Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2190 от 13.06.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 16175/2024
Вид
Решение № 2190
Подписан
13.06.2025
В сила
10.07.2025
Състав
Неделина Маринова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 418 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 424 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 424, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 115, б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 2190 гр. Варна, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Неделина Маринова при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело № 20243110116175 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен от В. Г. С., ЕГН **********, с адрес: град *, срещу „*" ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сума в общ размер на 1 347,65 лева, включваща: сумата от 1 321,23 лева, представляваща главница по Договор за издаване и ползване на национална кредитна карта * № * от 10.08.2006 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 18.12.2015 г. до окончателно изплащане на задължението; сума в размер на 26,42 лева - съдебноделоводни разноски по ч.гр.д. № 16253/2015 г. по описа на Районен съд - Варна, 11 състав, предмет на изпълнително дело № 254/2016 г. по описа на ЧСИ *, рег. № 719 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Варна, образувано въз основа на Изпълнителен лист № * от 14.04.2016 г., издаден по ч.гр.д. № 16253/2015 г. по описа на Районен съд - Варна, 11 състав.

В исковата молба се твърди, че въз основа на Изпълнителен лист № * от 14.04.2016 г., издаден по ч.гр.д. № 16253/2015 г. по описа на Районен съд - Варна, 11 състав, ищцата е осъдена да заплати на ответника сума в общ размер на 1 347,65 лева, включваща: сумата от 1 321,23 лева, представляваща главница по Договор за издаване и ползване на национална кредитна карта * № * от 10.08.2006 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 18.12.2015 г. до окончателно изплащане на задължението; сума в размер на 26,42 лева - съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № 16253/2015 г. по описа на Районен съд - Варна, 11 състав.

Заявява се, че с молба на ответното дружество въз основа на посочения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 254/2016 г. по описа на ЧСИ *, рег. № 719 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Варна. Сочи се, че последното валидно изпълнително действие по същото било извършено на 11.05.2016 г., като до 12.05.2021 г. други такива не са били поискани от взискателя, съответно предприемани от съдебния изпълнител. Последното имало като последица погасяване по давност на правото на принудително изпълнение по 1 процесния изпълнителен лист. Поради горното, на 12.07.2017 г. била настъпила перемция, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГК.

С оглед на посоченото и доколкото липсва прекратяване на посоченото изпълнително дело, за ищцата бил налице правен интерес от предявяване на установителния иск, инициирал настоящото производство. Претендират се сторените в производството съдебноделоводни разноски.

В хода на проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично, явява се надлежно упълномощения от страната процесуален представител.

Поддържа сезиращата съда искова молба.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва недължимостта на вземанията по издадения изпълнителен титул по описа на Районен съд - Варна. Твърди се, че за установените вземания със заповед за изпълнение тече петгодишна давност, считано от влизането на същата в сила. Позовава се на разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, съгласно която давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, като се позовава и на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС относно действията, прекъсващи давността, като сочи и конкретните такива, осъществени в рамките на изпълнително дело № 254/2016 г. по описа на ЧСИ *.

Ответникът заявява, че от страна на същия са депозирани множество молби по изпълнителното дело, като неизвършването по някои от тях на изпълнителни действия се дължало на бездействие на съдебния изпълнител и не водело до неблагоприятни последици за кредитора. Посочена е като релевантна разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. По изложените съображения се иска отхвърляне на предявения установителен иск. Претендират се разноски за производството.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ответникът не се представлява. С молба от 12.05.2025 г. поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. съдържащото се в приобщеното изпълнително дело № 254/2016 г. по описа на ЧСИ *, че с изпълнителен лист, издаден на 14.04.2016 г., на основание Заповед от 21.12.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16253/2015 г. по описа на Районен съд – Варна, ищцата В. Г. С. е осъдена да заплати на „*“ ЕООД, въз основа на Договор за издаване и ползване на национална кредитна карта * № * от 10.08.2006 г., следните суми: 1 321,23 лева, представляваща главница по Договор за издаване и ползване на национална кредитна карта * № * от 10.08.2006 г., сключен между „* (*)“ ЕАД и длъжника, вземането, по което е прехвърлено чрез договор за продажба и прехвърляне на вземания от 25.06.2012 г. на „*“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 18.12.2015 г. до окончателно изплащане на задължението; сума в размер на 26,42 лева - съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № 16253/2015 г. по описа на Районен съд - Варна, 11 състав.

Въз основа на издадения изпълнителен лист по молба на „*“ ЕООД от 14.04.2016 г. е образувано изпълнително дело № 254/2016 г. по описа на ЧСИ *, рег. № 719 на КЧСИ, район на действие: Окръжен съд – Варна.

С молбата за образуване на изпълнително дело от дата 21.04.2016 г., взискателят е поискал налагане на запори върху трудово възнаграждение на длъжника и е възложил на ЧСИ издирване на имущество на последния и прилагане на изпълнителни способи, по реда 2 на чл. 18 ЗЧСИ. По това изпълнително дело ЧСИ е извършил проучване на имущественото състояние на длъжника. На дата 31.05.2016 г. ЧСИ е разпоредил налагането на запор на трудово възнаграждение на длъжника при работодател – „*“ ООД.

На 22.01.2020 г. е постъпила молба от взискателя до ЧСИ, в която е поискано налагане на запор върху трудово възнаграждение на длъжника и запор на банковите сметки на длъжника, респективно при невъзможност, досежно прилагането на горецитираните изпълнителни способи, е поискан запор на движими вещи на длъжника в дома на длъжника и насрочване на описа на същите.

На 14.03.2022 г. е постъпила молба от „*“ ЕООД до ЧСИ *, в която е поискано налагане на запор върху трудово възнаграждение на длъжника; запор на банковите сметки на длъжника; възбрана върху притежавано от длъжника недвижимо имущество, респективно при невъзможност, досежно прилагането на горецитираните изпълнителни способи, е поискан запор на движими вещи на длъжника в дома на длъжника и насрочване на описа на същите.

На 11.01.2024 г. е депозирана от взискателя молба до съдебния изпълнител, в която е поискано налагане на запор на банковите сметки на длъжника, открити при банка: „*“ АД, като на 16.01.2024 г. е наложен запор на банкова сметка на длъжника в „*“ АД.

С оглед на установеното от фактическа страна в производството, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

Същият е допустим, доколкото е налице висящо изпълнително производство за събиране на процесните суми и взискателят не е удовлетворен в цялост.

Съобразно чл. 439, ал. 1 ГПК, длъжникът може да оспори изпълнението чрез иск, който може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Изтичането на погасителната давност за вземането след влизане в сила на съдебното решение е именно такъв факт. Ищцата се позовава именно на такива факти, настъпили след стабилизиране на изпълнителното основание, а именно изтекла погасителна давност за събиране на вземането, а именно: за периода от 11.05.2016 г. до 12.05.2021 г. /съгл. твърденията, изложени в исковата молба/.

По иска с правно основание чл. 439 ГПК ищцата следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване, следните обстоятелства: наличието на твърдените правопогасяващи факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, и в частност наличието на предпоставките за прилагане на института на погасителната давност - датата на настъпване на изискуемостта на задълженията и изтичане на законоустановения давностен срок.

От друга страна, в тежест на ответника е да установи правоизключващите си възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

Като материалноправен институт погасителната давност е уредена по императивен начин в закона. Съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД от прекъсването на давността почва да тече нова давност. Съобразно мотивите на т.10 на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя, или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението, чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на 3 вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Вземанията за главница и лихви, чието съществуване ищцата претендира да бъде отречено, са установени с влязла в сила заповед за изпълнение, поради което приложим за всички вземания по изпълнителния лист е общият петгодишен давностен срок по чл. 117, ал.

2 ЗЗД.

Изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за петгодишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение. Това е така, защото влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението.

Съгласно чл. 424 ГПК, длъжникът може да оспори вземането по исков ред само при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за възражение и съгласно чл. 439 ГПК той може да оспорва чрез иск изпълнението, но само въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Законодателят е преклудирал възможността за възражения срещу заповедта за изпълнение. След изтичане на срока по чл. 414 ГПК за длъжника остава само възможността за оспорване на вземането по чл. 424, ал. 1 ГПК. Извън това и след срока по чл. 424, ал. 2 ГПК за длъжника не съществува форма за искова защита, с която да оспорва вземането.

Задължителната практика на ВКС е, че при всички хипотези на чл. 416 ГПК (когато възражение не е подадено в срок или е оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК се стабилизира окончателно, тъй като по новия процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила (за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК-отм.) и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се преклудират (в този смисъл Решение по т.д. № 1562/2015 г. по описа на ВКС, І т.о., по гр. д.