Решение № 54 от 17.02.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Пазарджик, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20245200500104 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пловдивски районен съд №3906 от 28.09.2023г. постановено по гр.д.№20225330118086 по описа на същия съд за 2022г. СА ОТХВЪРЛЕНИ предявените от „Е. България Т.“ ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, *** срещу С. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. **** положителни установителни искове за признаване за установено, че С. И. П., ЕГН ********** дължи на „Е.

България Т.“ ЕАД, ЕИК 115016602 сумата в размер на 611,72 лева, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация, за периода 01.08.2019 г. 30.04.2022 г. за обект, находящ се в гр. *****, ап. 23, ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 29.09.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер от 95,56 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 02.10.2019 г. - 28.09.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на 1 парично задължение по чл. 410 ГПК № 7114 от 11.10.2022 г. по ч. гр. д. № 13873 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, XII гр.с. ОСЪДЕН Е ИЩЕЦА „Е. България Т.“ ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ***, представлявано от Ж. П.

С. и С. Г. С. ДА ЗАПЛАТИ НА С. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, сумата в размер на 759 лева разноски в исковото производство.

Решението се обжалва с въззивна жалба с вх.№92690 от 16.10.2023г. /по регистратурата на РС-Пловдив/ подадена от ищеца Е. Б. Т.

ЕАД гр.Пловдив с доводи за порочност като необосновано и неправилно.

Твърди се, че предмет на делото са обективно, кумулативно съединени установителни искове, с правно основание, чл. 422, връзка с чл. 415 ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1 33Д и чл. 86 ЗЗД, предявени срещу ответницата С. П., да се признае за установено спрямо нея, че като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. *****, вх. В, ет. 8, ап. 23, дължи „ Е. България топлофикация” ЕАД сумите, както следва: главница в размер на 611,72 лв., представляваща стойността разпределената за процесния имот топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, за периода 01.08.2019г. -30.04.2022; обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер законната лихва, за периода 02.10.2019г. 28.09.2022 г.. в размер на 95,56 лв.; законната лихва върху главницата, считано от подаването на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение (29.09.2022г..), по което е образувано ч. гр. дело №13873/2022г.; че в срока за писмен отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, жалбоподателката е оспорила по основание и размер така предявените искове, като направила възражения, че 1.между страните по делото не е съществувало Облигационно правоотношение. Нямало сключен писмен договор между страните, съгласно изискването на относимата, според жалбоподателката, разпоредба на чл. 149, ал.

1, т. 6 от Закона за енергетиката. 2.Липсвали доказателства за реално потребена топлинна енергия, дори да се докаже съществуването на облигационно отношение. З. Оспорва се годността и изправността на топломера в процесната Абонатна станция. 4.Оспорва размера на технологичните разходи на Абонатната станция; 5.Оспорва начислените стойности за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване в сградата, където се намира процесния имот. 6.Оспорва количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация за процесния имот и общо за сградата, като оспорва и формулата по т. 6.1 .1 от Методиката за дялово разпределение-Приложение към чл. 61, ал. 1 от действалата за процесния 2 период Наредба №16-334 от 6.04.2007 г. и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването. 7. Оспорва количеството топлинна енергия за отопление в сградата, където се намира процесния имот, поради обстоятелството, че Методиката за дялово разпределение била невярна; Твърди, че Методиката за дялово разпределение - Приложение към чл. 61, ал. 1 от действалата за процесния период Наредба №16-334 от 6.04.2007 г. и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, е научно необоснована, като вместо нея следвало да се прилага Закона на Нютон за топлоотдаването и изготвения, от Б.

П. брат на жалбоподателката, „Математически модел”, който бил депозиран от него в Министерство на енергетиката през 2013 г.. но по неизвестни причини бил игнориран. 9.Твърди, че счетоводните записвания на ищцовото дружество са нередовни, като „Е. България Т.” не е издавало фактури за доставената на ответницата топлинна енергия. 10. Възразява. че не дължи обезщетение за забавено плащане тъй като „Е. България Т.“ ЕАД не било изпълнило задължението си по чл.31, ал. 4 — 6 от публично известните Общи условия за продажба на топлинна енергия — да издаде и изпрати на ответницата фактури за доставената до процесния имот топлинна енергия; 11. В противоречие с предходните си твърдения, че не са издавани фактури за доставената топлинна енергия, възразява че обективираното във фактурите, издадени за доставената топлинна енергия в процесния имот не отразявали реалното енергийно потребление на ответника, поради което и противоречели на чл.9§ 1 от Директива 2012/27/EC.; 12. Твърди, че доставката на топлинна енергия в процесния имот е непоискана доставка по смисъла на чл. 62, ал. 1 от 3ЗП.

Жалбоподателят се позовава на събраните по делото доказателства и документи и ги изброява -Общи условия на „Е. България Т.” ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди, ведно с доказателства за тяхното публикуване в един централен и един местен ежедневник, фактурите за доставената топлинна енергия на ответницата за процесния период, писма и справки за средната месечна температура в гр. Пловдив, през процесния период, изготвени от НИМХ към БАН-филиал Пловдив и предоставени не „Е.

България топлофикация” ЕАД, сертификати за изпитване и одобряване на топломери, монтирани в процесната абонатна станция за периода по делото, протоколи за монтаж на топломер, свидетелства за метрологична годност на топломери, Технически отчет за определяне на технологичните разходи 3 абонатните станции „Е. България Т.” ЕАД, изготвен авторски колектив от ТУ-София, свидетелски показания за състоянието на помещението, където е монтирана процесната абонатна станция, заключения на СТЕ и ССЕ.

Жалбоподателят твърди, че Първоинстанционният съд като счита, че искът на дружеството е недоказан, по основание и размер, тъй като не е доказано какво е количеството топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация, което е научно и практически възможно да бъде потребено от ответницата за процесния период за процесния имот, както и че е положил дължимата грижа, като е взел всички необходими мерки за намаляване на технологичните загуби от топлоенергия. Твърди се, че . от приетите по делото документи за собственост, се установило, че ответницата С. П. е собственик на процесния топлоснабден имот, и респективно съгласно чл. 153, ал. 1 от 3E има качеството на клиент на топлинна енергия, обвързан от Общите условия за продажба на топлинна енергия на „Е. България Т.” ЕАД; Че по делото не е спорно, че ответницата С. П. е собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. ****.

Заключава, че по силата на чл.153, ал. от 3Е, в качеството си на собственик на процесния имот, който се намира в топлоснабдена сграда, С. П. има и качеството на битов клиент на топлинна енергия, поради което следва да заплаща цената на доставяната в имота й топлинна енергия. Жалбоподателят се позовава на чл. 150 от ЗЕ, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия (ОУ), предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно регулиране, които влизат в сила, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Допълва, че по делото са ангажирани доказателства за публикуването на ОУ в един национален и един местен ежедневник преди процесния период, което доказвало, че е спазена изискуемата от закона процедура по приемането и публикуването на ОУ за продажба на топлинна енергия. Заключава, че посочената нормативна уредба и анализът на същата водели до извода, че не съществува задължение за сключване на изрично писмени договори между топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди или изрично приемане на общите условия от последните, като условие за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.

Допълва, че фактът на притежаване на правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в топлоснабдена сграда 4 етажна собственост, е достатъчен, за да направи собственика потребител (клиент) на топлинна енергия за битови нужди и за възникването на облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия.

Заключава, че това правоотношение възниква по силата на самия закон и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения, като Общите условия са задължителни и за заварените купувачи и имат силата на сключен договор между тях и енергийното предприятие. Счита, че по делото, като доказателства, са приети Общи условия на „ Е. България топлофикация“ ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди, ведно с доказателства за тяхното публикуване в един централен и един местен ежедневник, поради което смята за установено, че между страните е налице облигационна връзка при публично известни ОУ за продажба на топлинна енергия; че по силата на тази облигационна връзка, „Е. България Т.” ЕАД, като топлопреносно предприятие, е длъжно да доставя топлинна енергия до имотите на своите клиенти (чл. 4, ал. 1 от ОУ), а те от своя страна са задължени да заплащат доставената енергия в уговорените в общите условия срокове (чл. 34, ал. 1 от ОУ). Позовава се и на Решение №7 от 20.05.2003 г. на Конституционния съд по к. д. №4/2003 г. (Обн. ДВ, бр. 50/2003 г.), в което съдът постановил, че: , .според чл. 706, т. 2 и З ЗЕЕЕ потребителите, извършващи стопанска Дейност, купуват топлинна енергия, като сключват Договор при общи условия с независим производител или топлопреносно предприятие. И че за разлика от тях според чл. 106а от закона този род продажби на потребителите за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране, което означавало различен режим на сключване на сделките. Като в първия случай е налице автономия на Договарянето, докато вторият съдържа елемент на административно регулиране, защото публично известните общи условия според употребения в закона израз ”влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им, без да бъдат приети от купувача". И не налагало друг извод обстоятелството, че в чл. 106а, ал. З от ЗЕЕЕ е предвидена възможност в месечен срок от влизането им в сила потребителите да предложат различни условия.

Акцентира, че съдът е приел, че между страните по делото е възникнало валидно облигационно правоотношение и ответницата се явява потребител на топлинна енергия. По въпроса за наличието или липсата на доставяна до 5 процесния имот топлинна енергия, се сочи нормата на чл.140а от ЗЕ според която общото консумирано количество топлинна енергия в сграда етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление; че според чл. 142, ал. 2 от 3Е, топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и тази за отопление на общите части, се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект (чл. 143, ал. 5 и чл. 145, ал. 3 ЗЕ). Допълва, че съгласно легалната дефиниция в §5, т.28 от ЗЕ отопляем обем на имот включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещение и съответните припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект. Акцентира, че количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и други фактори. И че Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 от 3E и чл. 38, ал. 1 от ЗС и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на имотите, подове, тавани и други, или е налице топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда. Заключава, че всички собственици на имоти, находящи се в сграда - етажна собственост, следва да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, която се явява реално енергийно потребление и да заплащат същата съразмерно на обема на отопляемите обекти по проект. Като в случаите на чл. 153, ал.6 от ЗЕ, в които потребители (клиенти) в сграда - етажна собственост прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, същите остават потребители (клиенти) на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. На база на изложеното жалбоподателят посочва, че от заключението на СТЕ, както и от издадените фактури, за процесния имот. за периода по делото, е разпределяна само топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация; че от заключението на СТЕ, се установява, че вещото лице не открива нарушения при отчитането и разпределението на подадената към сградата топлоенергия, като според СТЕ са 6 спазени изискванията на Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради-етажна собственост, приложение към чл.61, ал.1 от Наредба №16-334 от 06.04.2007г. и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Посочва, че районният съд подробно обосновава мотивите си, че сградната инсталация е обща етажна собственост, че всички собственици на имоти следва да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения им имот и че Сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект, позовавайки се на указанията,дадени в тълкувателно решение №2 от 25.05. 2017г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, според които - „отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Не се възприемат от жалбоподателя доводите на съда че към настоящият момент не може да бъде измислена от научните среди формула, която да отчита реалното потребление на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, като се акцентира, че в Република България се спазва действащата нормативна уредба. По въпроса относно технологичните разходи на топлинна енергия в процесната абонатна станция се излага, че Разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от действалата за процесния период Наредба №16-334 от 6.04.2007г. и Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването предвижда, че количеството топлинна енергия за технологични разходи в абонатната станция са за сметка на топлопреносното предприятие при клиенти, ползващи топлинна енергия за битови нужди. количеството се определя от топлопреносното предприятие, чрез техническата характеристика на абонатната станция по данни на производителя; и изчисление или топлотехническо изпитание. Като за определяне на количеството технологични разходи в абонатните станции на своята лицензионна територия, Е. България Т.” ЕАД използва втория вариант (чл.58, ал.2, т.2), обективиран в „Технически отчет за определяне на технологичните разходи на абонатните станции на „Е. България Т.” ЕАД, изготвен авторски колектив от ТУ- София”. Допълва, че съгласно приетото заключение на СТЕ, в процесната сграда количеството на технологичните разходи на топлинна енергия в процесната абонатна станция е определено правилно и в съответствие 7 със законовите изисквания. Като неверни и ирелевантни се определят твърденията на ответницата, че прозорците в помещението, където се намира процесната абонатна станция били счупени и съответно температурата в това помещение била по-ниска от тази, при проведените изпитания, което завишавало количеството на технологичните разходи по отношение на изчисляването на технологичните разходи. И доколкото въпросното помещение не е собствено на „Е. България Т.” ЕАД, а принадлежи на етажните собственици от процесната сграда, включително и на ответницата, отговорни за неговата поддръжка. Счита, че са оставени са без коментар свидетелските показания на свидетеля, разпитан по искане на ответницата, който измервал температурата на абонатната станция, извикан, „по приятелска линия“, от Б. П. брат на П., който му осигурил и достъп до абонатната станция, без за това да са уведомени и да присъстват служители на топлопреносното предприятие. По отношение на мотива на съда, касаещ правилността на формулата по т. 6.1.1 от Методиката за дялово разпределение се сочи, че от заключението на СТЕ се установило, че начислената топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация е определена съгласно действащата нормативна уредба, използвани са реални показатели при ежемесечно отчитане на доставената в сградата топлинна енергия, правилно са отчислявани и технологичните разходи на абонатната станция, като енергията, отдадена от сградната инсталация, е определена според действащата Методика за дялово разпределение към Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. и Наредба Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването. Акцентира се, че Методиката и формулата по т. 6.1.1 от нея, в максимална степен описва модела на реалното потребление на топлинна енергия в съответната сграда при положение, че отоплителната инсталация и сградата се експлоатират съгласно заложените по проект температурни режими. И че при положение, че в съответната сграда има имоти, в които не се използва топлинна енергия за отопление и БГВ, като заключава, че методиката на практика ощетява тези от клиентите, които ползват отопление и БГВ и облагодетелства тези, които са се отказали от ползването на топлинна енергия за отопление и БГВ. Като несъответни на закона се определят твърденията на съда, че вместо Наредба № 16-334 от 6.04.2007г. и Наредба №ЕРД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, за дяловото разпределение на топлинната енергия, да се прилага някакъв Математически модел, изготвен от брата на ответницата.