Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3357 от 23.06.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8832/2022
Вид
Решение № 3357
Подписан
23.06.2023
В сила
23.06.2023
Състав
Красимир Мазгалов, Силвана Гълъбова, Гюлсевер Сали

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 3357 гр. София, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20221100508832 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №5716 от 02.06.2022г., постановено по гр.д.№40039/2021г. по описа на СРС, 169 с-в, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 от „Софийска вода” АД, ЕИК **** срещу Л. Н. А. с ЕГН:********** искове с правно основание чл. 79, ал.1, предл.1 и чл.

86 от ЗЗД за установяване дължимостта на следните суми: 1878.76 лв.- главница за предоставени ВиК услуги, ведно със законната лихва от датата на заявлението до окончателното плащане, както и обезщетение за забава върху главницата в размер на 57.89 лв. за периода от 23.11.2019 г. до 05.08.2020 г. Ищецът е осъден да заплати на ответника 400 лв. разноски.

Срещу решението на СРС и в срока по чл. 259 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца „Софийска вода” АД. Жалбоподателят твърди, че е установил качеството на потребител на ответника като наемател на процесния имот. Претендира отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове, както и присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по жалбата и в производството Л. Н. А. не е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и претендира потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и 1 взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е неправилно по следните съображения:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактите и обстоятелствата, релевантни за предявените искове, както следва:

Представено е заявление от „З.“ ЕООД с вх. №М-3568/10.09.2019 г. за прехвърляне на партида по клиентски номер 10010022212 на наемател по договор за наем.

Представен е договор за наем от 13.03.2019 г. между „З.“ ЕООД и Л. А. досежно процесния имот ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата.

Представени са фактури с номера: **********; 0092585338; 0093570476;

0094256454;0094912766; 0095603461; 0096292261; 0096948934; 0097636408; 0098324675.

От заключението на СТЕ се установява, че имотът е водоснабден и в него се ползват ВиК услуги, а от заключението на ССЕ- че за периода 23.10.2019 г. до 06.07.2020 г. г. вкл. за процесния имот начислената главница възлиза на 1878,76 лв., а лихвата за същия период е в размер на 57,89 лв.

При така установената фактическа обстановка изводите на първостепенния съд са неправилни.

През процесния период е приложим Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, като в ДР е предвидено, че „потребители“ по смисъла на закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги и юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с водоснабдителния оператор, като меродавно е по принцип е притежанието на вещно право върху имота – на собственост или вещно право на ползване. Съгласно разпоредбата на чл.8 Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, получаването на ВиК услуги става чрез публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационни системи или от съответния регулаторен орган. Правоотношенията между страните са регламентирани и от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Софийска вода” АД, одобрени от ДКЕВР с Решение №ОУ064/17.07.2006 г. Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.1 от ОУ, потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица, собственици или ползватели на имоти, за които се 2 предоставят ВиК услуги. В случая обаче от представените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че реалният ползвател на имота е наемателят- ответник Л. Н. А. и това обстоятелство е надлежно заявено на дружеството ищец, което въз основа на заявлението е сменило титуляра на откритата при него партида за имота. Ответникът не е оспорил нито твърдения от ищеца факт на реално ползване на процесния имот, нито представените по делото писмени доказателства- договор за наем и уведомление.

Следователно исковете са доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени изцяло.

Предвид горното въззивната жалба като основателна подлежи на уважаване, а първоинстанционното решение следва да бъде отменено като неправилно.

По разноските.

При този изход на спора жалбоподателят- ищец има право на направените в заповедното и исковото производство разноски в размери съответно 88,73 лева за заповедното производство, 588,73 лева за производството пред първата инстанция и 88,73 лева за въззивната инстанция, или общо 766,19 лева.

С оглед цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение №5716 от 02.06.2022г., постановено

№40039/2021г. по описа на СРС, 169 с-в, вместо което постановява: по гр.д.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, вр. чл. 79, ал.1, предл.1 и чл.

86 от ЗЗД, че ответникът Л. Н. А. с ЕГН:********** дължи на ищеца „Софийска вода” АД, ЕИК **** сумата от 1878,76 лв. (хиляда осемстотин седемдесет и осем лева и 76 стотинки)главница за предоставени ВиК услуги за периода от 23.10.2019г. до 05.08.2020г. в имот в гр.София, ул.“****, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 26.11.2020г. до окончателното плащане, както и обезщетение за забава върху главницата в размер на 57,89 лв. (петдесет и седем лева и 89 стотинки) за периода от 23.11.2019 г. до 05.08.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 15.12.2020г. по ч.гр.д.№58877/2020г. на СРС, 169 състав.

ОСЪЖДА Л. Н. А. с ЕГН:********** да заплати на „Софийска вода” АД, ЕИК **** сумата от 766,19 лева (седемстотин шестдесет и шест лева и 19 стотинки) разноски по делото за двете съдебни инстанции и за поведното производство.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4