Определение № 21101 от 06.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21101 гр. София, 06.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Елена Св. Шипковенска

Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Въззивно частно гражданско дело № 20261100508851 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 , във връзка с чл. 274 и сл.

ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Скуба България“ ЕООД, ЕИК 201857165, срещу определение № 23792 от 30.06.2026 г., постановено по гр. дело № 56215/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 153 състав, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 8223 от 05.05.2026 г. в частта за разноските.

Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно. Оспорва наличието на мотивирано възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, като счита, че изявлението на ответника относно ниската фактическа и правна сложност на делото не съдържа достатъчна обосновка. При условията на евентуалност оспорва основателността на възражението и намаляването на адвокатското възнаграждение от 858,97 евро с ДДС на 658,54 евро с ДДС.

Позовава се на предявяването на пет самостоятелни претенции, произтичащи от отделни договори за търговска продажба, на извършената предварителна подготовка и на обстоятелството, че плащането е извършено след образуването на делото. Излага съображения също така, че заплатените на съдебния изпълнител такси за налагане на допуснатата обезпечителна мярка са разноски по обезпечителното производство, които следва да бъдат присъдени от исковия съд. Моли присъдените разноски за исковото производство да бъдат увеличени от 830,33 евро на 1030,76 евро, а разноските 1 по обезпечението — от 20,45 евро на 97,14 евро.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна с правен интерес срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 248, ал. 3 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.

С решение № 8223 от 05.05.2026 г. , постановено по гр. дело № 56215/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 153 състав е отхвърлен предявения от „Скуба България“ ЕООД, срещу „Стройкомплект“ ЕООД иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ за осъждане на сума в размер на 3953.96 евро /с равностойност 7733,27 лева/ с ДДС, представляваща сбор от непогасен остатък от дължима продажна цена на закупени стоки, за които са издадени пет фактури. Исковете са отхвърлени поради извършеното след предявяването им плащане. С решението на ищеца са присъдени 830,33 евро разноски за исковото производство, включващи 171,79 евро държавна такса и 658,54 евро адвокатско възнаграждение с ДДС, както и 20,45 евро държавна такса за обезпечителното производство.

Претендираната от ищеца сума от 76,69 евро такси за налагане на обезпечителната мярка от съдебния изпълнител не са присъдени.

С молбата по чл. 248 ГПК ищецът е поискал присъждане на пълния размер на заплатеното адвокатско възнаграждение и на таксите за налагане на обезпечението. С обжалваното определение № 23792 от 30.06.2026 г., съдът е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК на ищеца.

Отхвърлянето на исковете поради плащане в хода на процеса не освобождава ответника от отговорността за разноските, когато с неизпълнението си той е дал повод за предявяването им. Това обстоятелство е съобразено с решението и не е предмет на спор в настоящото производство.

То определя кой следва да понесе разноските, но не изключва проверката за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за липса на мотивирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. В молба от 30.03.2026 г. ответникът е поискал намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност, като е посочил, че фактическата и правната сложност на делото не е висока.

Това изявление съдържа както искане за намаляване, така и основанието, на което то се поддържа. Изискването за мотивираност не предполага 2 изчерпателно обсъждане на всички критерии по чл. 36, ал. 3 ЗА, остойностяване на отделните действия или посочване на конкретен размер, до който възнаграждението да бъде намалено. В определение № 2463 от 25.08.2026 г. по т. дело № 1532/2025 г. на ВКС, I т. о., е разяснено, че е необходимо да бъдат посочени аргументи срещу размера, но без изискване за изчерпателност. В случая твърдението за ниска фактическа и правна сложност е отнесено към конкретното дело и позволява на ищеца да противопостави съображения за обема на извършената защита. Като преценява сложността въз основа на материалите по делото, съдът проверява заявеното основание за прекомерност, а не го изследва служебно.

Неоснователно е искането на ищеца за увеличаване на присъденото адвокатско възнаграждение. При преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да установи съответствието между заплатеното възнаграждение и действителното съдържание и обем на осъществената правна защита, като приложи съответно критериите по чл. 36, ал. 3 ЗА. Съгласно решение С438/22 г. на СЕС, и формираната съдебна практика на ВКС след неговото постановяване, при произнасяне по искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност, съдът не е обвързан от приетите в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа минимални размери, които могат да служат само като ориентир за съда при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение. Националният съд следва да остави неприложена тази национална правна уредба, която противоречи на норма от правото на ЕС, конкретно на чл. 101 ДФЕС.

Следователно посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи размери на възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда, като от значение са следните критерии: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото.

В контекста на изложеното съдът съобразява по делото проучването на договорните отношения и плащанията, подбора на писмените доказателства, изготвянето на исковата молба, проследяването на плащанията в хода на делото, двете писмени становища и участието в проведеното открито съдебно заседание. Тези действия са необходими и следва да бъдат възмездени.

3

Производството обаче е приключило без събиране на допълнителни доказателства в открито заседание и без усложнен доказателствен спор, тъй като задълженията са погасени чрез плащане в хода на процеса.

Същевременно нито материалният интерес, нито броят на исковете или проведените заседания, разгледани самостоятелно, предопределят подлежащия на възстановяване размер. Дори да се приеме, че в случая са предявени пет кумулативно обективно съединени иска, произтичащи от отделни договори за търговска продажба, това обстоятелство не обосновава присъждането на пълния претендиран размер от 858,97 евро с ДДС. Това е така, тъй като предявените претенции са между едни и същи страни, произтичат от еднородни продажбени правоотношения и са основани на неплащане на остатъци от продажни цени, отразени в пет фактури, но същите не поставят различни правни въпроси и не изискват изграждане на самостоятелна правна аргументация по всяка претенция. Не са развити и специфични възражения по отделните договори, които да обусловят различни доказателствени способи или усложнена защита. Минималните размери не обвързват съда като задължителен минимум, а оценката следва да отчита вида на спора, защитавания интерес, количеството и съдържанието на извършената работа и действителната сложност на делото. Поради това обстоятелството, че заплатеното възнаграждение е под посочения от жалбоподателя тарифен сбор по Наредбата, само по себе си не изключва прекомерността му , тъй като решаващо е съответствието с конкретно осъществената защита.

Действително, при възлагане на защитата последващото плащане не е било известно, но съдът дължи преценка на действителното развитие на производството и на реално извършените процесуални действия. В този смисъл подготовката на делото се отчита в нейния осъществен обем, без към нея да се прибавя възнаграждение за предполагаеми бъдещи действия, които не са станали необходими. Плащането не обезценява вече положения труд, но обективно ограничава последващия обем на защитата. В случая не са установени и конкретни обстоятелства относно спешността или условията на възлагането, които да са наложили допълнителен обем работа извън обичайната подготовка на подобен спор. Предходното обезпечаване на вземанията не увеличава само по себе си обема на осъществената искова защита. Квалификацията и опитът на адвоката се съобразяват при оценката на необходимата професионална компетентност, но не обосновават 4 самостоятелно възстановяване на разход, надхвърлящ съразмерното на конкретната дейност възнаграждение. При общ защитаван интерес от 3953,96 евро и посочения обем на подготвителната и процесуалната работа настоящият състав намира, че възнаграждението от 658,54 евро с ДДС се явява справедливо и съразмерно. Претендираното възнаграждение от 858,97 евро с ДДС надхвърля съразмерния на тази дейност разход в частта над 658,54 евро с ДДС, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено в частта, в която е отказано увеличаване на присъдените разноски за исковото производство от 830,33 евро на 1030,76 евро.

Основателна обаче се явява частната жалба относно таксите за налагане на обезпечителната мярка. Съгласно т. 5 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС разноските по обезпечението се присъждат с окончателния акт по обезпечения иск съобразно изхода на спора. Обезпечителният процес обхваща допускането на обезпечението от съда и налагането на допуснатата мярка. Запорът по чл. 400, ал. 1 ГПК се налага от съдебния изпълнител въз основа на обезпечителната заповед. Това производство служи за обезпечаване на вземането, а не за удовлетворяването му въз основа на изпълнителен титул по чл. 404 ГПК.

Разноските за привеждане в действие на допуснатата мярка са част от разноските по обезпечението. Образуването на дело при съдебния изпълнител не променя характера им и не изключва компетентността на исковия съд да ги разпредели. В този смисъл е цитираната в жалбата съдебна практика, обективирана в определение № 50411 от 28.11.2022 г. по ч. гр. дело № 2983/2020 г. на ВКС, III г. о. и определение № 3486 от 08.07.2024 г. по ч. гр. дело № 2174/2024 г. на ВКС, III г. о, съгласно които и двете фази на обезпечителния процес се съобразяват от исковия съд при произнасянето по разноските. Разграничено е производството по чл. 400, ал. 1 ГПК от принудителното изпълнение по представено изпълнително основание, в рамките на което съдебният изпълнител може да събира разноските по чл. 79 ГПК. Ето защо настоящият състав не споделя извода на СРС, че таксите за налагане на обезпечителния запор следва да се събират от съдебния изпълнител като разноски по принудително изпълнение. В случая претендираната сума от 76,69 евро представлява своевременно заявени и доказани такси, заплатени на ЧСИ за налагане на допуснатата обезпечителна мярка. С оглед отговорността на ответника за разноските сумата следва да 5 бъде присъдена в полза на ищеца наред с вече присъдената държавна такса от 20,45 евро. Общият размер на разноските по обезпечението следва да бъде увеличен на 97,14 евро. Обжалваното определение следва да бъде отменено в тази част, като бъде изменено решението и ответникът бъде осъден да заплати допълнително 76,69 евро. В останалата обжалвана част определението следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 23792 от 30.06.2026 г., постановено по гр. дело № 56215/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 153 състав, в частта, в която е оставена без уважение молбата на „Скуба България“ ЕООД по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 8223 от 05.05.2026 г. в частта за разноските по обезпечението за разликата над присъдените 20,45 евро до 97,14 евро, и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА: