Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3573 от 12.08.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 15341/2023
Вид
Решение № 3573
Подписан
12.08.2024
В сила
04.09.2024
Състав
Пламена Недкова Славова - Милева

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 3573 гр. Пловдив, 12.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20235330115341 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба по чл.422 ГПК от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД срещу С. Т. Г.. Твърди се, че ответникът е собственик на топлоснабден имот в ***, има качеството на клиент на топлинна енергия като ищецът доставил до сградата топлинна енергия на обща стойност 351,75 лв. за битово горещо водоснабдяване за периода 01.05.2022 – 31.10.2022 г. Поради липса на плащане на задължението в срок се дължало и обезщетение за забава в размер на 24,81 лв. за период 02.07.2022 – 16.05.2023 г. Твърди се, че ищецът се снабдил със заповед за изпълнение за тези вземания, но поради връчването й по реда на чл. 47 ГПК имал интерес от завеждане на настоящия установителен иск.

Ответникът чрез особения представител е подал в срок отговор на исковата молба. Оспорва съществуването на облигационно отношение между страните. Твърди, че присъединяване на потребителите към топлопреносната мрежа се осъществява чрез писмен договор, какъвто не е представен. В случая етажната собственост се явявала колективен субект, който бил самостоятелен потребител на услугата доставка на централно отопление, като в този случай искането за услугата се правило не от всеки отделен собственик, а от мнозинството от етажните собственици. Потребител на услугата била цялата етажна собственост. Цитира се съдебна практика. Счита, че страна в отношенията е етажната собственост и исковата молба следва да е към нея, а ответникът не е материалноправно легитимирана страна. Липсвали документи ответникът да е собственик на процесния имот, липсвали документи за 1 реалното ползване на количеството енергия, като представените от ищеца писмени доказателства били частни свидетелстващи документи и нямали обвързващо съда значение. Оспорва се изрично представеното преписизвлечение от сметка. Оспорва се също правилността на начисляването и разпределянето на количествата топлинна енергия. Сочи, че топломерът в процесната абонатна станция не е поставен в границите на собственост, а преди нея, поради което част от доставената енергия не е потребена реално от ответника. Оспорва правилно да са отчислени количествата технологични разходи на абонатната станция. Оспорва се също годността и изправността на топломера, като се сочи, че същият не е одобрен тип и не е преминавал необходимите проверки. В тази връзка се цитира нормативната уредба, като счита, че за процесния период за съответното техническо средство не е осъществен контрол, изразяващ се в одобряване на типа средство, първоначална и последваща проверка. За това задължено лице бил именно ищецът като собственик на средството за измерване. Възразява, че при евентуална подмяна, ремонт или отчитане на топломера не са спазени изискванията на специалната наредба, като за целия процесен период той е бил негоден.

Като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът приема следното от фактическа и от правна страна.

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Фактическият състав за възникване и изискуемост на вземането за главница е изпълнен при осъществяването на следните юридически факти: наличието на облигационна връзка между ищеца и ответника, определена от качеството на ответника на клиент на топлинна енергия като собственик на процесния имот, както и от факта дали имотът се топлоснабдява от ищцовото дружество; изпълнение задълженията на ищеца за процесния период, а именно – че е била доставена и разпределена топлинна енергия, за битово горещо водоснабдяване (БГВ) в твърдяното количество; настъпване на падежа за плащане на цената на доставената топлинна енергия. За вземането за обезщетение за забава е от значение настъпването на забавата на ответника.

Установява се от представения договор и удостоверение за роднини, че процесният имот бил собственост на родителите на ответника, като след смъртта им бил придобит от него по силата на наследственото правоприемство. Установява се още, че отоплителните тела в имота били присъединени към топлопреносната мрежа, съгласно заключението на СТЕ.

Въз основа на изложеното между страните по делото е възникнала облигационна връзка. Неоснователни са възраженията на особения представител, че материално легитимирана е етажната собственост. Тя не е отделен субект на правото, а облигационното отношение възниква с отделните собственици на топлофицираните обекти.

Установява се от заключението на СТЕ, че в процесния период е доставено 2,36317 MWh количество толинна енергия за БГВ. Тази стойност съответства на представената към исковата молба справка. Същата, макар да 2 съставлява частен документ относно счетоводните записвания на ищеца, се подкрепя от СТЕ. Установява се още, от допълнителното заключение на СТЕ, че макар топломерът в абонатната станция да се намира преди границите на собствеността, ищецът е направил правилно съответни приспадания на загубената по този начин топлинна енергия. Неоснователни са възражения за негодност на топломера, която се установи от представените от ищеца писмени доказателства за монтажа и годността му в процесния период. Ето защо се доказва изпълнение задължението за доставка на топлинна енергия в посочения обем.

Коментираната по-горе справка се подкрепя и от изводите на заключението на ССЕ, според което съгласно същите счетоводни записвания в счетоводството на ищеца, размерите на главницата и обезщетението за забава съответстват на претенцията.

Настъпил е и падежът за плащане на цената на потребената енергия.

Установява се от приложените по частното дело общи условия, които са и общо известни, че съгласно чл.34 месечната цена на потребената топлинна енергия се заплаща в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Като се имат предвид периодите на потребление, отразени в заключението на ССЕ, настъпил е падежът за плащане на дължимата цена за всеки от периодите, а лихвата за забава се претендира след падежа и отговаря на законната лихва.

Вземанията се установяват по основание и размер и следва исковете да се уважат, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 17.05.2023г., до окончателното плащане.

При този изход на спора правно на разноски има ищецът, който е направил такива за 100 лв. държавна такса в двете производства, 50 лв. възнаграждение за юрисконсулт за заповедното производство и 200 лв. – за исковото, което съдът намира за подходящо с оглед обема на ангажираните доказателства, 500 лв. за експертизи и 300 лв. за особен представител.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че С.

Т. Г. с ЕГН: ********** и адрес: ***, дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК:115016602, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.

Данов” № 37, следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № ***/18.06.2023г. по ч.гр.д. № 6995/2023г. на ПРС, а именно: сумата в размер на 351,75 лева, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.05.2022г. до 31.10.2022г. по партидата на длъжника, за обект на потребление, находящ се в ***, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 17.05.2023г., до окончателното плащане;

3 сумата в размер на 24,81 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 02.07.2022г. до 16.05.2023г;

ОСЪЖДА С. Т. Г. с ЕГН: ********** да плати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК:115016602 разноските по делото общо за заповедното и за исковото производство, както следва: 100 лв. за държавна такса, 250 лв. за възнаграждение за юрисконсулт, 500 лв. за експертизи и 300 лв. за особен представител.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4