Определение № 745 от 05.12.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 745 гр. Кюстендил, 05.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500458 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, вр. чл. 129, ГПК.

Образувано е въз основа на постъпила в съда частна жалба, подадена от Й. С.

Ч. с ЕГН ********** срещу Определение № 1034/11.09.2025 г., постановено от Районен съд – Дупница по гр.д.№ 1064/2025 г. по описа на същия съд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска.

Частният жалбоподател излага оплаквания за неправилност на обжалваното определение и е направил искане за неговата отмяна и за връщане на делото на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Настоящият съдебен състав, след като взе предвид доводите на жалбоподателя, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество частната жалба е основателна. Съображения:

С подадената искова молба е предявен иск за установяване на границите на собствения на ищеца недвижим имот, съставляващ УПИ IV- 1460 в кв. 23 по утвърдената улична и дворищна регулация на гр. Рила със Заповед № 30 от 22.02.1993 г., ведно с построената в него сграда, която е придобил на основание алеаторен договор за издръжка и гледане, както и неговата площ съгласно действащия план от 1962 г.

С Разпореждане на районен съд от 18.06.2025 г. районен съд е оставил без движение исковата молба, като е указал на ищеца, че следва; да индивидуализира надлежно процесните имоти съобразно актуалния им регулационен статут като ги конкретизира по актуален кадастрален и регулационен статут; да наведе твърдения относно наличието/липсата на влязъл в сила ПУП, кадастрален план, план на възстановената собственост, респ. план на новообразуваните имоти и/или регулационен план по отношение на процесните имоти, както и да ангажира доказателства в изложената посока; да наведе твърдения дали моли установяване на границите единствено на неговия имот или моли за определяне на граница между 1 съседни имоти, като в последния всеки от следва да бъде индивидуализиран по реда на предходните т. 2/ и 3/, както и да обоснове правен интерес от предявяване на такъв иск при наличие на влязъл в сила план регулационен план; да наведе твърдения относно пасивната процесуална легитимация на всеки от ответниците (доколкото не става ясно интереса да поиска устнановяване на граници по отношение на всеки от ответниците).

С молба вх. № 7587/02.07.2025 г. ищецът е направил уточнения на исковата молба във връзка с дадените му от съда указания ато според настоящия състав не е отстранил всички нередовности.

С обжалваното определение, първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, приемайки, че е сезиран с иск с правно основание чл.109а ЗС. Приел е, че искът е недопустим, тъй като имотите на страните са урегулирани, а границите между тях са определени по административен ред с приемането на плана от 1993 г.

От така установените обстоятелства се налагат следните правни изводи:

Допустимостта на всеки иск се определя от твърденията на ищеца. Когато ищецът твърди, че за имота съществува регулационен или кадастрален план или план за земеразделяне, искът е с правно основание чл. 54, ал.2 ЗКИР и иск с правно основание чл. 109а от ЗС е недопустим. Когато твърди, че няма такъв план искът е с правно основание чл.109а от ЗС и иск с правно основание чл. 54, ал.2 от ЗКИР е недопустим. Релевантен факт за извършване на преценката, касаеща допустимостта на иска е само твърдението за съществуване или несъществуване на план. Следва да се има предвид също така, че предмет на иска с правно основание чл. 54, ал.2 ЗКИР е правото на собственост към конкретен минал момент - момента на одобряване на плана, в който, по твърдения на ищеца, има грешка или непълнота. В настоящия случай твърденията на ищеца касаят минал момента: че през 1962 г. са били придавани части от имоти по регулация, че неговият праводател е закупил 50 кв.м., както и че с ответниците са имали спорове относно границите на имотите. В петитума на исковата молба ищецът е заявил искане да се установят границите на имота му и неговата площ съгласно действащия план от 1962 г.

Настоящият съдебен състав намира, че така изложените факти в исковата молба са непълни и неясни. От тях не става ясно дали по действащия план през 1962 г. е променена границата между имота на ищеца и този на ответниците (като не сочи кой е техния имот), при което да е отнета площ (какъв размер) от неговия имот и дали тази част е заснета в очертанията на имота на ответниците, респ. каква част. Ако ищецът твърди, че е заснета на част от неговия имот в очертанията на съседния имот, то следва да се уточни дали е това е станало по силата на прилагане на регулация по този план или по предходен такъв, дали се касае за грешка при заснемането, произтичаща от друго обстоятелство /напр. техническа/. От изложението на фактите в исковата молба не става ясно от какво са били породени споровете с ответниците, респ. какъв е интереса от предявяването на иска срещу всеки един от тях. Не е формулиран и ясен петитум. От така формулирания не се разбира какъв иск се предявява- дали по чл. 109а ЗС или 54, ал.2 ЗКИР.

Ищецът е длъжен да заяви ясно и точно искане, съответстващо на правния спор, който следва да бъде разрешен, чийто рамки се определят с изложението в обстоятелствената част на исковата молба, за да може съдът да определи правилната правна квалификация.

При това положение, съдът намира, че едва след оставяне на исковата молба без движение и даване на указания за отстраняване на нередовността й ще се прецени правната квалификация на иска и неговата допустимост.

С оглед изложените от въззивния съд съображения, обжалваното определение, с което е прекратено производството по делото се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на районния съд с указание за 2 продължаване на съдопроизводствените действия

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1034/11.09.2025 г., постановено от Районен съд – Дупница по гр.д.№ 1064/2025 г. по описа на същия съд

ВРЪЩА делото на Районен съд - Дупница за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 745 гр. Кюстендил, 05.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500458 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, вр. чл. 129, ГПК.

Образувано е въз основа на постъпила в съда частна жалба, подадена от Й. С.

Ч. с ЕГН ********** срещу Определение № 1034/11.09.2025 г., постановено от Районен съд – Дупница по гр.д.№ 1064/2025 г. по описа на същия съд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска.

Частният жалбоподател излага оплаквания за неправилност на обжалваното определение и е направил искане за неговата отмяна и за връщане на делото на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Настоящият съдебен състав, след като взе предвид доводите на жалбоподателя, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество частната жалба е основателна. Съображения:

С подадената искова молба е предявен иск за установяване на границите на собствения на ищеца недвижим имот, съставляващ УПИ IV- 1460 в кв. 23 по утвърдената улична и дворищна регулация на гр. Рила със Заповед № 30 от 22.02.1993 г., ведно с построената в него сграда, която е придобил на основание алеаторен договор за издръжка и гледане, както и неговата площ съгласно действащия план от 1962 г.

С Разпореждане на районен съд от 18.06.2025 г. районен съд е оставил без движение исковата молба, като е указал на ищеца, че следва; да индивидуализира надлежно процесните имоти съобразно актуалния им регулационен статут като ги конкретизира по актуален кадастрален и регулационен статут; да наведе твърдения относно наличието/липсата на влязъл в сила ПУП, кадастрален план, план на възстановената собственост, респ. план на новообразуваните имоти и/или регулационен план по отношение на процесните имоти, както и да ангажира доказателства в изложената посока; да наведе твърдения дали моли установяване на границите единствено на неговия имот или моли за определяне на граница между 1 съседни имоти, като в последния всеки от следва да бъде индивидуализиран по реда на предходните т. 2/ и 3/, както и да обоснове правен интерес от предявяване на такъв иск при наличие на влязъл в сила план регулационен план; да наведе твърдения относно пасивната процесуална легитимация на всеки от ответниците (доколкото не става ясно интереса да поиска устнановяване на граници по отношение на всеки от ответниците).

С молба вх. № 7587/02.07.2025 г. ищецът е направил уточнения на исковата молба във връзка с дадените му от съда указания ато според настоящия състав не е отстранил всички нередовности.

С обжалваното определение, първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, приемайки, че е сезиран с иск с правно основание чл.109а ЗС. Приел е, че искът е недопустим, тъй като имотите на страните са урегулирани, а границите между тях са определени по административен ред с приемането на плана от 1993 г.

От така установените обстоятелства се налагат следните правни изводи:

Допустимостта на всеки иск се определя от твърденията на ищеца. Когато ищецът твърди, че за имота съществува регулационен или кадастрален план или план за земеразделяне, искът е с правно основание чл. 54, ал.2 ЗКИР и иск с правно основание чл. 109а от ЗС е недопустим. Когато твърди, че няма такъв план искът е с правно основание чл.109а от ЗС и иск с правно основание чл. 54, ал.2 от ЗКИР е недопустим. Релевантен факт за извършване на преценката, касаеща допустимостта на иска е само твърдението за съществуване или несъществуване на план. Следва да се има предвид също така, че предмет на иска с правно основание чл. 54, ал.2 ЗКИР е правото на собственост към конкретен минал момент - момента на одобряване на плана, в който, по твърдения на ищеца, има грешка или непълнота. В настоящия случай твърденията на ищеца касаят минал момента: че през 1962 г. са били придавани части от имоти по регулация, че неговият праводател е закупил 50 кв.м., както и че с ответниците са имали спорове относно границите на имотите. В петитума на исковата молба ищецът е заявил искане да се установят границите на имота му и неговата площ съгласно действащия план от 1962 г.

Настоящият съдебен състав намира, че така изложените факти в исковата молба са непълни и неясни. От тях не става ясно дали по действащия план през 1962 г. е променена границата между имота на ищеца и този на ответниците (като не сочи кой е техния имот), при което да е отнета площ (какъв размер) от неговия имот и дали тази част е заснета в очертанията на имота на ответниците, респ. каква част. Ако ищецът твърди, че е заснета на част от неговия имот в очертанията на съседния имот, то следва да се уточни дали е това е станало по силата на прилагане на регулация по този план или по предходен такъв, дали се касае за грешка при заснемането, произтичаща от друго обстоятелство /напр. техническа/. От изложението на фактите в исковата молба не става ясно от какво са били породени споровете с ответниците, респ. какъв е интереса от предявяването на иска срещу всеки един от тях. Не е формулиран и ясен петитум. От така формулирания не се разбира какъв иск се предявява- дали по чл. 109а ЗС или 54, ал.2 ЗКИР.