моли да бъде отменен. Заявява, че процесуалният му представител е оспорил пред съда неговото поведение, описано в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП като превишение на скоростта в населено място. Твърди, че при попълването на декларацията по чл.188 от ЗДвП е написал, че не той не е управлявал автомобила на посочената дата, но му бил съставен акт без да му бъде дадено време да уточни кой го е управлявал. Впоследствие е установил, че това е било лицето С.И.К.на 85 години от с.Орлинци, който заявил, че ще дойде в съдебно заседание за да свидетелства, но поради командировка за работа в гр.София, не могъл да присъства. Представя писмено сведение от същия. Предвид изложеното счита, че районният съд е постановил решението си при непълнота на доказателствата. Твърди също, че предоставеният му екземпляр от АУАН е бил нечетлив, което нарушава правото му на защита. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Чрез пълномощника си адвокат А.А. ***, представя писмено становище в което поддържа жалбата на първото от изложените основания.

Ответникът – началник-група сектор „Пътна полиция” към ОДМВР-Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването и пледира за потвърждаване на атакувания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас в настоящия си състав, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно. С него Районен съд - Бургас е потвърдил НП № 20-0769-002920/31.08.2020г. на началник-група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, на касатора Б. са наложени административни наказания: глоба в размер на 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

Наказанието на Б. е за това, че на 04.06.2020г., в 22.18 часа, в гр.Бургас, на бул.Тодор Александров, до бензиностанция Лукойл Ф-563, в посока от Пътен възел Юг, към кръстовището с ул.Спортна, управлявал собствения си лек автомобил Фолксваген Пасат, рег.№ А8279НН, с наказуема скорост 144 км./ч., при максимално допустима скорост на движение в населено място, въведена с пътен знак В-26 – до 80 км./ч. Скоростта е установена със стационарна радарна система Sitraffic Lynx ERS 400, с фабр.№ 003059049644, снимка № 0006, показана на водача. Попълнена декларация по чл.188 от ЗДвП на 13.07.2020г., а участъкът е обозначен с пътен знак Е-24.

За установеното нарушение бил съставен АУАН № 20-0769-002920, бл.№ 350170 от 13.07.2020г. против касатора Б.. Видно от представения по преписката екземпляр от акта, същият е четлив, а въпреки твърденията си, жалбоподателят не е ангажирал доказателства за обратното. Освен това актът му бил предявен и подписан от него с възражението, че е възможно да не е карал той автомобила, но не и с възражението, че актът е нечетлив. Въз основа на акта, в последствие в сроковете по чл.34 от ЗАНН е издадено оспореното пред районния съд НП № 20-0769-002920/31.08.2020г.

За да постанови атакуваното решение, районният съд е приел, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат извод за отмяна на наказателното постановление. Установено е, че са спазени нормативно предвидените изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка е приета за установена чрез ангажираните по делото доказателства. Възраженията на жалбоподателя Б. са намерени за неоснователни, след обсъждане им във връзка с предмета на доказване, поради което атакуваното наказателно постановление е потвърдено като законосъобразно. Районният съд не е възприел доводите на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, като след собствен анализ не е приел твърдението на нечетливост на акта. Приел е, че местонарушението е посочено точно. Що се касае до непосочването в акта на възраст и месторабота на нарушителя, първостепенният съд е намерил това за ирелевантно за ангажиране на отговорността, тъй като те не са елементи от фактическия състав на нарушението, а самоличността на извършителя е индивидуализирана в достатъчна степен. Обсъдил е и е намерил за неоснователни възраженията във връзка с годността на техническото средство и изготвеното от него веществено доказателство – снимка. Приел, че жалбоподателят сам е подал декларация по чл.188 от ЗДвП (л.12), в която е заявил, че именно той е управлявал автомобила си на 04.06.2020г., в 22.18 часа, поради което правилно е бил санкциониран с процесното НП.

Следва да се посочи, че пред районния съд не са направени твърдения, че не С.Б., а лицето С.И.К.на 85 години от с.Орлинци, е управлявал автомобила, нито е поискано последният да бъде разпитан като свидетел от съда, респективно да е заявено, че К. не може да дойде в съдебно заседание поради командировка за работа в гр.София.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав установи, че решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно.

При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение. Оспореният съдебен акт съдържа всички необходими реквизити съгласно изискванията на закона. По делото не са ангажирани доказателства, които да опровергават съдържащите се в него констатации, както и тези по АУАН и НП, свързани с приложените по делото писмени и веществени доказателствени материали. Последните са надлежно проверени от районния съд. Съдържанието на подадената от самия касатор пред контролните органи на 13.07.2020г. декларация по чл.188 от ЗДвП, че той е управлявал автомобила, се оспорва за първи път едва сега в касационната жалба. Това е недопустимо предвид забраната на чл.220 от АПК за нови фактически установявания в касационното производство, а и е неоснователно предвид направеното признание от нарушителя в декларацията, че именно той е управлявал автомобила, което противоречи на направените в касационната жалба изявления. Съмнения будят твърденията на касатора, че лицето за което сочи, че е управлявало автомобила – Стоян Иванов Кабаков, е бил командирован да работи в София, предвид напредналата му възраст.

Касационната инстанция установи също, че няма допуснати процесуални нарушения или такива касаещи квалификацията на деянието, законовата разпоредба, която е нарушена, както и административно-наказателната разпоредба, въз основа на която е приложена санкцията. Наложените наказания са съобразени с размерите, определени от закона в твърд размер, във връзка с установената скорост на движение на нарушителя. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно чл.189 от ЗДвП и представената по делото заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2015г. на министъра на вътрешните работи. Фактическата обстановка е описана ясно и точно.

Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения свързани със съставяне на АУАН. Видно от представения по преписката екземпляр от този акт, същият е лесно четим и няма затруднения в тази насока, а С.Б. не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърдението си за нечетливост, включително чрез представяне на връчения му екземпляр от АУАН – нито пред първата инстанция, нито сега.

При така изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав, Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила решение № 120/16.02.2022г., постановено по НАХД № 20212120205552 по описа за 2021г. на Районен съд - Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.