Решение № 4566 от 01.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4566 гр. София, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно гражданско дело № 20261100506247 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.435 – 437 ГПК.

Постъпила е жалба от „ Топлофикация София“ ЕАД срещу Постановление от 14.04.2026 г. на ЧСИ М.П., рег. № 851 КЧСИ, с което съдебният изпълнител е отказал да намали приетите разноски за адвокатския хонорар от 180,00 евро, както и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ по и.д. № 20268510401247.

В жалбата се твърди, че процесното постановление е незаконосъобразно, като се излагат следните съображения: твърди се, че приетото за събиране адвокатско възнаграждение в размер на 180 евро е прекомерно и несъобразено с фактическата и правна сложност на делото, респ. дължимият минимален размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнителното дело съгласно Наредба № 1 възлиза на 102,26 евро (200 лв.) и доколкото по делото не били извършвани други изпълнителни действия не дължи допълнително адвокатско възнаграждение. Посочва, че дружеството е заплатило дължимите по изпълнителния лист суми изцяло и доброволно в срока за доброволно изпълнение, което правело неоправдано натрупването на допълнителни разноски за бъдещи изпълнителни действия. Обжалва и размерът на размерът на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, с аргумента, че в тази такса не следва да се включва адвокатския хонорар, а само дължимите по изпълнителния лист суми. Моли съдът да отмени постановлението на съдебния изпълнител и да намали адвокатския хонорар до минималния размер от 101,28 евро, както и да коригира пропорционалната такса.

В своите мотиви съдебния изпълнител поддържа, че подадената жалба е допустима, но неоснователна, като излага следните съображения: твърди се, че дейността на адвоката на взискателя не се ограничила само до подаване на молба за образуване за образуване на изпълнителното дело, но включвала и процесуално представителство и водене на изпълнителното дело, което се изразявало в получаване на съобщения, следене движението на делото и извършване на справки в кантората и по телефон. Счита, че са кумулативно приложими хипотезите на чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 , тъй като взискателят оправомощил адвоката си за пълна защита и съдействие с цел удовлетворяване на вземането. По отношение на пропорционалната такса счита, че в същата следвало и да се начисли адвокатския хонорар на взискателя по аргумент от Забележка № 4 към чл. 26 от 1

Тарифата. Поддържа, че приетия размер на адвокатско възнаграждение от 180 евро е съобразен с фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения моли съдът да потвърди обжалваното постановление

В законоустановения срок не е постъпило възражение от взискателя Н.Г..

Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу акт който подлежи на обжалване съгласно чл.435,ал.1, т.7 от ГПК от легитимирано лице, поради което същата е допустима. По същество съдът намира следното:

На 23.03.2026 г. е образувано изпълнително дело № 20268510401247 по описа на ЧСИ М.П. с рег. № 851, въз основа на изпълнителен лист издаден на 13.01.2026 г. от СРС по гр.д.

№ 39545 от 2025 г. с взискател Н.Г., и длъжник „Топлофикация София“ ЕАД. Дължимата сума по изпълнителния лист възлиза на 699.60 лв. / 359, 23 евро/.

На 24.03.2026 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение ведно с Постановление за разноски. В поканата за доброволно изпълнение и в постановлението за разноски е посочен общият размер дължимата от длъжника сума: 645,41 евро от които, 357,70 евро присъдени разноски, 180,00 евро разноски по изпълнителното дело и 107,71 евро такси по Тарифата към ЗЧСИ.

На 24.03.2026 г. длъжникът е депозирал възражение срещу размера на разноските, с искане адвокатското възнаграждение да бъде намалено до минимума за образуване на изпълнителното дело на основание чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, респ. да бъде намален размерът на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

С процесното постановление съдебния изпълнител е отказал да намали размера на приетия за събиране адвокатски хонорар, поради липса на прекомерност, както и да намали размера на дължимата т.26 от ТТРЗЧСИ такса.

При така установеното от фактическа страна от правна съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 за образуването на изпълнителното дело минималното възнаграждение е 200, 00 лв. Според настоящият състав в конкретния случай не се дължи възнаграждение съобразно чл. 10, т. 2 от Наредбата за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, както е посочил съдебния изпълнител в своите мотиви. В тази връзка следва да се отбележи, че нормата на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1, не намира приложение, тъй като в разглежданото изпълнително производство след връчване на поканата за доброволно изпълнение не са предприети действия от взискателя във връзка с водене на изпълнителното производство, чрез които да се е стигнало до удовлетворяване на паричното вземане.

Претенцията по чл. 10, т. 2 от НМРАВ е обусловена от наличието на реално извършени от процесуалния представител на взискателя действия за събиране на вземането след изтичане срока за доброволно изпълнение и доколкото в случая длъжникът е платил в срока за доброволно изпъление, то в случая такова се дължи възнаграждение само за образуване на изпълнително дело. В допълнение към горното следва да се посочи, че двата вида адвокатско възнаграждение по т. 1 и т. 2 са самостоятелни по своето основание и ред за определяне на техния размер, което е обусловено от спецификата на всяко конкретно изпълнително производство.Както се установи от горното изложение, след образувано на изпълнителното дело и редовното връчване на покана за доброволно изпълнение длъжникът е извършил плащане на сумата по поканата за доброволно изпълнение.

Аргументите, че към момента на образуване на изпълнителното дело е неясно начина, по който ще протече изпълнителното производство и какви действия следва да бъдат извършвани от пълномощника на взискателя до пълното удовлетворяване на вземането, поради което и уговарянето и плащането на адвокатско възнаграждение за процесуално представително в хода на изпълнителното дело не може да бъде прекомерно и недължимо, 2 не са релевантни към момента на произнасяне по искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК в хода на изпълнителното производство с оглед конкретиката на случая и хода на същото. Тези доводи, са ирелевантни и при преценката от настоящата инстанция, доколкото се преценява действително извършените действия по изпълнението и техните юридически последици.

Предвид изложеното, адвокатското възнаграждение на взискателя се дължи единствено на основание чл. 10, т. 1 НМРАВ, поради което настоящия съдебен състав счита, следва да бъде намален именно до дължимия съгласно цитираната разпоредба минимум от 200, 00 лв / 102,26 евро/ , доколкото делото не се отличава с правна и фактическа сложност, която да обуслови увеличаване на предвидения в НМРАВ минимум на адвокатското възнаграждение.

Оплакването на жалбоподателя, че при определяне на таксата по т.26 от Тарифата не следва да се включва адвокатското възнаграждение, съдът не намира за основателно по следните съображения: заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие.

Поради това направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство се включват както в понятието „материален интерес“ по смисъла на чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ, така и в понятието „събрана сума“ по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ (която е събрана чрез извършването на съответното изпълнително действие - чл.

78, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ), като в този смисъл е както практиката на ВКС- Решение № 278 от 25.06.2012 г. по гр. д. № 414/2012 г., ІV г. о. на ВКС, така и практиката на настоящия съставРешение № 3476 от 13.06.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 1603/2024 г. и Решение № 7559 от 11.12.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 12444/2025 г.

Като последица от уважаването на възражението по чл. 78 ал. 5 от ГПК от съдебния изпълнител следва да бъде преизчислена /редуцирана/ и таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ от 63,88 евро до 55,36 евро.

По разноските:

По общо правило отговорността за разноски е отговорност за неоснователно предизвикан правен спор и се понася от страната, която с поведението си е станала причина за завеждане на делото - чл. 78, ал. 1-3 и чл. 79 от ГПК. В случая обаче се касае за проверка на действията на самия съдебен изпълнител, за чиято незаконосъобразност страните по изпълнението не носят отговорност, поради което и насрещната по жалбата страна не може да бъде отговорна за разноските в настоящото производство. Правото си на разноски като форма на вреди от незаконосъобразно изпълнение страните по изпълнението могат да реализират по отношение на ЧСИ по реда, указан в разпоредбата на чл. 441 от ГПК-общия исков ред.

Воден от гореизложеното, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 831609046, Постановление от 14.04.2026 г. на ЧСИ М.П., рег. № 851 КЧСИ издадено по и.д. № 20268510401247, в частта, с което е оставено без уважение искането на длъжника „Топлофикация София“ ЕАД да бъдат 3 намалени приетите за събиране разноски на взискателя Н.Н.Г. с ЕГН **********, дължими за адвокатския хонорар по изпълнително дело № 20268510401247 - за разликата над сумата от 102,26 евро до 180 евро, както и определената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ – за разликата над 63,88 евро с ДДС до 55,36 ДДС и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА приетото за събиране в полза на взискателя Н.Н.Г. с ЕГН **********, адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 20268510401247 на ЧСИ М.П., рег. № 851 КЧСИ до сумата от 102,26 евро, както и определената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ до сумата от 55,36 ДДС евро с ДДС.

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 437, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4