Решение № 57 от 27.05.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Велико Търново, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

СЛАВКА ДИМИТРОВА при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора С. К. К. като разгледа докладваното от СЛАВКА ДИМИТРОВА Наказателно дело за възобновяване № 20264000600053 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 420 ал. 2 вр. чл. 422 ал. 1 т. 5 НПК .

Образувано е по искане на осъдения Т. Ж. С. за възобновяване на НОХД№1871/24г. на РС-Плевен и ВНОХД№582/25г. на ОС-Плевен.

Съдържанието на искането сочи на твърдения за наличието на касационни основания по чл.348 ал.1 т.2 и т.3 от НПК- допуснати съществени процесуални нарушения и несправедливост на наложеното наказание,които са и основания за възобновяване на наказателното производство по чл.422 ал.1 т.5 от НПК.В искането на осъдения се твърди, че обвинителният акт не отговаря на действителността и на досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения.Правят се оплаквания и за явна несправедливост на наложеното наказание.Прави се искане производството да бъде възобновено и делото върнато за ново разглеждане.

В съдебно заседание пред касационната инстанция представителят на АП-Велико Търново намира искането на осъдения за възобновяване за 1 неоснователно.Счита,че при събирането и оценката на доказателствата по делото не са допуснати съществени процесуални нарушения.В заключение пледира апелативният съд да остави без уважение искането за възобновяване.

Назначеният служебен защитник на осъдения адв.Н. от АК-Велико Търново в съдебно заседание поддържа искането за възобновяване на делото.Изразява становище, че искането на осъдения следва да бъде уважено.

Великотърновският апелативен съд, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането твърдения, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на искането е акт от категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422 ал.1 т.5 от НПК.Постановената първоинстанционна присъда е била потвърдена с въззивно решение,което е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред.Искането за възобновяване е направено в законоустановения срок по чл.421 ал.3 от НПК, поради което е процесуално допустимо.

Разгледано по същество искането е неоснователно,по следните съображения:

С присъда №69 от 19.06.2025г. по НОХД№1871/24г. РС-Плевен е признал подсъдимия Т. С. за виновен в това, че на 26.05.2024г. в с.Ореховица, обл.Плевен е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание с лице от женски пол – Е. И. Г.,навършила 14-годишна възраст, като я принудил към това със сила и заплаха, поради което и на основание чл.150 ал.1 от НК вр. чл.54 от НК го е осъдил на две години и три месеца лишаване от свобода.

Със същата присъда подсъдимият С. е признат за виновен в това, че на 26.05.2024г. в с.Ореховица, обл.Плевен се е съвкупил с лице от женски пол –Е.

И. Г., като я е принудил към това със сила и заплаха,поради което и на основание чл.152 ал.1 т.2 вр. чл.54 от НК е осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода.

На основание чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия е наложено едно общо най-тежко наказание в размер на две години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване на основание чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от НК.

2

От наложеното наказание лишаване от свобода на основание чл.59 ал.1 от НК е зачетено времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение задържане под стража и домашен арест.

Тази присъда е било обжалвана от подсъдимия чрез защитника му адв.Якимов и с решение №242 от 28.11.2025г. по ВНОХД№582/25г. на ОСПлевен е била потвърдена.

Неоснователни са бланкетните оплаквания в искането, че на досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, с което се претендира касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК.От материалите по делото е видно, че осъденият е бил представляван в производството от упълномощен от него защитник в лицето на адв.Якимов, като това в допълнителна степен е свидетелство за достатъчната защита на неговите процесуални права.Осъденият е получил препис от обвинителния акт и съобщението за насроченото разпоредителното заседание по делото,на което е участвал лично.Защитникът и осъденият, при обсъждане на въпросите по чл.248 от НПК, са заявили изрично становището си, че на досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и са поискали делото да бъде разгледано по общия ред с разпита на всички свидетели и вещи лица от списъка за призоваване.

Неоснователни са и оплакванията, че обвинителният акт не отговаря на действителността и постановената присъда е необоснована.Настоящата инстанция намира за нужно да подчертае,че възобновяването на наказателно дело е извънреден способ за контрол на влязлата в сила присъда, акт, ползващ се със стабилитет и изпълняемост. В това производство съдът не може да подменя вътрешното убеждение на съдебните инстанции по фактите,включени в предмета на доказване.Лансираното оплакване за необоснованост на присъдата е извън обсега на предвидената в чл.425 ал.1 вр. чл.422 ал.1 т.5 вр. чл.348 от НПК компетентност на съда в производството по възобновяване.Целта на същото е да установи наличието на предвидените в закона основания за възобновяване, имайки предвид стабилитета на влезлия в сила съдебен акт.Такива основания биха били допуснати при постановяване на акта на нарушения на процесуалните правила, от категорията на съществените,които пороци да поставят под съмнение законосъобразността 3 му. Извършената от настоящия състав проверка сочи, че такива нарушения не се констатират по настоящето дело.

Чрез събиране и оценка на гласни и писмени доказателствени средства в хода на първоинстанционното съдебно следствие и пред въззивния съд са изяснени всички относими обстоятелства, включени в предмета на доказване,съобразно формулираното обвинение.Тези доказателства са оценени при спазване на формалната логика и са обосновали изводите за това, какви конкретни действия е извършил осъдения.Тези фактически обстоятелства са дали основание на съдилищата да направят и правния извод за съставомерно деяние по възведената правна квалификация на чл.150 ал.1 от НК и по чл.152 ал.1 т.2 от НК.Решенията си съдилищата са взели по вътрешно убеждение, основано на закона и на обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства,които имат значение за правилното решаване на делото,след събиране и проверка на достатъчно доказателства,които да дават основание за извод,че обективната истина е разкрита.Доказателствата по делото са безпристрастно анализирани поотделно и в тяхната съвкупност.

Събраната и проверена доказателствена съвкупност е позволила обосноваване на стабилни фактически изводи от съдилищата по отношение на фактите включени в предмета на доказване.

Поради изложеното,настоящият състав не констатира допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените и в тази връзка, не са налице основания за възобновяване на делото,каквото искане се прави.

Лишено от основание е и оплакването за явна несправедливост на наложеното на осъдения Т. С. наказание.Това оплакване е също декларативно заявено и не е подкрепено с никакви конкретни доводи, което съществено препятства проверката, която следва да извърши настоящият състав във връзка с основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК . Наказанието на осъдения, за всяко едно от извършените от него престъпления по чл.150 ал.1 от НК и по чл.152 ал.1 т.2 от НК поотделно, е определено при условията на чл.54 от НК, съответно в размер на две години и три месеца лишаване от свобода за първото и в размер на две години и шест месеца лишаване от свобода за второто, като на основание чл.23 ал.1 от НК на осъдения е наложено едно общо най-тежко наказание в размер на две години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване.Като се има предвид обремененото съдебно минало на осъдения, който е осъждан за различни по вид престъпления от общ характер, изтърпените до момента ефективни наказания лишаване от свобода и лошите му характеристични данни, определеното наказание лишаване от свобода не се явява явно несправедливо – в смисъл завишено.Не се установяват по делото обстоятелства, които да не са били съобразени от решаващите съдилища и да обосновават допълнително смекчаване на наказателно правното положение на осъдения, така че претенцията за явна несправедливост на наложеното му наказание следва да 4 се възприеме изцяло като неоснователна.

По изложените съображения Великотърновският апелативен съд приема, че искането за възобновяване на наказателното дело, направено от осъдения е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Т. Ж. С. за възобновяване на наказателното производство по НОХД№1871/24г. на РСПлевен и ВНОХД№582/25г. на ОС-Плевен.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5