Определение № 3758 от 16.11.2020, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 3758

Окръжен съд – Варна

13.11.2020 г.

Град Варна

IV състав

На 13.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Ивелина М. Събева

Константин Д. Иванов

Мая Недкова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно частно гражданско дело № 20203100503272 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.396 чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 26646/17.09.2020г. на Б. Т. П. и Н. С. П. и двамата, чрез адв.Илия Златев –ВАК, против Определение № 9864/06.08.2020г. по гр. дело № 8507/2020г. по описа на ВРС 51 св., с което е уважена молбата на ищците Н. С. Д. и Н. Д. Д.

, за допускане на обезпечение на предявените от тях против жалбоподателите искове с правно основание чл. 189, ал. 1 във вр. с чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, чл. 189, ал. 1, изр. второ ЗЗД и чл. 189, ал. 1, изр. трето ЗЗД във вр. чл. 82 ЗЗД, чрез налагане на обезпечителна мярка: възбрана върху недвижим имот- апартамент № 11, находящ се в гр. Варна, ул.

„Пирин“ № 30, вх. Б, ет. 2, състоящ се от: дневна, спалня, входно антре, кухненска ниша, баня-тоалет, дрешник и два балкона, със застроена площ от 56 кв.м, при съседи: Мардирос Атамов – ап. 12 и ап. 10 на Стоянка и Сидер Сидерови, ведно с 1,4084 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място в кв. 468 по плана на 1-ви подрайон на гр. Варна, на основание чл. 389 във вр. чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК.

В жалбата се излага становище за неоснователност на наложеното обезпечение, поради липсата на предпоставките на чл.391 от ГПК. Твърди се , че предявените искове са вероятно , т.к. ищецът, както и неговия праводател по обуславящото гр.дело № 3275/2020г. по описа на ВРС, 34 -ти състав не са собственици на процесния имот и предявения иск е недопустим поради липса на правен интерес.

Претендира се отмяна на обезпечението и обезсилване на обезпечителната заповед, както и присъждане на разноски за настоящото производство съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

В срок, ответната по жалбата страна е депозирала отговор, в който се оспорват наведените твърдения. Твърди се, че като просрочена жалбата е недопустима, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане. Ако съда приеме, че частната жалба е депозирана в срок, то се излагат аргументи , че същата е неоснователна , доколкото предявения от ищците иск е допустим и съда правилно е приел,че за ищците е налице обезпечителна нужда.

Претендира се потвърждаване на обжалваното определение, като допустимо,правилно и законосъобразно и присъждане на сторените в производството разноски.Направено е възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.

1

За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Обезпечителната заповед е връчена на страните на 08.09.2020г. /обратни разписки –л. 18 и 19 от дело/, частната жалба е депозирана по пощата на 15.09.2020г. /клеймо пощенски плик –л.5 от дело/.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр. дело № 8507/2020г. по описа на ВРС,51 св. е образувано по предявени от Н. С. Д. , ЕГН ********** и Н. Д. Д. , ЕГН ********** срещу Б. Т. П. , ЕГН ********** и Н. С. П. , ЕГН ********** обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 189, ал. 1, изр. второ ЗЗД и чл. 189, ал. 1, изр. трето ЗЗД във вр. чл. 82 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищците следните суми: сумата от 16500 лв. (шестнадесет хиляди и петстотин лева), представляваща платена продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижими имот, обективиран в нотариален акт № 26 от 30.10.2014 г., том IV, рег. № 6436, дело № 529 от 2014 г. на нотариус Петър Петров с рег. № 224 в регистъра на НК, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.07.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 824,48 лв. (осемстотин двадесет и четири лева и четиридесет и осем стотинки) за разноските по договора, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.07.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 9 597,12 лв. (девет хиляди петстотин деветдесет и седем лева и дванадесет стотинки), представляваща обезщетение за имуществени вреди в размер на законната лихва върху заплатената продажна цена за периода от 30.10.2014 г. до 22.07.2020 г., както и сумата от 1250 лв. (хиляда двеста и петдесет лева), представляваща обезщетение за вреди от разваления договор, равняваща се на разликата в цената на имота към момента на евикцията и тази към продажбата, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.07.2020 г., до окончателното изплащане на задължението.

Искане за допускане на обезпечение на предявения иск чрез налагане на възбрана на описания по-горе недвижим имот е заявено с исковата молба.

Възраженията на въззивниците са неоснователни.

Обезпечаването на иска, като правен институт цели да даде защита на заплашеното материално право, като прави възможно практическото осъществяване на търсената с иска защита и подготвя последващото удовлетворяване на ищеца във връзка с евентуалното положително за него решение. Правилно съдът е приел, че за ищците по осъдителните искове е налице обезпечителна нужда, доколкото без допускане на обезпечението при влизане в сила на решението по същите, би се затруднило удовлетворяването на вземането им.Изложените от въззивниците аргументи по допустимостта и основателността на иска по обуславящото гр.дело № 3275/2020г. по описа на ВРС, не опровергават, а доказват обезпечителната нужда за въззиваемите , доколкото са свидетелство за оспорване на правата им. Исканата и наложена обезпечителна мярка е адекватна на обезпечителната нужда, преценена към дата на подаване на молбата за обезпечение, когато е и преценката на съда.

Уважавайки искането за допускане на обезпечение, първоинстанционния съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

В настоящото производство разноски не следва да се присъждат, а същите се 2 разпределят с окончателното съдебно решение по същество на спора, с оглед крайния му изход- арг. т.5 от ТР№6/2012г. по т.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 9864/06.08.2020г. по гр. дело № 8507/2020г. по описа на ВРС 51 св.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3