Решение № 429 от 21.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 429 гр. София, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20241100510971 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 23.04.2024 г., постановено по гр.д.№ 25470/ 2023 г. на Софийски районен съд, ГО, 177 състав, поправено с решение от 8.08.2024 г., „ПЕТРОЛ“ АД- гр.

Ловеч /ЕИК 831496285/ е осъдено да заплати на Л. В. С. /ЕГН **********/ на основание чл.200, ал.1 КТ сумата 49 500 лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и сумата 4 980.60 лева- обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на трудова злополука, претърпяна от ищеца на 20.06.2022 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 20.06.2022 г. до окончателното им изплащане, като искът е отхвърлен: относно претенцията за неимуществени вреди- за разликата над сумата 49 500 лв. до пълния предявен размер от 55 000 лева, и относно претенцията за имуществени вреди- за разликата над сумата 4 980.60 лева до пълния предявен размер от 5 667.50 лева, като неоснователен. На основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗАдв ответникът „Петрол“ АД е осъден да заплати на адв. Я. Д. от САК сумата 4 941.35 лева- адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът Л. В. С. е осъден да заплати на ответника „Петрол“ АД сумата 579.25 лева- разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът „Петрол“ АД е осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата 2 179.22 лева- държавна такса, и сумата 763.32 лева- разноски за съдебна експертиза, съобразно уважената част от исковете.

Постъпила е въззивна жалба от „ПЕТРОЛ“ АД- гр. Ловеч /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост на постановеното от СРС на 23.04.2024 г. решение в частта му, в която са уважени исковете по чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД, и в частта относно присъдените на ищеца разноски, с искане да бъде постановено обезсилването му, с присъждане на разноски по делото.

1

Въззиваемата страна Л. В. С. /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно в обжалваната част да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице- помагач на ответника- „Асет Иншурънс“ АД- гр. София не изразява становище по повод подадената от подпомаганата от него страна въззивна жалба.

Предявени са искове с правно основание чл.200, ал.1 КТ и чл.86 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.

Не се установява наличието на порок, довел до постановяването на недопустимо решение, съответно- до задължение на въззивния съд да обезсили същото на това основание. Основанията за недопустимост на съдебното решение са изброени в т.9 на ППВС № 1/ 1985 г., представляващо задължителна практика, в която са очертани хипотезите, при които решението е недопустимо: поради липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, оттегляне и отказ от иска, липса на искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие, по устно предявен иск.

В тези случаи втората инстанция трябва да обезсили решението и да прекрати производството, а в случаите на недопустимост, поради неподведомственост или родова неподсъдност на спора, второ-инстанционният съд следва да изпрати делото за разглеждане на компетентния орган или съд. В случаите, когато съдът не е разгледал иска на предявеното основание, или е разгледал иск, който не е предявен, вместо предявеният такъв, решението е недопустимо и втората инстанция, като го обезсили, изпраща делото на първоинстанционния съд, за да разгледа предявения иск. В цитираното ППВС № 1/ 1985 г. е прието също и че мотивите са неразделна част от решението, обосновават диспозитива му и затова той трябва да е логически извод от тях; при констатирано несъответствие между диспозитив и мотиви на решението следва да се възстанови тяхната съгласуваност и единство; мотиви към решението липсват, когато не са съставени или когато са написани, но са толкова неясни, че не може да се разбере смисълът и съдържанието им. В случая нито едно от посочените нарушения или несъответствия не е налично в обжалваното първоинстанционно решение, поради което и същото като процесуално допустимо /в обжалваната част/ подлежи на преценка за неговата правилност.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му съображения /без частта за съпричиняване на вредоносния резултат/, обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявените от Л. С. искове по чл.200, ал.1 КТ и чл.86 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД за присъждане на обезщетения за причинени от трудова злополука имуществени и неимуществени вреди- в горепосочените размери, и на обезщетения за забава при плащане на главницата, считано от датата на трудовата злополука, като 2 основателни и доказани- чл.272 ГПК.

За да бъде ангажирана безвиновната отговорност на работодателя, следва да бъде установено кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на чл.200 КТ: 1/ наличие на трудово правоотношение между страните по делото; 2/ трудова злополука, претърпяна от работника или служителя през времетраене на трудовото правоотношение, или в случая- по време на обичайния път при връщане от работното място до основното място за живеене- съгласно чл.55, ал.2, т.1 КСО; 3/ претърпени от работника вреди /в случая- имуществени и неимуществени/; и 4/ причинна връзка между трудовата злополука и вредата. Правопораждащият фактически състав на задължението за обезвреда по чл.200 КТ не включва субективен елемент- вина на някой от служителите на работодателя за причиненото на съответния работник непозволено увреждане, поради което и такава не се търси.

Спорни пред въззивния съд, с оглед релевираните във въззивната жалба на ответника доводи, са: настъпването на трудова злополука с ищеца; наличието на причинно- следствена връзка между претърпяната от ищеца злополука, приета за трудова, и твърдените по делото вреди; размерът на дължимите на ищеца Л. С. за претърпените вследствие настъпилата на 20.06.2022 г. трудова злополука неимуществени вреди /болки и страдания от физическо и психическо естество/ и имуществени вреди обезщетения по чл.200 КТ и наличието на предпоставки за тяхното намаляване при условията на чл.201, ал.2 КТ, поради проявена от работника при настъпване на злополуката груба небрежност.

По делото не е спорно, а се и установява от събраните писмени доказателства, че считано от 14.03.2022 г. ищецът Л. С. е работил по трудово правоотношение в ответното дружество, където заемал длъжността „продавач- консултант в бензиностанция“, с място на работа: регион София- бензиностанции- 7129- СофияКАТ в „Петрол“ АД- гр. Ловеч /трудов договор от 11.03.2022 г./.

Установява се въз основа на събраните в процеса доказателства /декларация за трудова злополука от 29.06.2022 г., протокол за трудова злополука от 26.06.2022 г., Разпореждане на НОИ- ТП- Ловеч от 18.07.2022 г., влязло в сила на 10.08.2022 г., служебна бележка от 9.03.2023 г., издадена от СДВР- Отдел „Пътна полиция“, и др./ и че на 20.06.2022 г. при връщането си от работа към дома по обичайния маршрут /работното му време приключило в 19.30 ч., а инцидентът станал около 19.45 ч./ ищецът С. самокатастрофирал с управлявания от него мотоциклет с рег.№ С 1783 Т на кръстовището на ул. “Рилска обител“ и ул.“Летоструй“ в кв.„Левски“- гр. София, при което получил травматично увреждане: счупване на горния край на тибията, закрито /епикриза, експертно заключение на съдебно- медицинска експертиза/, довело до временната му неработоспособност и до трайно увреждане на здравето му. Установена е и причинна връзка между увреждането и неблагоприятните последици от негофизически и психически болки и страдания, понесени от ищеца, както и претърпени имуществени вреди- платени разходи за медицински консумативи при извършената след ПТП оперативна интервенция. Въз основа на събраните в процеса доказателствагласни, писмени и заключение на съдебно- медицинска експертиза, са установени по делото и претърпените от ищеца болки и страдания, представляващи неимуществени /морални/ вреди, както и претърпените от него имуществени вреди /разходи за медицински консумативи/.

Видно от приложената по делото медицинска документация /епикризи, амбулаторни листа, медицински удостоверения и др./, ищецът С. бил опериран /с фиксиране на фрактурата на десния крак чрез конвенционална Т- плака и една реконструктивна плака/ непосредствено след ПТП в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където бил на болнично лечение през периода 20.06.2022 г.- 6.07.2022 г., след което 3 провел 5 рехабилитационни и физиотерапевтични курса на болнично ниво в Панчарево и 1 курс в болницата по рехабилитация в Банкя /за лечение на усложнения, вследствие на фрактура/ през следните периоди: 14.09.2022 г.- 21.09.2022 г. /7 дни/, 23.09.2022 г.- 8.10.2022 г. /15 дни/, 26.10.2022 г.- 5.11.2022 г. /10 дни/, 16.11.2022 г.2.12.2022 г. /16 дни/, 1.12.2022 г.- 8.12.2022 г. /8 дни/, и 27.02.2023 г.- 6.03.2023 г. /7 дни/, като през периода 20.06.2022 г.- 15.04.2023 г. /приблизително 10 месеца/ бил в разрешен от медицинските власти отпуск за временна неработоспособност /болнични листа- л.44- 51 от делото на СРС/. Представени са като доказателства по делото и Фактура № 7000043626/ 30.06.2022 г.- за сумата 5 534 лв., представляваща стойност на L- плака, мултиаксиална, тибиална, проксимална, заключваща плака, 3.5 мм, комплект винтове титан, кат.№ 20104, и касов бон от 30.06.2022 г. за плащане на посочената сума на болничното заведение /л.52 от делото на СРС/.

Съгласно заключението на вещото лице по изслушаната в първоинстанционното производство съдебно- медицинска експертиза, прието като неоспорено от страните, вследствие на злополуката ищецът получил травматично увреждане: счупване на горния край на тибията, закрито, което му причинило силни болки през първите 20 дни, които започнали да затихват, без да спират, до зарастването на фрактурата след около 4- 5 месеца. Колянната става също започнала да боли, като болките били постоянни, изостряли се при дадени обстоятелства и имали траен характер във времето. Оперативната интервенция била необходима за наместване на крака след фрактурата. В случая имплантите били оставени за постоянно в крака, поради степента на фрактурата. Коляното било обездвижвано за подходящ период от време. Проведени били рехабилитация и физиотерапия. При ищеца била налице гонартроза /дегенеративно износване на ставния хрущял на коляното/, която допринася за по- неблагоприятната прогноза за живота на увредената колянна става за в бъдеще. Фрактурата причинила функционален дефицит на колянната става, който с времето все повече ще се увеличава. Ищецът бил на постелно лечение за поне два месеца, което наложило да ползва помощ в ежедневния си живот.

Шест месеца се движил с патерици, като за това време не можел да ползва функционално десния си крак. Увреждането на колянната става, според вещото лице, е невъзстановимо. Кракът на ищеца бил скъсен с около 1 см, установени били два белега с дължина около 25 см. Походката му е леко нестабилна. В дългосрочен план травмата ще доведе до засилен артрозен процес, както и до изпитване на дискомфорт в зоната на фрактурата. Подходящ момент за започване на рехабилитацията е от 2 до 4 месеца след зарастване на съответната фрактура. Честотата, с която били провеждани възстановителни процедури при ищеца, била правилен терапевтичен подход. При изслушването му в о.с.з. експертът е добавил, че функционалният дефицит на движенията на коляното показва ограничението в движението на коленната става.