Решение № 18 от 23.05.2025, Районен съд - Кнежа
- Съд
- Районен съд - Кнежа
- Дело
- Административно наказателно дело 282/2024
- Вид
- Решение № 18
- Подписан
- 23.05.2025
- В сила
- 15.10.2025
- Състав
- Пламен Георгиев Тодоров
Цитирани разпоредби
- чл.38,ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.27,ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28,ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42,ал.1,т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57,ал.1,т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.178Е · Закон за движението по пътищата
- чл.94,ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.22,ал.1 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл.15,ал.3 · Закон за нормативните актове
- чл.8 · Закон за нормативните актове
- чл.2,ал.1,т.1 · Закон за общинската собственост
- чл.75,ал.1 · Наредба № РД-02-21-1 от 23 ноември 2023 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци
РЕШЕНИЕ
№ 18 гр. Кнежа, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пламен Г. Т. при участието на секретаря Красина М. Давидова като разгледа докладваното от Пламен Г. Т. Административно наказателно дело № 20241430200282 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Р. М. К.,с ЕГН-**********,с настоящ адрес гр.Кн.,общ.Кн.,обл.Пл.,ул.„***”№*** е предявил п р о т и в НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №24-0285-000660/18.10.2024 г., изд. от Началник РУ в ОДМВР Плевен,РУ-Кнежа.
Въззивникът твърди,че в законоустановения срок обжалва пред съда Наказателно постановление №24-0285-000660/18.10.2024г.,изд. от Началник РУ в ОДМВР Плевен,РУКнежа, с което на основание чл.178Е от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв./двеста лева/.Той счита издаденото постановление за незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на материалния закон и неспазване на процедурните правила като излага подробни съображения в тази насока.
Въззивникът описва ,че в обжалваното НП е отразено,че е извършил административно нарушение:„В НАСЕЛЕНО МЯСТО ПАРКИРА МПС ВЪРТЯ ТРОТОАРИТЕ"ИЗВЪН РАЗРЕШЕНИТЕ ЗА ТОВА МЕСТА, ОПРЕЛЕТЕНН ОТ АЛМННИСТРАЦИЯТА ИЛИ ОТ
СОБСТВЕНИКА НА ПЪТЯ, с което виновно е нарушил чл.94,ал.3 от ЗДвП“.Той сочи,че разпоредбата на чл.94,ал.3 от ЗДвП,гласи,че „За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,3 тона върху тротоарите, само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци “.
Според него внимателният прочит на разпоредбата на чл.94,ал.3 от ЗДвП вода до извода,че даденото в обжалваното НП№24-0285-000660/18.10.2024г.,описание е непълно и неточно, доколкото не се сочи нито дали максималната маса на автомобила е над 2.5 тона, нито дали същият е бил паркиран на разстояние под 2 метра от сградите, нито дали МПС не е било спряно възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя, нито дали превозното средство е паркирано върху тротоар или на друго определено от собствениците на пътя място, както повелява законът. Въззивникът 1 счита,че доколкото тези обстоятелства се явяват част от фактическия състав на правната норма, то непосочването им ограничава правото му на защита,тъй като не му дава възможност да се ориентира адекватно спрямо твърдените факти.
Той изтъква,че в наказателното постановление веднъж е посочен „като водач на лек автомобил ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ, ********“, а на следващо място е отбелязано,че „НА СОБСТВЕНИКА Е СЪСТАВЕН ФИШ GT3158913“,но не е водач на МПС и дори не притежава шофьорска книжка,а винаги други хора управляват служебните автомобили на фирмата му.Въззивникът сочи,че това противоречие в съдържанието на оспорваното наказателно постановление също не му дава възможност да се ориентира адекватно спрямо твърдените факти и не разбира в качеството на какъв е глобен - като водач или като собственик на МПС.
Въззивникът Р. К. твърди,че като едноличен търговец ЕТ„Хаджи К.-Р. К.“ притежава имот в гр.Кнежа на ул.“Марин Боев”№54B /в пешеходната зона на ул.„Марин Боев",оформена между ул.Димитър Бутански“ и ул.“Александър Стамболийски",който ежедневно посещава и стопанисва като за да обслужват дейността на хотела шофьорите на фирмените му автомобили ежедневно спират и паркират пред обекта„Семеен хотел за селски туризъм“ на ул.„Марин Боев” №54B.
Въззивникът твърди,че той не е извършил отразеното по-горе нарушение като в подкрепа на твърдението си изтъква,че Общинския съвет - Кнежа е въвел изключения за ангажиране на административно-наказателна отговорност за лица,собственици на имоти,чиито лични автомобили имат право да спират,паркират и се пропускат безплатно в пешеходната зона на ул.“Марин Боев”,заключваща се между ул.“Димитър Бутански“ и ул..„Александър Стамболийски. Според въззивника в разпоредбата на чл.23.ал.1,т.9 от НАРЕДБА №9 на Общински съвет -Кнежа за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, раздел II, Такси за ползване на пазари, тържища, панаири,площади,улични платна и терени с друго предназначение е регламентирано,че ползват безплатно пропускане в ЦГЧ личните автомобили на собствениците на имоти, находящи се на ул.„Марин Боев”,заключваща се между ул.„Димитър Бутански и ул.„Александър Стамболийски“.
Въззивникът счита ,че в Наредба №9 на ОбС- Кнежа не е разпоредено, че за гражданите е необходимо да предприемат някакви допълнителни действия,което означава,че нормата действа exs lege,тъй като ул.„Марин Боев“има всички характеристики на част от уличната мрежа, то тя безспорно е общинска собственост във връзка с изричните разпоредби на §7,ал.1,т. ПЗР ЗМСМА и чл.2,ал.1,т.1 от Закона за общинската собственост и именно Общинския съвет е компетентен да приема решения за управлението на общинската собственост в т.ч. и на ул.„Марин Боев“ и негови са правомощията да определи режима за преминаване, спиране и паркиране,да налага забрани и съответно да определя изключенията за тях.
Въззивникът счита,че с оглед на обстоятелството, че е собственик на имот в тази зона,съгласно разпоредбата на общинската Наредба, автомобилите му имат право да бъдат пропускани в зона обявена за „пешеходна“,без да е нарушил разпоредбата на чл.94,ал.3 от ЗДвП.
Според въззивника тези обстоятелства са известни на административно-наказващия орган,тъй като полицаите многократно са контактували с него,но въпреки това е направил изрични възражения пред наказващия орган за неиздаване на наказателни постановления,тъй като предположил,че на него са му известни разпоредбите в Наредба №9 на ОбС-Кнежа и ще се съобрази с факта,че като собственик на имот, попадащ в кръга на правоимащите лица, ползващи се от привилегията на чл.23,ал.9 от Наредба №9,да бъде пропускан безплатно в ЦГЧ на гр.Кнежа, няма да му наложи административно наказание.
Въззивникът изтъква,че независимо, че подзаконовите разпоредби приети от Общински съвет-Кнежа ,които му дават право безплатно да спира и паркира в „пешеходната зона“,където се намира имота му е издадено обжалваното наказателно постановление,в нарушение на цитираните по-горе разпоредби,поради което го смята за незаконосъобразно.
2
Въззивникът счита,че дори хипотетично да се прие,че е извършил описаното в постановлението деяние,което не съм извършил,то наказващия орган е подходил повърхностно и формално при обследване на конкретния случай,защото никъде в наказателното постановление не е отразено,че са взети предвид тежестта на нарушението,всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.Според въззивника обстоятелството,че наказващия орган не е обосновал защо деяния не представляват маловажен случай в крайна сметка възпрепятства правната възможност да се изясни дали са налице предпоставките за прилагане на чл.28,ал.1 от ЗАНН.
Въззивникът твърди,че от отразеното в АУАН и в НП не може да се достигне до извода,че е направен задълбочен анализ дали административното нарушение съставлява маловажен случай,тъй като в НП не са на лице данни относно извършването на съвкупна преценка за степента на обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от същия вид. Въззивникът сочи,че няма данни за имотното му състояние за евентуална преценка по чл.27,ал.2 от ЗАНН като не са преценени и обсъдени фактите за липсата, незначителността или характера на вредните последици, както и всички смекчаващи отговорността обстоятелства.
Според въззивника обстоятелството,че наложеното наказание в размер на 200лв./двеста лева/е максималното предвидено в разпоредбата на чл.178е от ЗДвП и очевидно не съответства на деянието, го квалифицира като явно несправедливо и противоречащо с целите на чл.12 от ЗАНН.
Според въззивника съобразявайки всичките факти не е следвало да му се налага административно наказание,а да бъда предупреден, съгласно чл.28 от ЗАНН,че евентуално ще бъде му наложено наказание,като по този начин ще се постигнат предвидените в чл.12 от ЗАНН цели, а именно: да му бъде въздействано възпитателно,да бъда предупреден към спазване на установения правов ред.
Въззивникът счита,че издаденото му НП е в противоречие със закона и указанията дадени с ТР №1/12.12.2007г. на ОСНК на ВКС и иска от съда да обърне внимание, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са на лице, но административно наказващия орган не ги е приложил и не е упражнил своята особена компетентност да не наложи наказание и да отправи предупреждение, което е в явно противоречие със закона.
Въз основа на изложеното, въззивникът иска от съда да постанови съдебно решение, по силата на което НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №24-0285-000660/18.10.2024 г., изд. от Началник РУ в ОДМВР Плевен, РУ-Кнежа да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и явно несправедливо,поради нарушаване на материалните и процесуалните норми.
Въззивникът е представил към жалбата си заверени копия от следните писмени доказателства :
1.Наказателно постановление №24-0285-000660/18,10,2024г., изд, от Началник РУ в ОДМВР Плевен, РУ-Кнежа и
2.Копие от акт за собственост на имот.
По делото се проведоха три о.с.з. на 09.01.2025г.,20.02.2025г. и 22.04.2025г.,за което страните и свидетелите са били редовно призовани.
Въззивнникът чрез адв.С.Ш. от АК-Плевен поддържа изцяло въззивната жалбата на посочените в нея основания като е представил писмени бележки в съответната насока.
Въззиваемият не се яви и не изпрати представител по делото.
В придружителното си писмо към въззивната жалба въззиваемата страна е изразила становище за потвърждаване на процесното НП по изложените в него съображения,а в случай на отмяна се иска от съда при присъждане на разноски да съобрази Решение на ЕС№С438/2022г.относно присъдения адвокатски хонорар.
В хода на производството са представени и приети по делото следните писмени 3 доказателства:
1.Удостоверение с Изх.№1107-28-5 от 20.01.2025г.на общ.Кнежа от което е видно ,че към дата 22.08.2024г. на товарен автомобил Фолксваген Голф с рег.№******** няма издадено разрешение за престой,паркиране или извършване на товаро-разтоварна дейност на адрес гр.Кнежа,ул.“Марин Боев“№58;
3.Заверено копие от Заповед №7/08.08.2024г. на Управителя на фирма ЕТ“Хаджи К.-Р. К.“гр.Кнежа,в която е отразен график на обслужване от ППС собственост на фирмата на находящи се на административни адреси гр.Кнежа,общ.Кнежа,обл.Плевен,ул.“Марин Боев“№54 и гр.Кнежа,общ.Кнежа,обл.Плевен,ул.“Марин Боев“№54В,както следва :
1.Товарен автомобил „Рено Мастер“с ДРН ******** и
2.Лек автомобил „Фолксваген Голф“с ДРН ********
Понеделник,вторник,сряда,четвъртък и петък от 10,00до 11,00ч. и от 15,00ч. до 16,00ч., събота и неделя от 16,00 до 17,00ч. и
4.Писмо с Изх.№1102-76-1/12.03.2025г. на общ.Кнежа е видно ,че на дата 02.09.2024г. на кръстовището между ул.“Никола Петков“ и ул.“Марин Боев“ в гр.Кнежа има поставен знак „В2“/забранено влизането в двете посоки/ с приложена снимка на знака на това кръстовище.
По делото бяха разпитани свидетелите на въззиваемата страна: Д. П. М.,Х. Д. Р. и С. С..
Видно от разпита на свидетеля Д. М., този свидетел след като се запозна със съдържанието на предявения му от съда АУАН каза,че е актосъставител на същия и го е подписал в това си качество. Свидетелят каза ,че след допълнителна справка е изготвил и фиша и си спомня случая. Според него причината да бъде съставен фиша бил ,че лек автомобил „Фолксваген Голф“ бил паркиран пред хранителен магазин на въззивника Р.
К.,който се намира на ул.„Марин Боев“ на №58 или №56,като не си спомня точния номер.Свидетелят разказа пред съда,че нямало никой около автомобила и след извършена справка се установило постоянен адрес на собственика на автомобила,който бил в гр.Кнежа на ул.“Камчия“ и не се установило собственика да притежава разрешително, за да паркира там автомобила си.