Акт от 07.01.2020, Окръжен съд - Габрово

Р Е Ш Е Н И Е № 6

Гр. Габрово, 07.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Габровският окръжен съд, в открито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВА ДИМОВА

СИМОНА МИЛАНЕЗИ при секретаря Милкана Шаханова, като разгледа докладваното от съдия Димова в.гр.д. № 370 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по постъпила въззивна жалба от "Енерго

Про -Продажби” АД, ЕИК *********, чрез адв. И.А. *** против решение № 326 от 26.08.2019 г., постановено по гр.д. № 695/2019 г. на Районен съд - Габрово, с което е прието за установено, че В.Х.Х., с ЕГН: **********, с адрес ***, с пълномощник адвокат Х.Б., не дължи на ”ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.

Варна 9009, бул. ”Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс-Г, представлявано от П.С.С., Я.М.Д. и Г.К., сумата 417,46 лв., представляваща 1/2 от начислената с фактура № ********** от 29.11.2018 г. сума 834,94 лв., вследствие извършена корекция на неточно измерена електроенергия за периода от 15.12.2017 г. до 14.03.2018 г. за обект в село В., община Г., с клиентски № **** и абонатен № ****.

Със същото решение съдът е признал за установено, че И.И.С., с ЕГН **********,***, партер, с пълномощник адвокат Х.Б., не дължи на ”ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.

Варна 9009, бул. ”Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс-Г, представлявано от П.С.С., Я.М.Д. и Г.К., сумата 208,74 лв., представляваща 1/4 от начислената с фактура № ********** от 29.11.2018 г. сума 834,94 лв., вследствие извършена корекция на неточно измерена електроенергия за периода от 15.12.2017 г. до 14.03.2018 г. за обект в село В., община Г., с клиентски № **** и абонатен № ***.

Признал е за установено, на основание чл. 124 ал.

1 от ГПК и че Т.С.С., с ЕГН **********,***, партер, с пълномощник адвокат Х.Б., не дължи на ”ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.

Варна 9009, бул. ”Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс-Г, представлявано от П.С.С., Я.М.Д. и Г.К., сумата 208,74 лв., представляваща 1/4 от начислената с фактура № ********** от 29.11.2018 г. сума 834,94 лв., вследствие извършена корекция на неточно измерена електроенергия за периода от 15.12.2017г. до 14.03.2018г. за обект в село В., община Г. с клиентски № ***** и абонатен № *****.

Осъдил е на разноски, съобразно изхода на спора.

В законния срок решението е обжалвано от "Енерго Про -Продажби” АД, ЕИК *********.

В депозираната въззивна жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че законосъобразността на корекционната процедура кореспондира и със съдебната практика на ВКС, която въпреки, че е постановено по предходните ПИКЕЕ допуска корекция на сметка за минал период от време, когато е налице безспорно доказан нерегламентиран достъп, вследствие на който СТИ е манипулирано да не отчита цялата потребена от абоната електроенергия.

Според жалбоподателя това е доказано с приетия по делото констативен протокол и заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза.

Счита, че съдът не е съобразил и обсъдил задължението на клиента, съгласно чл. 17, т. 6 от ОУ на "Електроразпределение Свевер" АД да не променя схемата на свързване на електрическите съоръжения, да не преустройва, ремонтира или да заменя елементите на средствата за търговско измерване, да не снема самоволно или поврежда средство за търговско измерване, знак, пломба или друго контролно приспособление, поставено от служители на "Електроразпределение Свевер" АД, овластен държавен органи ли трети лица, на които "Електроразпределение Свевер" АД е възложило дадена дейност, както и съгласно чл. 17,т. 7 да не използва електрическа енергия, без тя да се отчита от средствата за търговско измерване.

Счита, че целта на корекцията не е мярка със санкционен характер за нарушители, а начин за компенсиране на разликата между заплатените суми и сумата по действително консумираната електрическа енергия. Потребяването на ел. енергия от страна на абоната е извършено не без основание, а в рамките на съществуващото правоотношение по продажба на електроенергия. Като доказателство, че не е отчетена изцяло потребената електроенергия са данните в приетата като доказателство по делото справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца. Моли да се отмени обжалваното решение и да се отхвърли исковата молба като неоснователна.

Претендира разноски.

Счита, че в съответствие с чл. 120, ал. 1 от ЗЕ право на потребителя е да получи доставка на електрическа енергия, за да я ползва като я закупува по утвърдени и регулирани цени и цялото потребено количество да се измерва от сертифицирано средство за търговско измерване, кореспондира правото на оператора на електроразпределителната мрежа да получи цената за доставената електрическа енергия. Незаплащането на реално пренесена и потребена електрическа енергия води до неравновесие в правата и задълженията на страните.

На следващо място, счита че се касае за договор за продажба/доставка, при който се прилагат общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока - чл. 183 от ЗЗД. Позовава се на решение № 21.03.2017 г. по т.д. № 50417/2017 г. на Іг.о. на ВКС и решение № 115 от 20.09.2017 г. по т.д. № 1156/2016 г. на ІІ т.о. на ВКС.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, като се иска да бъде признато за установено, че В.Х.Х., И.И.С. и Т.С.С. не дължат на „Енерго – Про Продажби“ АД сумата от 834,94 лева. В производството по този иск, в съответствие с общото правило на чл. 154, ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест, ответната страна е следвало да докаже при условията на пълно и главно доказване положителните факти, които опровергават твърдението на ищеца за несъществуване на задължението. Юридическите факти, пораждащи вземането му, са 1/ валидно сключен договор между страните за присъединяване към електроразпределителна мрежа на процесния имот; 2/приложена корекция в съответствие с нормативните правила при констатирано неотчитане от СТИ на преминаващата през него електрическа енергия, възлизаща на стойност 834,94 лева, както и 3/ факта, че коригиращата сума е определена математически вярно.

По делото безспорно се установи, а и страните не спорят относно факта, че се намират в договорно правоотношение, по силата на което „Енерго – Про Продажи“ АД се задължава да достави електрическа енергия по утвърдени регулирани цени, а потребителят да заплаща цената за реално пренесената и потребена електрическа енергия.

Спорът в настоящото въззивно производство е концентриран върху законосъобразността на проведената съгласно разпоредбите на чл.47-51 от ПИКЕЕ корекционна процедура, респективно дължимостта на процесната сума от 834,94 лева, начислена от „Енерго – Про Продажби“ АД вследствие на извършената проверка от "Енерго – Про Мрежи“ АД.

Настоящият съдебен състав намира за необходимо да направи историческо тълкуване на нормативните и подзаконовите нормативни актове, касаещи възможността за извършване на процесната корекционна процедура с оглед изясняване на сегашната нормативна база и правилното й прилагане.

Към 2012 г. нито в Закон за енергетиката, до преди изменението му със Закона за изменение и допълнение, обнародван в ДВ бр. 54/2012 год., в сила от 17.07.2012 год., нито в Правила за измерване на количеството електрическа енергия, приети за първи път през 2004 г. /обн., ДВ, бр. 67/2004 г./ или тези, приети през 2007 г. /обн., ДВ, бр. 38/11.052007 г./ е била предвидена корекционна процедура, включваща реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Такъв ред е бил предвиден единствено в Общите условия на дружествата, осъществяващи търговия с електрическа енергия. В тази връзка и по повод извършваните на това основание корекционни процедури ВКС многократно се е произнасял по въпроса законосъобразни ли са те и валидни ли са правилата за корекция, предвидени в Общите условия на електроразпределителните дружества. Постановената, задължителна към онзи момент, практика на ВКС е последователна, като отговаря на поставените в практиката въпроси, като приема, че липсва законово основание за едностранна корекция на сметките на потребителите от страна на доставчика на електрическа енергия, както при действието на отменения ЗЕЕЕ, така и след влизане в сила на ЗЕ – преди измененията му, влезли в сила на 17.07.2012 г. и подзаконовите нормативни актове по тяхното прилагане. Коригирането на сметките само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното отношение и принципа за виновния характер на договорната отговорност /чл. 82 от ЗЗД/.

Доставчикът на електрическа енергия не може да обосновава правото си на едностранна корекция на сметките на потребителите с приетите от самия него общи условия, тъй като подобни клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП и поради това са нищожни съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Отсъствието на нормативна уредба изключва законовото основание за провеждане на прилаганите от доставчиците корекционни процедури, независимо, че потребителите са се съгласили с тях, приемайки предложените им общите условия.

Горепосочената практика води до изменение на Закон за енергетиката през 2012 г., като съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. В ал. 2 на чл. 83 ЗЕ е предвидено посочените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ правила да се приемат от комисията, т. е. ДКЕВР, понастоящем Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, и да се публикуват от комисията и енергийните предприятия на интернет страниците им. Така се стига и до приемането посредством законовата делегация на чл.83 от ЗЕ на новите Правила, в които се урежда процедурата по корекция на сметки.

С приетата с § 83, т. 1, б. „г” от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, обнародван в ДВ бр.

54/2012г., в сила от 17.07.2012 г., норма на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено изискване в Общите условия, при които крайният снабдител продава електрическа енергия, да се съдържа ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, както в полза на крайния снабдител за потребена електрическа енергия /в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 ЗЕ – б. „а”/, така и в полза на клиента за потребена електрическа енергия /в случаите на неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради повреда на уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 ЗЕ – б. „б”/. По приложението на посочените правни норми създадената постоянна практика на ВКС е обективирана в множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 111/17.07.2015г. по т. д. № 1650/2014г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 115/20.05.2015г. по т. дело № 4907/2014г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 164/24.11.2015г. по т. д. № 2446/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 166/11.05.2016г. по т. д. № 1797/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и други съдебни актове. В решение № 111/17.07.2015г. по т. д. № 1650/2014г. на ВКС, ТК, I т. о. е прието, че със Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, обнародван в ДВ бр.