Присъда № 179 от 17.06.2025, Районен съд - Варна

МОТИВИ към Присъда №179/17.06.2025г. по НОХД 754/2024г. по описа на Варненския районен съд

Производството пред първоинстанционния съд е образувано на 19.02.2024г. по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура-Варна, с който e повдигнато обвинение срещу подсъдимата : Х. С. А. - родена на ***г. в гр. Шумен, българка, българска гражданка, със средно образование, омъжена, неосъждана, работи, ЕГН **********, за престъпление по чл.

129, ал.1 от НК, затова че :

На 09.07.2023 г. в гр.Варна, причинила средна телесна повреда на Г. С. М., изразяваща се в многофрагментно счупване на дясна раменна кост, обусловило трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период от около 4-5 месеца.

Съгласно разпоредбата на чл.247б от НПК по делото бе насрочено и проведено разпоредително заседание. В хода на същото съдът прецени, че на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемата и на пострадалата.

В тази връзка счете, че внесеният в съда обвинителен акт отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, като обвинението е ясно формулирано и с ясно очертан предмет на доказване.

Производството по делото протече по общия процесуален ред, като съобразно вмененото му задължение по закон, с оглед дирене на обективната истина, съдът събра множество гласни, писмени и веществени доказателства, назначи и изслуша комплексна съдебномедицинска експертиза, разширена комплексна съдебномедицинска експертиза, комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на подсъдимата и комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на св.М..

В хода на съдебното следствие, след изслушване и приемане по делото на заключението на комплексната съдебномедицинска експертиза участващият в производството прокурор се възползва от правомощията си уредени в разпоредбата на чл.287, ал.1 от НПК.

Прокурорът мотивира своето искане с установените в хода на съдебното следствие обстоятелства, а именно настъпилия съгласно приетата комплексна съдебномедицинска експертиза по- тежък вредоносен резултат- тежка телесна повреда по смисъла на заключението на вещите лица. Поради това повдигна ново обвинение на подс.А., за това че на 09.07.2023г. в гр. Варна, подс. Х. С. А. причинила тежка телесна повреда на Г. С. М., изразяваща се в многофрагментно счупване на дясна раменна кост, което е довело до осакатяване на десен горен крайник - престъпление по чл. 128, ал. 1 от НК.

Съдът като съобрази искането на прокурора и задължителната съдебна практика на върховната съдебна инстанция, намери, че са налице основанията на чл.287, ал.1 от НПК, тъй като прокурорът повдигна ново обвинение на подсъдимата, преценявайки, че са налице основанията за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението чрез прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление. Затова и допусна изменение на обвинението, като определи разглеждането на делото да продължи съобразно новото обвинение повдигнато от страна на прокурора за престъпление по чл. 128, ал. 1 от НК.

Съдът разясни възможността на подсъдимата и нейния защитник да поискат отлагане на делото за подготовка по новото обвинение, но същите изразиха становище, че желаят делото да продължи.

1

Участващият в последното съдебно заседание представител на ВРП, в пренията си по съществото на делото, поддържа обвинението срещу подс. А. за нанесена тежка телесна повреда и моли същата да бъде призната за виновна по повдигнатото обвинение. Счита, че в хода на съдебното производство обвинението се е доказало безспорно от гласните и писмени доказателства, и от изготвените експертизи. Сочи, че показанията на пострадалата са еднопосочни, а несъответствията не са съществени за изясняване на главните факти от предмета на обвинението. Предвид чистото съдебно минало на подс., счита че подходящо наказание ще бъде лишаване от свобода към минимума отложено с изпитателен срок от три години. В нейна тежест следвало да бъдат възложени и разноските по делото.

Защитникът на подсъдимата – адв. В., счита, че както на досъдебното производство, така и при проведеното съдебно следствие не се доказа по безспорен начин, че подсъдимата е причинила травматични увреждания на св.М.. Акцентира върху обстоятелството, че единствени очевидци на инцидента са подсъдимата и пострадалата М.. Поради тази причина счита, че показанията на пострадалата следва да бъдат изследвани и анализирани внимателно, за да може от тях да направи извод затова доколко те са автентични и доколко отговарят на обективната истина. Счита, че в показанията на св. М. има изключителни противоречия както още на досъдебното производство, така и между показанията й дадени на досъдебното производство и тези в съдебното такова, като акцентира на следните противоречия: къде е паднала, тъй като веднъж твърдяла, че е паднала пред асансьора, в медицинските документи по нейни данни е посочила, че е паднала пред стълбите, а друг път казва, че била бутната по стълбите. Посочва, че от противоречивите й показания медицинската експертиза не може да прецени точно по какъв начин е възникнала травмата.

Защитата акцентира и върху противоречията в показанията на пострадалата относно отправените обиди от нейна страна към подсъдимата. Пояснява, че на досъдебното производство свидетелката признава за отправени обиди, а в съдебното производство, при разпита й пред съда отричала да е обиждала и посягала на подсъдимата. За това смята, че нейните показания не следва да се кредитират от съда.

Според защитника подсъдимата няма как да нанесе травмите на М. и то по начина, по който тя посочвала. Акцентира , че в тази връзка следва да се ценят показанията на св. И., която е внучка на пострадалата и която посочвала пред съда, че когато е отишла при баба си след инцидента, последната е споделила с нея, че е паднала по стълбите, обстоятелство, което заявила и в болницата.

По отношение на причинените телесни увреждания защитата излага становище, че не следва да се кредитира експертизата изготвена от вещите лица Д. и М.. Счита, че констатациите в нея са били оборени от назначената и защитена комплексна СМЕ.

Акцентира се и върху заключението на СППЕ, които допълнително описвали психичното състояние и личностовите особености на пострадалата и на подсъдимата. В заключение защитата счита, че не се установява по категоричен начин подсъдимата да е причинила телесното увреждане на М., поради което моли и същата да бъде оправдана.

Подсъдимата Х.А. дава подробни обяснения във връзка с предявеното обвинение. В последната си дума моли да бъде призната за невинна.

След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата Х. С. А. е родена на ***г. в гр. Шумен. Тя е българка, българска гражданка, със средно образование. Омъжена е и има двама сина. Живее със съпруга си в с. Ботево, област Варна.

2

Свидетелката Г. С. М., на 77г., живеела в кооперация, находяща се гр.Варна, на ул.“Б***“ №20а, ет.1. На втория етаж , точно над нея, живеела внучка й – св.С. К. И. заедно с четири годишната си дъщеря и съпруга си С.А. / син на подсъдимата А./. Апартаментът, в който живеело семейството на И., бил собственост на М., която впоследствие тя го прехвърлила на дъщеря си – майката на св.И.. В същия жилищен блок, в отделно жилище, на третия жилищен етаж, живеел и св.Д. М. Д., син на св.Г. М..

Св.М. не била в добри отношения със семейството на внучката си, като постоянно се оплаквала от шума, който те вдигали от апартамента. Негативно отношение М. имала към сина на подсъдимата - С.А., като считала, че той не уважава нея и дъщеря й.

На 08.07.2023г. вечерта подсъдимата А. пристигнала в дома на снаха си, като нейното пристигане там било забелязано от св.М.. А. останала да преспи в жилището, за да гледа внучката си, а синът й и снаха й отишли в друг семеен имот, където щели да празнуват рождения ден на дъщерята на М..

На 09.07.2023 г., около 09.30 часа, св. М. се качила до апартамента на внучката си – св.С.

К. И., с намерение да поговори с нея и с А. по повод на това, че И. и съпругът й вдигали шум до късно и пречат на М. да си почива. Тя почукала на входната врата на жилището, като очаквала, че св.С. И. е в дома си, заедно с 4- годишната си дъщеря. Входната врата на жилището отворила свекървата на св.И. – подс. А., която в този момент хранела внучка си.

Входната врата на жилището се отваряла навън и наляво. Щом възприела, че на входа е М., подс.А., понеже знаела, че тя е конфликтна, я попитала какво иска. Св.М. казала, че иска да говорят за отношенията между сина и снаха й. Подсъдимата застанала на входната врата, недопускайки М. да влезе вътре и последната останала от външната страна на вратата, а А. била на прага на жилището. Св. М. я попитала какво прави там, след като синът и го няма.

А. обяснила, че И. отишла при мъжа си, в къщата която били купили в местност „Евксиноград“. Св. М. заявила, че внучката й и синът на А. не можели да живеят заедно и трябвало да се разделят, понеже се карали и не спирали скандалите помежду им. Подс.А. я посъветвала да не се меси в отношенията на младите. Като чула това св.М. напсувала А. и й казала, че е курва, като заявила, че синът й псувал и обиждал по същия начин. Подс.А. се опитала да предупреди М. да не говори така, тъй като в жилището има малко дете, а последната посегнала с ръка към устата на А., за да й попречи да говори, като при тези действия я одрала. После сложила ръка на устата й, казвайки и да види на какво приличал апартаментът.

Понеже в жилището се намирала малолетната й внучка, а и била наясно, че М. е конфликтна, подс.А. искала да я отпрати, за да не чуе детето случващото се. За да избегне конфликт с М. , А. й казала да си тръгва и затворила входната врата на апартамента.

Около 10:00ч. св.М. позвънила на сина си –св.Д. и му казала, да отиде при нея, защото я боли ръката понеже А. я съборила на земята. Св.И. също била уведомена от майка си /дъщеря на М./, че А. е бутнала баба й. Поради това и тя се отправила към апартамента на М.. Когато влязла в дома й , св.И. заварила баба си лежаща на леглото. Същата й споделила, че много я боли ръката както и че е паднала по стълбите. Св.И. се качила при подс.А., която й разказала за случилото се малко по-рано през деня.

Междувременно в 10:21ч. св.Д. подал сигнал на дежурен оператор от тел.112, в който съобщил за паднала по стъпалата жена на 77г., като добавил, че е блъсната от друга жена, с която имат конфликт.Сигналът бил предаден до полицейските органи и до Спешна помощ.

По подадения сигнал в дома на М. пристигнал екип на Центъра за спешна медицинска помощ, в който бил св.Б.С.. Последния извършил преглед на М. и констатирал травма на ръката й в областта на рамото. На място пристигнали и служители на Второ РУ-Варна свидетелите Н. Б. и Г. М.. Св.М. била отведена в МБАЛ „Св.Анна“ –Варна за лечение. В болничното заведение и била поставена диагноза: счупване на шийката на дясната раменна кост. След 3 дни болничен престой св.М. отказала лечение в МБАЛ „Св.Анна“-Варна и 3 постъпила в УМБАЛ „Св. Марина“-Варна за оперативно лечение, където на 14.07.2023г. й била извършена смяна на раменната става на дясната ръка.

На 17.07.2023г. на св.Г. М. била проведена съдебномедицинска консултация от д-р Е. Д. съдебен лекар Отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Св.Анна-Варна”АД, обективирана в Медицинско удостоверение /МУ/ №822/2023г. При прегледа М. обективно било констатирано следното: по предната повърхност на гръдния кош, в средна трета на гръдната кост, се установява синкаво-жълтеникаво кръвонасядане с неправилна форма и размери 6/3см. Околовръст кожата е умерено оточна. По предната повърхност на дясната мишница се установява стерилна хирургична превръзка. Десният горен крайник е обхванат в мека превръзка. Не били установени други травматични увреждания. Съдебният лекар дал заключение, че се касае се за многофрагментно счупване на дясната раменна кост, кръвонасядане и травматичен оток по гръдния кош. Посочил, че описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, биха могли да бъдат получени по указаните време и начин. Счупването на дясната раменна кост според МУ обусловило трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период от около 4-5 месеца.