Решение № 40 от 30.01.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Ловеч, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА СТ. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20244310200950 по описа за 2024 година

С наказателно постановление № 8917/09.10.2024 год. на В Б А - началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа" към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция „Пътна инфраструктура" - гр. София, бул. „Македония" № 3, оправомощен със Заповед № РД-11-246/31.03.2022 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура", е наложена на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от Закона за движението по пътищата във връзка с нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2. предл. 3 от Закона за Движението по пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, глоба в размер на 1500.00 лева на М. Д. Д., ЕГН **********, за това, че на 12.09.2024 г. около 15:21 часа на път 1-4, км 65+600 след разклона за с. Малиново в посока гр. Ловеч - гр. Севлиево, М. Д. Д. е управлявал и извършвал превоз на товари със съчленено ППС с 5 оси - МПС с 2 оси марка В, модел ** с peг. № * **** ** и полуремарке с 3 оси с peг. № * **** ** като в процеса на извършената проверка е установено, че водачът извършва превоз на пшеница.

При направеното измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № 118873 и ролетка № 1311/18/5 м, е констатирано следното:

1. При измерено разстояние между осите 1.38 м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 30.375 т при максимално допустимо натоварване на оста 24 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), като превишаването е с 6.375 т, видно от кантарна бележка от измерване № 1921/12.09.2024 г. Управляваното превозно средство е с осово натоварване надвишаващо нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел II от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Съгласно чл. 3, т. 2 от Наредбата, при превишаване на максимално допустимите норми по чл. 7, ППС е тежко.

Измерените параметри на превозното средство показват, че същото е тежко по 1 смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с осово натоварване, което не надвишава нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел II от Наредбата. В законоустановения срок не са постъпили възражения от нарушителя. На основание чл. 52, ал. 4 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), след като проверих акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и прецених събраните доказателства прецених тежестта на нарушението и наличието на подбуди за извършването му с оглед на целите на чл. 12 от ЗАНН, установих, че водачът е могъл да провери и да се убеди, дали параметрите на ППС с товар не превишават максимално допустимите норми по раздел II от Наредбата, като при установяване на превишаване на нормите, същото да бъде приведено в съответните норми, поради което считам, че водачът е извършил нарушението описано в АУАН виновно, в противоречие на разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

На основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, в качеството му на административнонаказващ орган, АНО установил по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на нарушителя, както и неговата вина и прецених, че не е приложима нормата на чл. 28 от ЗАНН предвид високата степен на обществена опасност на извършеното нарушение, която е обвързана с последиците от движението на тежки превозни средства по републиканската пътна мрежа, както и с оглед на безопасността на движението, тъй като управлението на ППС е правно регламентирана дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и всички останали участници в движението.

Посочено е че като е извършил превоз на товар по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на Наредбата превишавайки нормите, посочени в раздел II от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., водачът в качеството му на физическо лице по смисъла на чл. 177, ал. 3 от Закона за движението по пътищата, е субект на административнонаказателна отговорност.

Посочено е че като е извършил превоз с тежко ППС по смисъла на чл. 3, т. 1 и т. 2 от Наредбата, водачът е създал потенциална опасност за движението по републиканския път, водеща до повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура.

Посочено е че не е установено осъществяване на превоз в рамките на специалното ползване на пътищата, разрешено в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт, или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата.

Посочено е, че не е установено наличие на „неделим товар" по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001 г., който не може да се дели на две и повече части с оглед на неговото превозване, тъй като това деление би довело до излишни разходи или би породило риск от нанасяне на вреди, и който поради своите размери или маса не може да бъде превозван от моторно превозно средство, ремарке, автовлак или съчленено ППС, което да отговаря изцяло на изискванията на наредбата. Към момента на проверката водача М. Д.

Д. е управлявал и извършвал превоз на товари (пшеница) със съчленено ППС с 5 оси - МПС с 2 оси марка В, модел ** с peг. № * **** ** и полуремарке с 3 оси с per. № * **** ** което е с осово натоварване надвишаващо нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел II от Наредбата, с което е нарушил разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Нарушението е за първи път. Установеното в АУАН нарушение се потвърждава от 2 приложените и иззети доказателства: Кантарна бележка от измерване № 1921/12.09.2024 г., разписка за връчен АУАН, копия а: свидетелство за регистрация на МПС и ППС - Част II, пътен лист.

Посочено е, че предвид приетата от законодателя правна възможност за налагане на административна санкция „глоба", в конкретния случай, в диапазона от 500 до 3000 лева съгласно чл. 177, ал. 3 от Закона за движението по пътищата, определих санкционната норма според степента на обществена опасност, обективираща вредните последици от извършеното нарушение, както и съгласно оперативната самостоятелност на произнасяне на наказващия орган.

Посочено е, че обществената опасност в случая е висока, поради това, че превишаването на допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустима максимална маса по чл. 6, ал. 1 от Наредбата с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, не попада в изключенията по чл. 8, ал. 5 във връзка с чл. 14, ал. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г.

Посочено е, че с оглед на предотвратяване на повторно и системно извършване на едни и същи нарушения в изпълнение на основния принцип, регламентиран в чл. 12 от Закона за административните нарушения е наказания, прилагането на не най - високата, но не и на най -ниската по размер санкционна норма, следва да бъде аргументирана и мотивирана от трайната тенденция на установяване на конкретни вредни последици от движението на претоварени тежкотоварни автомобили по републиканските пътища.

Тенденцията касае причиняване на катастрофи вследствие на сериозни технически неизправнности, свързани с претоварването, в т.ч. прегряване на спирачките, загуба на контрол, както и деформация и разрушаване на пътната настилка, което налага спешни текущи ремонти.

Посочено е, че с оглед на тенденцията на увеличаване на смъртните пътнотранспортни произшествия, контролните органи на пътя трябва да прилагат закона по такъв начин, че да предупреждават и превъзпитават нарушителите с цел строго спазване на законовите и подзаконови нормативни актове, а като резултат за обществото - свеждане до минимум на пътнотранспортния травматизъм.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят М. Д. Д., който го обжалва в срок и излага, че е незаконосъобразно и необосновано и моли да бъде отменено. Излага, че НП е незаконосъобразно, т.к. е издадено в нарушение на Закона неправилно е приложен материалният Закон: Сочи че е нарушен чл.189, ал.12 от ЗДвП, т.к.

АПИ е юридическо лице на бюджетна издръжка към Министъра на регионалното развитие и благоустройството, който министър не е предвиден сред лицата по чл.189, ал.12 от ЗДвП, имащи право да издават наказателни постановления по ЗДвП, съответно да определят други длъжностни лица, които да могат да ги издават; Сочи, че АНО е наложил глоба в нарушение на чл.27, ал.2 от ЗАНН като не е приложил правилно кумулативните законови критерии като следствие на това размерът на наложената глоба е незаконосъобразен - завишен и явно несправедлив. Сочи, че правомощията за издаване на наказателни постановления следва да са изрично предвидени и е недопустимо те да бъдат извеждани по тълкувателен път. Сочи, че единствено в нормата на чл.189е, ал.12 от ЗДвП са предвидени пълномощия на Председателя на Управителния съвет на АПИ или оправомощени от него длъжностни лица да издават наказателни постановления по ЗДвП, но за административни нарушения по чл.179, ал.3-3в от ЗДвП. Сочи, че съгласно чл.189, ал.12 от ЗДвП наказателните 3 постановления се издават от Министъра на вътрешните работи, от Министъра на отбраната, от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или определени от тях длъжностни лица, съобразно тяхната компетентност.

Сочи, че в случая Наказателното постановление е издадено от Началник отдел КРПМ към Д „АРОК" при АПИ, определен със Заповед №РД-11-246/31.03.2022 г. на Председателя на УС на АПИ. Сочи, че съгласно чл.2 от Правилника за структурата, дейността и организацията на Агенция „Пътна инфраструктура", Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка към Министъра на регионалното развитие и благоустройството със седалище в София и със специализирани звена - областни пътни управления, национално ТОЛ управление и Институт по пътища и мостове. Сочи, че видно от изложеното, посредством горната Заповед №РД-11-246/31.03.2022 г. на Председателя на УС на АПИ не се установява административнонаказващият орган да е длъжностно лице, определено да издава НП по ЗДвП от Министъра на вътрешните работи, от Министъра на отбраната, от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините.

Сочи, че заложените правомощия по чл.167, ал.З от ЗДвП са единствено в съответствие с целите, посочени в Закона за пътищата и същевременно посредством тези правомощия не се постига целта посочена в чл.1, ал.2 от ЗДвП. Поради това длъжностните лица на АПИ не са компетентни да съставят АУАН по реда на ЗДвП, а те могат да съставят АУАН по реда на Закона за пътищата- чл.53, ал.1, т.2 във вр. с чл.25, чл.26, ал.1, т.1, букви "в" и "г", т.2, ал.2 и ал.5 и чл.41 от ЗП. Сочи, че в горния смисъл е и актуалната съдебна практика, отразена в Решение №1/29.01.2024 г., постановено по НАХД №379/2023 г. по описа на Районен съд, Карнобат, потвърдено с Решение №4753 от 21.06.2024 г. на Административен съд, Бургас по КАНД №20247040600618/2024 г. Сочи, че процесното НП административнонаказващият орган изрично е приел, че обществената опасност за висока поради това, че превишаването на допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустима максимална маса по чл.6, ал.1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, не попада в изключенията по чл.8, ал.5 във вр. с чл.14, ал.3 от Наредбата." Сочи, че горната юридическа теза е невярна, неоснователна и необоснована. Сочи, че когато водач управлява тежко ППС в нарушение на Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата) - нормите за извънгабаритни и/или тежки ППС и без да спазва установения за това ред, в случая квитанция за платени пътни такси, съгласно чл.14, ал.З от Наредбата (т.к. измереното натоварване на ос не превишава с повече от 30% допустимите максимални натоварвания на ос по Раздел II - задвижващата 2-ра единична ос на ППС - няма констатация за претоварване при максимално допустимо натоварване 11.500 т.; сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 30.375 т. при максимално допустимо натоварване 24 т., като превишаването е с 6.375 т.) и той не притежава такъв документквитанция, което да представи към момента на извършване на проверката, респ. съставянето на АУАН, той извършва нарушение по Закона за пътищата. Сочи, че Административнонаказващият орган е приел, че високата степен на обществена опасност на деянието се обуславя от факта на непопадането в изключението по чл.14, ал.3 от Наредбата, 4 а очевидно това не е така. Сочи, че при оценката на приложимия размер на глобата административнонаказващият орган не е изследвал правилно и обстоятелството, че водачът няма други нарушения по ЗДвП, вкл. и от вида нарушение, което му е вменено с процесния АУАН №10175 от 20.08.2024 г. Сочи, че щом е за първи път наказанието следва да е към минималния размер на предвидената по Закон глоба. Отделно от това излага, че административнонаказващият орган не е оценил и не е съобразил имотното състояние на нарушителя, както го задължава Закона. Излага, че видно от приложените към настоящата Жалба заверени копия на Трудов договор и Допълнително споразумение, основното месечно трудово възнаграждение за заеманата от мен длъжност в „Магнетар" ЕООД, Бургас е в размер на 950 лв., както и че наложената му глоба превишава месечното му възнаграждение и размерът й е завишен и явно несправедлив - аргумент от чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАМН.