Решение № 2451 от 19.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2451 гр. Пловдив, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20215330114054 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Г. Г. В., чрез пълномощник – адв. Л. К., против А. М. Д., с която е предявен иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне изградения рибарник и ограда, попадащи върху част с площ около 1 200 кв. м. от собствения на ищцата поземлен имот с идентификатор *****, находящ се в с.

Ц., общ. С., обл. П., местност "Г.и“, целия с площ от 5 489 кв. м., като възстанови почвения слой с оглед използване на имота като овощна градина.

В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на поземлен имот с идентификатор ***** по КККР на с. Ц., общ. С., обл. П., находящ се в местността „Г.И.“ с площ от 5 489 кв. м, който представлява овощна градина.

Сочи се, че ответникът А. М. Д. изградил в собствения си съседен парцел рибарник, който се разполагал в централната част на имота на ищцата, като го разделял на три части. Наред с това ответникът заградил ивица около водния обект, с което завземал допълнително част от имота на ищцата по такъв начин, че същият бил разполовен с частта, заета от ответника и ползвана като рибарник. Посочва се, че всички овощни дървета били унищожени, премахнат бил почвения слой в частта, заета от рибарника, като в резултат имотът не можел да се ползва по предназначение за овощна градина. Поддържа се, че за извършеното ограждане ответникът не разполагал с разрешително, нито със съгласието на ищцата, като неколкократно обещавал да премахне рибарника и да възстанови овощната градина, но до момента това не било сторено. Изтъква се, че частта, заета от рибарника е с площ около 1 200 кв .м., представляваща 1 триъгълник с основа в централната част на имота на ищцата. По изложените съображения се претендира за уважаване на исковата претенция и присъждане на деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника А. М. Д., чрез пълномощник - адв. И. В., в който е изразено становище за неоснователност на предявения иск. Твърди се, че ответникът е собственик на съседния на процесния имот, представляващ овощна градина с площ от 6 808 кв. м., съставляващ парцел № ... от масив ..., по силата на наследяване и договор за доброволна делба от 24.11.2000 г. През 2003 г. ответникът навлязъл в имота на ищцата, завзел го и започнал да го обработва като свой със засаждане на люцерна и събиране на добивите от засаденото.

През 2008 г. ответникът започнал изграждането на рибарник, за което наел работник, който копал изкоп в продължение на 6 месеца, а след това поставил фургон, за който имал строително разрешение и захранил с електричество.

Впоследствие ответникът оградил по-голямата част с площ от 2576 кв. м. от имота на ищцата, а останалата площ се обработвала като земеделска земя.

Сочи се, че изграждането на рибарника завършило през 2010 г. и до 2016 г. същият се стопанисвал от ответника, а след това бил отдаден под наем на трето лице – Г.Р.Т.. През 2019 г. ответникът предприел действия по изготвянето на Скица-Проект за обособяването на самостоятелен поземлен имот на база придобивна давност, като геодезист заснема имота, обособява неговите координати и изготвя проекта, но процедурата остава нереализирана.

От 2021 г. ответникът отдавал рибарника под наем на И.Й.К.. Предвид изложеното се заявява придобиване на завзетата част от имота на ищцата въз основа на 10-годишно давностно владение, като се сочи, че с оглед предназначението му като овощна градина могат да бъдат обособени два имота в резултат на придобиването по давност на частта, завладяна от ответника. По наведените доводи се моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.

В срок е предявен насрещен иск от А. М. Д., чрез пълномощник - адв. И.

В., с който на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗС да бъде признато за установено по отношение на Г. Г. В., че ищецът по насрещния иск е собственик на реална част с площ от 2 576 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *****, находящ се в с. Ц., общ. С., обл. П., местност "Г.и“, целия с площ от 5 489 кв. м., на основание давностно владение от 2003 г. до 2021 г. Представена е скица-проект № ***** г. за изменение на КККР за поземлен имот с идентификатор *****, според която посочената реална част е с проектен идентификатор ***** и съседи: *****, *****, *****. Изложени са същите съображения както в отговора на исковата молба, като се претендира за уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.

Постъпил е отговор на насрещната искова молба от ответника Г. Г. В., чрез пълномощник - адв. Л. К., с който се оспорва претенцията. Твърди се, че ответницата разбрала за завладяването едва през 2017 г. – 2018 г., като това 2 завладяване било скрито и не можело да й се противопостави. Оспорва се наличието на намерение за своене. След като узнала за рибарника, ответницата провела преговори за продажба на имота. По изложените съображения се моли за отхвърляне на претенцията и присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 109 ЗС, чиято цел е защита на правото на собственост от въздействия, които друго лице /включително съсобственик/ извършва върху имота на ищеца, или поддържа неправомерни състояния, които смущават пълноценното и в пълен обем упражняване на неговите права. Двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Вън от предмета на делото по негаторния иск са както правото на собственост върху имота, собственост на ищеца, така и правото на собственост върху имота, собственост на ответника. Правото на собственост върху тези два имота има значение за основателността на негаторния иск, но по тях съдът се произнася само в мотивите на решението като по преюдициални правоотношения и по тях не се формира сила на пресъдено нещо /така Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на Върховен касационен съд, ОСГК/.

В настоящото производство правото на собственост върху имота на ищцата е въведено като част от предмета на делото посредством предявения от ответника насрещен петиторен иск. С оглед връзката на обусловеност между двата иска, най-напред следва да се разгледа установителната претенция за правото на собственост, след което да се прецени основателността на негаторния иск.

Предмет на правния спор по предявения насрещен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗС е принадлежността на правото на собственост върху реална част с площ от 2 576 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *****, находящ се в с. Ц., общ. С., обл. П., местност "Г.и“, целия с площ от 5 489 кв. м., с проектен идентификатор на реалната част ***** съобразно скица-проект № ***** г. за изменение на КККР за поземлен имот с идентификатор *****. В основата на предявената като насрещна искова претенция е твърдението на ищеца А. Д., че е собственик на основание давностно владение, осъществявано в периода от 2003 г. до 2021 г.

С оглед очертаване на спорния предмет по делото е допусната СТЕ с вещо лице инж. Н. С., от чието заключение се установява, че в поземлен имот с идентификатор ***** и в част от съседния от север имот – процесния поземлен имот с идентификатор *****, е изграден водоем (рибарник), който е ограден от телена мрежа на бетонови колове. На северозапад от оградата на 3 водоема съществува обработваема площ – нива, която към момента на огледа на вещото лице била засята с жито или друг вид зърнена култура. Границата на тази обработваема площ на място представлявала синор, а от запад била означена с ъглови бетонови колове. За онагледяване на направените от вещото лице констатации към заключението е представено Приложение № 1, на което са отбелязани: имотните граници по действащата КККР; границите по извършеното от експерта геодезическо заснемане; оградата на рибарника от телена мрежа на бетонови колове, означена с т. 1, 2, 3, 16, 4, 15, 8, 9, 10, 11, 12, 13; границите (синор) на обработваемата нива, означена с т. 4, 5, 14, 15; част от поземлен имот с идентификатор *****, заета от водоем (рибарник) по т. 4, 15, 16, 4 с площ от 719 кв. м.; част от поземлен имот с идентификатор *****, заета от обработваема нива по т. 4, 5, 14, 15, 4 с площ от 1878 кв. м.; част от поземлен имот с идентификатор *****, неизползвана от ответника с площ 2892 кв. м.

От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът А. Д. се легитимира като собственик на ½ ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *****, който е съседен от южна страна на процесния имот с идентификатор *****. Правото си на собственост ищецът черпи от Договор за доброволна делба на земеделски земи № *****, с нотариална заверка на подписите на нотариус при ПРС, с който посоченият имот е поставен в дял на М.М.Д., починал на *** г. и наследен от децата си – В.М.Д. и ищецът А. М. Д..

От показанията на ангажираните от ищеца свидетели А. А. Д. и Г.Р.Т. се изяснява, че след наследяване на съответната част от имота от баща си, ищецът е започнал да го обработва в цялост, като първоначално е отглеждал люцерна. Според тези свидетели към 2003 г. формата на посочения имот /с идентификатор *****/ е била правоъгълна, като границата със съседния /процесния имот с идентификатор *****/ е минавала по линията между т. 3, т.

4 и т. 5 от Приложение № 1 към СТЕ с вещо лице инж. Н. С.. И двамата свидетели са категорични, че през 2008 г. ищецът А. Д. е започнал изграждането на рибарник, който оградил с бетонни колове и метална мрежа.

Свидетелите сочат, че останалата част, обозначена с т. 4, 5, 6, 7, 8, 4 по Приложение № 1 към СТЕ с вещо лице инж. Н. С., се обработвала като земеделска земя, а по линията между т. 4 и т. 5 минавал синор. Първоначално рибарника и земеделската земя се използвали от ищеца А. Д. и семейството му, като в периода от 2017 г. до 2021 г. били отдадени по наем на свидетелят Т., а по-късно и на друго лице. Според свидетеля Т. през 2019 г. ответницата Г.

В. посетила рибарника и го разпитвала относно имота. По друг начин пресъздава релевантните по делото обстоятелства разпитаният по инициатива на ответницата свидетел И.М.Р.. Според него през 2011 г. се правел изкопа, а през 2012 г. бил завършен рибарника. Свидетелят разказва, че през 2018 г. бил потърсен от адв. К. с молба да установи контакт с ищеца А. Д., като на проведена среща били разгледани снимки и скици на имотите и станало ясно, че е навлязъл в съседния имот, при което се водели преговори за уреждане на отношенията. При преценка на събраните по делото гласни доказателствени 4 средства съдът намира, че следва да даде вяра на показанията на свидетелите Д. и Т., които са еднопосочни, последователни и пресъздават техни лични впечатления относно подлежащите на доказване факти. Действително свидетелят А. Д. е син на ищеца, поради което неговите показания следва да се ценят по реда на чл. 172 ГПК с оглед неговата заинтересованост от изхода на делото, но същите намират подкрепа в останалите събрани по делото доказателства. Това не се отнася за показанията на свидетеля Р., за който се установи, че макар периодично да е минавал покрай имотите, не имал наблюдения върху тях, като е бил запознат с фактическата обстановка от процесуалния представител на ответницата. Ето защо съдът не изгради изводите си въз основа на показанията на свидетеля И.Р.

В контекста на изложеното настоящият съдебен състав намира за доказано по делото, че през 2003 г. ищецът по насрещния иск А. Д. е установил фактическа власт върху спорната реална част от поземлен имот с идентификатор *****. По делото не се установи наличие на правно основание за упражняваната фактическа власт, поради което е приложима презумпцията по чл. 69 ЗС, според която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. По приложението на тази правна норма последователно и непротиворечиво ВКС приема, че в полза на владелеца е установена оборима презумпция и в тежест на лицето, което оспорва твърдението, че упражняващото фактическата власт лице държи имота като свой, е да докаже, че го държи за другиго. Такова насрещно доказване, че ищецът е държал спорната реална част за другиго, а не като своя, не е проведено по настоящото дело. Тук следва да се посочи, че необходимост от демонстриране на намерение за своене и противопоставянето му на собственика на имота, в каквато насока са наведени твърдения и ангажирани доказателства от страните по делото, в случая не се изисква, доколкото не е налице съсобственост, при която презумпцията на чл. 69 ЗС да се счита за изначално оборена /така Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на Върховен касационен съд, ОСГК/.