Решение № 112 от 27.05.2022, Районен съд - Айтос

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. А., 27.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – А., ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело № 20212110101054 по описа за 2021 година

Предявен е иск по чл.109 ЗС.

Производството е образувано по ИМ на Ю.К.Е., ЕГН **********, и Х.Ю.Е., ЕГН **********, двамата чрез адв. И.Т., със съд . адрес: гр. ***, ул.*** №*, ***, против М.Х.О., ЕГН **********, чрез адв. Д.П., със съд. адрес: гр. ***, ***. Ищците твърдят, че са съпрузи и собственици на дворно място, представляващо У. X.-22 в кв. 5 no плана на с. М.п., общ. А., с площ от 1336 кв.м, при граници: север - У. V-22 и VI-23, изток - У. VII за озеленяване, юr - У. XVI-22, запад - улица, no силата на НА за дарение № 55, том VII, per.

№ 6820, дело № 1091/03.12.2015 r. на нотариус Б. Д., в което дворно място построили масивна жилищна сграда в западния му край, считайки че сградата на ответницата следвало да бъде съборена. Твърдят, че ответникът е собственик на съседно дворно място, представляващо У. XVI-22, подробно описано в ИМ, в което била построена едноетажна сграда, също собственост на ответника. Считат, че сградата на ответницата не притежавала нужното отстояние от регулационната граница, била незаконна, намирала се прекалено близо до техния имот, навлизайки в техния двор със своята част от 14кв.м. (съгл. направено уточнение в о.с.з. на 18.3.22г.) , създаващо невъзможност за тях да ползват собствения си имот, препятствайки и ограничавайки правото им на собственост върху двора (по-конкретно в молба от 18.2.22г. твърдят, че не могат да използват тази част от земята си, т.к. е застроена с чужда постройка; че по този начин се препятствало нормалното ослънчаване на сградата им от юг; че така се препятствало нормалното преминаване покрай тяхната сграда и възможността последната да бъде обслужвана). Сочат, че процесната сграда на ответника не била включена в режима на застрояване и не се запазвала съгласно ПУП-ПРЗ, одобрен за процесните У. Искат да бъде осъден ответникът да премахне едноетажната масивна сграда, находяща се собствения на ответника недв. имот - У. XVI-22 в кв. 5 no плана на с.

М.п., общ. А., с площ от 1399 кв.м, при граници на поземления имот: север — У. X.-22, изток - У. VII за озеленяване, юг - У. XIV-21, запад — улица, в частта й, навлизаща с 14кв.м. в собствения на ищците У. X.-22 в кв. 5 no плана на селото. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил ОИМ от ответника. Намира иска за неоснователен.

Не било ясно с kaквo било ограничено, pecn. какво смущавало ползването на вещта. Счита 1 представените скица и заповед на кмета на общ.А. за изменените на действащ ПУП за незаконосъобразни, излагайки подробни съображения. Оспорва твърдението за наличие на незаконен строеж, както и размера на частта от нейния имот, навлизаща в имота на ищците.

Твърди, че ищците се били съгласили с наличието на нейната жил.сграда в имота на ответницата, която евентуално счита, че следвало да се запази в нейния имот до реализиране на ново строителство в него, а не в имота на ищците. Намира, че не е налице твърдяното ограничаване на собствеността на ищците, молейки за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

От събраните доказателства от фактическа страна се установява следното:

По силата на НА № 55/03.12.2015г. на нот.Б.Д. ищците са придобили собствеността върху дворно място, представляващо У. X.-22 в кв. 5 no плана на с. М.п., общ. А., с площ от 1336 кв.м, при граници съгл. НА, в което са построили жил.сграда съгл. издадените им строителни книжа, установяващо се от писмените доказателства и от дадените от ВЛ разяснения в о.с.з. от 18.3.22г.

Видно от КНА № 135/16.07.2015г. на нот.Б.Д. ответницата е призната за собственик на дворно място, представляващо неурегулиран ПИ № 22, в кв. 5 no плана на с. М.п., общ. А., с площ от 1376 кв.м, при граници съгл. НА. По силата на представения договор за продажба на имот от 12.11.2015г., сключен между общ.А. и ответницата, последната е придобила общинска част (придаваема) от 23 кв.м. ид.ч. от У. XVI-22 в кв. 5 no плана на с. М.п., общ. А., с площ от 1399 кв.м, при граници посочени в договора. Не се спори, че ответницата е собственик на съседен на ищците имот, а именно: У. XVI-22 в кв. 5 no плана на с. М.п., общ. А., с площ от 1399 кв.м, при граници на поземления имот: север — У. X.-22, изток - У. VII за озеленяване, юг - У. XIV-21, запад — улица, респ. и на построената в него сграда.

От заключението на ВЛ по назначената СТЕ, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено, се установява, че в У. XVI-22 е налице изградена едноетажна масивна жил.сграда със ЗП 45 кв.м., намираща се в северозападния край на имота, като дворищнорегулационна линия между посочения У. и У. X.-22 минава през сградата и 14 кв.м. остават в имота на ищците. ВЛ е измерило отстоянията между сградите на страните: от изток – 1,15м. и от запад – 2,10м. ВЛ е посочило, че положението е в резултат на промяна на ПУП и ПРЗИ между посочените У., инициирана от наследниците на Х.А.М., искайки през 1997г. одобряване на проект за ЧИ ЗРП и ЧКЗП на парцел V-22, кв.5 по плана на с.М.п., като се обособят три самостоятелни парцела, а промяната е одобрена от кмета на общината с заповед от 4.12.1997г. на осн. чл. 32, ал.1, т.1 и т.3 ЗТСУ, в резултат на която посоченият парцел е бил разделен на три нови парцела, във всеки от който се предвиждали самостоятелни петна за застрояване на сгради. ВЛ е посочило, че дворищнорегулационна линия между посочените У. XVI-22 и У. X.-22 преминава през съществуващата и нанесена по плана МЖ (на ответника), която не е била предмет на разработка и била зачертната. Съгласно заключението сградата на ответника навлизала в имота на ищците с 14кв.м., като измерените на място отстояния между сградите не позволявали нормално обслужване на сградата на ищците и преминаване покрай нея. ВЛ заключава, че процесната постройка на ответника не се запазвала в режим на застрояване и е следвало да бъде премахната след реализиране на новото строителство в имота на ищците.

Според ВЛ не е допустимо регулационната граница да бъде прокарана през сградата, посочвайки, че размера на средствата, необходими за премахване на сградата на ответника, е 867 лв. В о.с.з. ВЛ пояснява, че разстоянието между процесните сгради е малко и не може да се постави при ремонт на сградата на ищците скеле или да се пренесе голям предмет през това място. С доп.заключение по СТЕ са определени точните мерки на частта от сградата на ответника, която според ВЛ навлиза в имота на ищците, прилагайки скица с точни размери.

2

Видно е от представеното удостоверение за наследници на Х.А.М., че ответницата е дъщеря (наследник) на починалото лице.

От представената по делото преписка на общ.А. вх.№94-00-1479/14.09.2009г. се установява, че със Заповед № РД-08-831/18.11.2009г. на кмета на общ.А., издадена на осн. пар.8, ал. 4 вр. ал. 2, т.3 от ДТ н ЗУТ, е било одобрено изменение на дворищнорегулационния план, изразяващ се в промяна на регулационната линия между У. XVI-22, X.-22 и У. XIV-21, кв.5 по плана на с.М.п., като същата се постави в съответствие със съществуващата имотна граница между имоти 22 и 21. Установява се, че посочената заповед е била отменена изцяло като незаконосъобразна с решение от 22.12.2010г. на Адм.съд *** по адм.д.№ 1816/2009г.

От показанията на свид. З.И. се установява, че разстоянието между сградите на страните е около метър, като при строежа на сградата на ищците през 2016г. имало затруднения с поставяне на скеле. Дава показания, че при преминаване между сградите е налице затруднение, ако се носят по-големи вещи, както и че входа за къщата на ищците е по-близко до сградата на ответницата, от който участък по принцип минавали ищците.

При тези факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.Двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл.

109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. За уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл.50 ЗС/. Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело.Понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Например, такива са случаите, в които в ИМ се твърди и по делото е доказано, че ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот.

Тъй като правото на собственост е абсолютно и неограничено право, което задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да било действие, което се извършва без негово съгласие, самото пряко въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си (в т.см. т.3 от ТР № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК).В случая по делото се доказа, че ищците са придобили собствеността върху процесното дворно място през 2015г. (към този момент сградата, собственост на ответница е била вече построена), т.е. налице е първата предпоставка за уважаване на иска. Налице са и другите кумулативни предвидени условия за това. Процесният строеж на ответницата, за който по делото липсват каквито и да е строителни книжа за законността му (ответникът не ангажира доказателства в тази връзка), съдът намира, че създава пречки за ищците да упражняват правото си на собственост върху дв.място в пълен обем. Само по себе си съществуването на незаконна постройка в съседен имот не е достатъчно, за да се приеме, че предявеният по реда на чл. 109 ЗС иск е основателен и постройката да бъде премахната. Необходимо е предявилото иска лице да посочи в ИМ по какъв начин тази постройка пречи на пълноценното ползване на неговия 3 имот, тъй като именно около това твърдение следва да бъде съсредоточено събирането на доказателствата и ответникът да организира защитата си, което в случая е било сторено.

Подобно разрешение следва да намери приложение и в хипотеза, при която строителството е извършено на регулационната линия между двата имота, доколкото е възможно именно наличието на строеж в тази конфликтна точка да създава пречки за пълноценното ползване на съответната част от имота на предявилото иска лице (Р.№64/25.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2941/2019 г., I ГО). В практиката е застъпено, че самият факт на извършване на незаконно строителство на регулационната линия представлява нарушаване на правото на собственост на съседа,което може и следва да бъде защитено с иск по чл.109 ЗС без да се доказва с какво това строителство ограничава правото на собственост (Р.№ 1291/16.11.1992г. на ВКС по гр.д.№1038/1992г., I V ГО), т.е. със самото построяване на сгради на отстояние по-близко от допустимото или в нарушение с това, предвидено в строителните правила и норми (както е в случая), са осъществени неоснователни действия по см. на чл.109 ЗС, които пречат на собственика на упражнява своето право. Незаконният строеж безспорно създава пречки за собственика на съседен имот в случаите, когато при изграждането му са нарушени такива строителни правила и норми, които са установени единствено с оглед осигуряването на възможност за ползване на съседния имот по предназначение /напр. при нарушаване на правилата за отстояние на незаконно изградената сграда до съседния имот/. В тези случаи самото нарушение на такива строителни норми предполага ограничаване правата на собственика на съседния имот да ползва своя имот пълноценно и по предназначение, поради което в този случай ищецът по иска с правно основание чл. 109 от ЗС не е нужно да доказва с какво един такъв незаконен строеж му пречи (Р.№493/24.06.2010г. по гр. д. № 719/2009 г., I ГО, Р. № 46/04.04.2013 г. по гр. д. № 623/2012 г., ІІ ГО, Р. № 238/17.07.2012 г. по гр. д. № 1081/2011 г. , I ГО, всички на ВКС).