Определение № 471 от 14.09.2026, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 471 гр. Кюстендил, 14.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Ваня Др. Богоева

Елисавета Г. Деянчева като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно частно гражданско дело № 20261500500143 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1 вр. чл. 248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адв. А.Т., като пълномощник на Т. И. Р., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ***, против Определение № 465 от 31.03.2026 година, постановено по гр.д. № 3057/2025 описа на Районен съд - Кюстендил.

С оспорвания първоинстанционен съдебен акт КнРС е оставил без уважение искането на ищеца Т. И. Р. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, които ищецът е осъден да заплати на ответницита с оглед отхвърляне на искането за защита.

Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел за доказано плащането на адвокатско възнаграждение, като е кредитирал потвърждение, направено след постановяване на решението. Акцентирано е на липсата на представени по делото доказателства, удостоверяващи действително заплащане на присъдените с решението разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ответницата. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното определение с последица уважаване на заявеното от ищеца искане с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК за освобождаването му от отговорност за заплащане на разноски по делото за адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна не е депозирала отговор по частната жалба.

Частната жалба е подадена в срока по закон, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, съгласно изричното предписание на чл.248, ал.3 от ГПК, от лице, имащо право и интерес от обжалване. Поради това се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства и обжалвания съдебен акт, съдът приема следното от фактическа и правна страна:

РС – Кюстендил е бил сезиран с молба с вх. №11854/02.10.2025 г. от Т. И. Р., ЕГН:

**********, адрес: гр. София, община Столична, район „Сердика“, ул. *** и настоящ адрес: гр. Кюстендил, ул. ***, чрез адв. Т. от КАК против Ю. М. Р., ЕГН: **********, адрес: гр.

София, община Столична, район „Сердика“, ул. *** или гр. София, ж. к. ***, с искане за налагане на мерки за защита по ЗЗДН.

С постановеното по делото решение първоинстанционният съд е отхвърлил молбата 1 като неоснователна и е осъдил молителя Т. И. Р. да заплати по сметка на РС – Кюстендил държавна такса за производството, а на насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 евро.

След постановяване на решението по делото е постъпила молба с вх. № 2482/19.02.2026 г. от адв. А.Т., като пълномощник на молителя Т. И. Р., по чл. 248 от ГПК – за изменение на Решение № 158 от 17.02.2026 г., поставено по гр.д. № 3057/2025 г. в частта за разноските, които молителят е осъден да плати на ответницата с оглед отхвърлянето на искането за защита. Молителят твърди, че няма доказателства за действителното заплащане на уговорения между ответницата и пълномощника й адвокатски хонорар.

В едноседмичен срок ответната страна по молбата е депозирала писмен отговор по молбата. Сочи се, че искането е неоснователно, тъй като съдът правилно е определил разноските по делото и съответно се иска оставянето на тази молба без уважение. Заявява се, че посоченият в договора за правна помощ размер на адвокатския хонорар е действително заплатен.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение районният съд е оставил искането без уважение, като се е аргументирал с практика на ВКС, обективирана в Определение № 2774 от 06.10.2025 г. по ч. т .д. № 1248/2025 г. по описа на I т. о. на ВКС, където е прието, че при положение, че кредиторът /адвокатът/ признава плащането на сумата в брой, това е достатъчно за доказване на плащането, макар в договора за правна защита и съдействие действително да липсва отбелязване за предаване, респективно получаване на сумата. По изложените мотиви е оставил молбата без уважение.

При тази фактическа установеност, настоящия съдебен състав намира искането за основателно.

Разноски по делото се понасят от тази страна, за която изходът по делото е неблагоприятен. Условията за присъждане на разноски в развило се гражданско производство са две – отправено искане за произнасяне от съда по тази законна последица от приключването на производството /без задължение страната да изброява по вид и по размер всеки отделен разход/ и налични по делото доказателства за реално заплащане на разноските. Доказването на разноските за адвокатско възнаграждение се извършва с договора за правна защита и съдействие /ако в него е удостоверено предаването на сумата за възнаграждение/, с разписка или с друг документ, съдържащ данни за предаване и получаване на дължимата като възнаграждение сума или със съответните банкови документи, установяващи постъпване на сумата за възнаграждение по банковата сметка на процесуалния представител адвокат. В настоящия случай не е спорно обстоятелството, че в представения пред първата инстанция договор за правна защита и съдействие липсва изрично отбелязване, че уговорената сума за адвокатско възнаграждение е предадена. Не се спори и че в хода на производството по чл.248, ал.1 ГПК процесуалният представител на ответната страна е потвърдил писмено пред съда получаването на уговорената сума за адвокатско възнаграждение.

Гражданският процес установява строги преклузивни срокове за представяне на доказателства. Съгласно трайната практика на ВКС, доказателствата за размера и реалното извършване на разноските, включително за платено адвокатско възнаграждение, трябва да бъдат представени най-късно до приключване на устните състезания в съответната инстанция. След този момент възможността на страната да ангажира нови доказателства се преклудира – сравни Определение № 366 от 27.01.2026 г. по к.ч.гр.д. 4088/2025 г. на ВКС. В цитираното определение е застъпена константната практика на ВКС, че претенцията за разноски, макар и акцесорна, съставлява искане, свързано със спорния предмет, поради което заявяването му, представянето на списък по чл. 80 ГПК, както и доказателства за размера, и извършването им следва да са осъществени до приключване на съдебното заседание в съответната инстанция. След това страните не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили – не могат да въвеждат нови искания и да ангажират нови доказателства, включително и във връзка със своевременно направени искания. Това правило е пряко свързано със 2 задължението по чл. 80 от ГПК за представяне на списък на разноските в същия срок. В този смисъл е и цитираното от районният съд Определение № 2774 от 06.10.2025 г. по ч. т .д. № 1248/2025 г. по описа на I т. о. на ВКС, където върховната инстанция е приела, че за да бъдат присъдени разноски за адвокат, е необходимо претендиращата ги страна да е заявила искане за това до устните състезания, както и в същия срок да е доказала надлежно извършването им, включително чрез разписка за плащане в брой, ако това е договореният начин на погасяване на задължението към адвоката.

От своя страна производството по чл. 248 от ГПК е предназначено за поправяне на грешки или пропуски на съда при произнасянето му по отговорността за разноски, но не и за „саниране“ на пропуски на страните при тяхното своевременно доказване – в този смисъл е приетото в Определение № 5130 от 10.11.2025 г. по к.ч.гр.д. 2384/2025 г. на Върховен касационен съд. Поради това представянето на доказателства за плащане за първи път в това производство е недопустимо. Изключение се допуска само в хипотези, когато производството е приключило в закрито заседание и страната обективно не е имала възможност да представи доказателствата си по-рано.

В конкретния случай, към момента на приключване на устните състезания пред РС – Кюстендил, по делото не е имало годни доказателства за реално заплащане на адвокатското възнаграждение, тъй като представеният договор не е съдържал отбелязване за плащане в брой, което съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е задължително, за да има договорът характер на разписка. Последващото потвърждение от адвоката, направено едва в производството по чл. 248 от ГПК е процесуално недопустимо и не е следвало да бъде кредитирано от съда.

Поради изложеното, обжалваното определение е постановено в нарушение на процесуалния закон и следва да бъде отменено, а молбата по чл. 248 от ГПК – уважена, като се отмени първоначалното решение в частта за присъдените разноски за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 465 от 31.03.2026 г., постановено по гр. д. № 3057/2025 г. по описа на Районен съд – Кюстендил и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 158 от 17.02.2026 г., постановено по гр. д. № 3057/2025 г. на РС – Кюстендил, в частта за разноските, като ОТМЕНЯ осъждането на Т. И. Р., ЕГН:

********** да заплати на Е.Г.С., ЕГН: **********, сумата от 400 /четиристотин/ евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3