Решение № 76 от 12.04.2022, Административен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ гр.

Ловеч, 12.04.2022 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен състав, в открито съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА при секретаря Татяна Тотева, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА адм. дело № 2 по описа на съда за 2022 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 38 от Закон за държавната собственост.

Административното дело е образувано по жалба с вх.№ 1/04.01.2022 г., подадена от Б.Н.Д. ЕГН **********, М.В.Д. ЕГН ********** и Б.В.Д. ЕГН **********,***, чрез адв. Х.И. от ЛАК, против Решение № 794/16.11.2021 г. на Министерския съвет на Р България за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нуждa за изграждане на Обект „Автомагистрала „Хемус“, участък от км 166+144 от идейния проект на НКСИП ≡ 167+572 по техническия проект от 2020 г. (след пресичане с път ІІІ-301) до км 189+344 от идейния проект на НКСИП ≡ 190+771,67 по техническия проект от 2020 г. (след пресичането с път ІІІ-303), на територията на област Ловеч и област Велико Търново, съгласно одобрен устройствен план – парцеларен план, одобрен с влязла в сила Заповед № РД-02-15-12/02.02.2021 г. на заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, имоти и части от имоти – частна собственост, намиращи се в землищата на с.Крушуна, гр.Летница и с.Горско Сливово, община Летница, област Ловеч, с. Чавдарци, община Ловеч, област Ловеч, гр. Сухиндол, община Сухиндол, област Велико Търново, гр.Павликени, с.Върбовка и с.Бутово, община Павликени, област Велико Търново, подробно описани в приложението по вид, площ, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици.

Оспорва се решението в частта относно отчуждаването и определянето на размера на обезщетението за отчуждаването на площ от 8,626 дка, собствен на жалбоподателите наследствен имот с № *** в землището на с.Крушуна, общ. Летница, обл. Ловеч, представляващ НИВА с обща площ от 8,626 дка, ІV категория, с определено обезщетение в размер на 4685 лв.

В жалбата оспорващите излагат, че решението на

МС не е издадено в предвидената от закона форма, при съобразяване с приложимия закон и при спазване на процедурата, както и че не е в съответствие с целта на закона. Иска се изменение на решението в частта за определеното обезщетение за отчуждения имот.

В съдебно заседание жалбоподателите се представляват от адв. И., който поддържа жалбата, като излага доводи по съществото на спора.

Претендират се сторените по делото разноски.

Ответникът Министерски съвет не изпраща представител в съдебно заседание. В писмени становища по делото оспорва жалбата като неоснователна с доводи за законосъобразност на решението на МС в оспорената част като издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при съобразяване с приложимия закон, при спазване на процедурата и в съответствие с целта на закона. Оспорва допълнителното заключение на вещото лице. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Министърът на регионалното развитие и благоустройството не се явява и не се представлява. В писмени молби оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и заявява, че не следва да бъде кредитирано допълнителното заключение на вещото лице с вх. № 1456/04.04.2022 г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Министърът на финансите, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. С писмена молба ангажира становище за неоснователност и недоказаност на жалбата.

Заинтересованата страна Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София в съдебно заседание не се представлява. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт излага доводи за неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на решението на МС в оспорената част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 250/25.04.2013г. на Министерския съвет (л. 138) републикански път А-2 „София-Ботевград-Шумен-Девня-Варна“, част от който е и Автомагистрала „Хемус“, е обявен за обект с национално значение по смисъла на §5, т.62 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията и за национален обект по смисъла на §1 от Допълнителните разпоредби на ЗДС.

Предпоставка за извършване на отчуждаването е наличието на влязъл в сила подробен устройствен план – парцеларен план, и в случая такъв е одобрен с влязла в сила Заповед №РД-02-15-12 от 02.02.2021г. на Заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройство (л. 139 и следв.), предвиждащ изграждането на национален обект: „Автомагистрала „Хемус“, участък от км 166+144 от идейния проект на НКСИП = 167+572 по техническия проект от 2020г. (след пресичането с път ІІІ-301) до км 189+344 от идейния проект на НКСИП = км 190+771,67 по техническия проект от 2020г. (след пресичането с път ІІІ-303).

От Агенция „Пътна инфраструктура“ е направено мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл.34, ал.2 от ЗДС.

Направено е предложение от двамата министри до

МС за отчуждаване на имотите, с приложен към него съвместен доклад и изискуемите от чл.34а, ал.4 от ЗДС приложения. Решението е разгласено по реда на чл.34а, ал.3 от ЗДС. В табличен вид са определени имотите за отчуждаване с техните характеристики, вид, местонахождение, размер и данни за собствениците.

Приложена е финансова обосновка и оценка на имотите, извършена в административното производство от лицензиран оценител, който е изготвил оценителски доклад за определяне на равностойно парично обезщетение на засегнатите имоти.

С Решение № 794/16.11.2021г. на Министерски съвет на Република България в оспорената му част, е определено обезщетение в размер на 4685 лв. за отчуждаването на площ от 8,626 дка от съпритежавания от тримата жалбоподатели имот с № *** в землището на с.Крушуна, общ. Летница, обл.

Ловеч, представляващ НИВА с обща площ от 8,626 дка, ІV категория.

Ответникът е приложил административната преписка по издаване на обжалвания акт, експертната оценка (оценителски доклад) за обезщетение на частта от отчуждения имот, както и удостоверение по чл.32, ал.4 от ЗДС с пазарни аналози на магнитен носител, изпратени от Агенция по вписванията на Агенция „Пътна инфраструктура”. По делото са събрани писмени доказателства, назначена е съдебно-оценителна експертиза. По искане на жалбоподателя е допуснато допълнително заключение на вещото лице.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадени в срок, от лица, притежаващи активна процесуална легитимация и с интерес от оспорване, и пред местно компетентния административен съд по местонахождение на отчуждавания имот, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд, шести административен състав намира жалбата за основателна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол е Решение №

794/16.11.2021г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала Хемус”, участък от км 166+144 от идейния проект на НКСИП = 167+572 по техническия проект от 2020г. (след пресичането с път ІІІ-301) до км 189+344 от идейния проект на НКСИП = км 190+771,67 по техническия проект от 2020г. (след пресичането с път ІІІ-303), на територията на област Ловеч и област Велико Търново, издадено на основание чл. 34а, ал. 1 във връзка с чл. 34б от ЗДС и §1 от ДР на ЗДС.

Съгласно разпоредбата на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.

Според §1 от ДР на ЗДС, национален обект е обект, определен като такъв със закон, както и подробно посочени инфраструктурни обекти, определени като национални обекти с решение на Министерския съвет. Както бе изложено, с решение № 250/25.04.2013г. на Министерския съвет републикански път А-2 „София-Ботевград-Шумен-Девня-Варна“, част от който е и Автомагистрала „Хемус“, е обявен за обект с национално значение по смисъла на §5, т.62 от ДР на Закона за устройство на територията и за национален обект по смисъла на §1 от ДР на ЗДС. След като обектът, за който се извършва отчуждаването е национален обект, то компетентен да издаде процесното решение е именно министерския съвет.

Оспореното решение е постановено от Министерски съвет, по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. С него са отчуждени имоти/части от имоти-частна собственост, предназначени за изграждането на национален обект-автомагистрала.

По изложените съображения съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, чиито режим за издаване е регламентиран със Закона за държавната собственост.

Решението е издадено в изискуемата от закона форма, като издателят му е посочил наличието на държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото обезщетение и собствениците на имотите, с което е изпълнил изискването за съдържание, регламентирано в чл.34б от ЗДС.

Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила. Спазена е регламентираната в чл.34, чл.34а и чл.34б, ал.2 от ЗДС процедура за вземане на решението.

Предпоставка за извършване на отчуждаването е наличието на влязъл в сила Подробен устройствен план – Парцеларен план (ПУП-ПП), който предвижда изграждането на национален обект „Автомагистрала „Хемус“ за процесния участък.

Няма спор по делото, а и видно от данните към административната преписка, обектът, който ще се изгражда и за чиито нужди е извършено процесното отчуждаване, е предвиден с влязъл в сила ПУП-ПП, одобрен с влязла в сила на 20.02.2021 г. Заповед № РД-02-15-12/02.02.2021г. на Зам.-министъра на регионалното развитие и благоустройството (обн. ДВ, бр. 10 от 2021г.). В табличен вид са представени имотите и частите от имоти за отчуждаване, включително и в землището на с. Крушуна, с техните характеристики, вид, местонахождение, размер и данни за собствениците. Приложена е финансова обосновка, възлагателно писмо и оценка на имота, извършена в административното производство (оценителски доклад за определяне на равностойно парично обезщетение). Оценката на имота в административното производство е извършена от лицензиран оценител на имоти, отговарящ на определените в ЗДС изисквания (чл.38, ал.9 вр. с § 1а, т.3 от ДР на ЗДС).

Видно от приложения по делото оценителски доклад, равностойното парично обезщетение, в т.ч. относно процесния имот, е определено при осигурено удостоверение от Службата по вписванията, придружено с копие на всички вписани сделки с имоти – реални пазарни аналози, отговарящи на изискванията на чл.32, ал.4 и §2 от ЗДС, като оценката е извършена по реда на чл.32, ал.2 от ЗДС, т.е. методът на изготвяне на възложената оценка е въз основа на „пазарни цени на имотите с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания” – имоти в земеделска територия, намиращи се в едно и също землище, по пазарни цени по смисъла на §1а, т.2 от ДР на ЗДС. В конкретния случай са взети предвид сделки със земеделски земи, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в Служба по вписванията гр. Ловеч.

По отношение приложението на материалния закон съдът съобрази следното:

Съгласно чл.32, ал.1 от ЗДС, имоти и части от имоти – собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение.