Решение № 530 от 28.04.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 530 гр. Пловдив, 28.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20225300500609 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба, подадена от Д. С. Т., ЕГН **********,чрез процесуалния представител адвокат П.В., против решение /без номер/ от 11.10.2021г., постановено по гр.д.№ 17/ 2020г. по описа на Районен съд-Пловдив, с което съдът е извършил тълкуване на основание чл.

251 от ГПК на постановеното по делото Решение № 2250/06.07.2020г., в следния смисъл: Издръжката за пълнолетен учащ – Л. Д. Т., ЕГН ********** в размер на 180,00 /сто и осемдесет/ лева месечно се дължи от бащата Д. С.

Т., ЕГН **********, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение – в редовна форма на обучение.

Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност и на обжалваното решение, с искане до въззивния съд за неговата отмяна.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Л. Д. Т., ЕГН ********** , с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице; касае неблагоприятното за него първоинстанционно решение, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява 1 допустима.

От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.269 и сл. ГПК относно правомощията на въззивната инстанция, Пловдивският окръжен съд прие следното:

С влязло в законна сила на 09.02.2021г. Решение № 2250/06.07.2020г., постановено по гр.д.№ 17/ 2020г. по описа на Районен съд-Пловдив, Д. С. Т., ЕГН **********, от гр. П., ул. *** , е осъден да заплаща на Л. Д. Т., ЕГН ********** от гр. П., бул. ***, издръжка на основание чл. 144 от СК в размер на 180,00 /сто и осемдесет/ лева месечно, считано от 17.08.2019г. до навършване на двадесетгодишна възраст от ищеца при обучение в средно учебно заведение за предвидения срок на обучение или до настъпване на друга установена в закона причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка месечна вноска от падежа до окончателното изплащане.

Така постановеният диспозитив на съдебното решение е създал неясното у страните досежно крайният период на дължимата от бащата издръжка на навършилото пълнолетие дете. Затова с молба от 05.08.2021г. ищцата е поискала първостепенният съд да тълкува своето решение досежно крайната дата от периода, за който е присъдена издръжката и дължи ли се такава до навършване на 25- годишна възраст ако се обучава в редовна форма във висше учебно заведение.В молбата ищцата е изложила и съображения , че по повод издадения изпълнителен лист и за събиране на присъдената й издръжка е образувала изп.д.№489/2020г. по описа на ЧСИ Мариана Кирова, по което дело длъжникът и неин баща поддържа, че дължи издръжка на дъщеря си до завършване на средното образование,но не повече от 20-годишна възраст.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил молбата на ищцата за тълкуване на постановеното решение, като е посочил,че присъдената издръжка в полза на Л. Д. Т., ЕГН ********** в размер на 180 лева месечно се дължи от бащата Д. С. Т., ЕГН **********, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение – в редовна форма на обучение.

Така постановеното решение е неправилно.

На тълкуване по реда на чл. 251 ГПК- специфична форма на авторитетно тълкуване, подлежат влезлите във формална законна сила решения, които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. В този смисъл предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци от посочената по- горе категория, съдържащи се в диспозитива на тълкувания съдебен акт, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил.

В разглеждания случай подобна неяснота е налице. Волята на съда, материализирана в диспозитива на решението, предмет на подадената молба 2 за тълкуване е неясно изразена досежно крайният период до който се дължи издръжка на пълнолетен учащ в средно учебно заведение.

Постановеното и влязло в законна сила на 09.02.2021г. Решение № 2250/06.07.2020г., по гр.д.№ 17/ 2020г. по описа на Районен съд-Пловдив , е с предмет издръжка на пълнолетен учащ в средно учебно заведение и е с краен срок – завършване на обучението на ищцата в средно учебно заведение, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст. Тази издръжка, т.е. задължението за заплащането й, се прекратява по силата на закона с настъпване на един от двата посочени в разпоредбата на чл.144, предл. първо от СК факта – завършване на обучението на лицето, в полза на което е присъдена издръжката в средно учебно заведение, респ. с навършване на 20годишна възраст, в случай, че обучението в средното учебно заведение не е завършило до този момент. В процесния случай ищцата е навършила 20 години на 17.08.2021г. , като е завършила обучението си в средно учебно заведение на 30.06.2020г., съгласно представеното по делото писмо от Министерство на образованието и науката, РУО-Пловдив с изх.№АД-02184/23.04.2021г. Така с настъпване на посочения факт – завършване на ищцата Л. Д. Т., на обучението в средно учебно заведение на 30.06.2020г., по силата на закона издръжката – правото на ищцата да я получава и задължението на ответника да я дава, е прекратена.

С оглед на така изложените съображения първоинстанционния съд неправилно е тълкувал своя акт и постановил, че издръжка се дължи от бащата Д. С. Т., до навършване на двадесет и пет годишна възраст на дъщеря му при обучение във висше учебно заведение – в редовна форма на обучение.

В случай, че ищцата има нужда от издръжка след като е вече студентка редовна форма на обучение и не е навършила 25-годишна възраст,то следва да предяви претенцията си срещу своите родители, респ. баща си, по исков редза издръжка с правно основание чл.144, предл. второ от СК –на пълнолетен учащ във висше учебно заведение със срок до завършване на висшето учебно заведение, но не по-късно от навършване на 25-годишна възраст. Само в правомощията на съда е да прецени дали е налице ново основание за заплащане на издръжка на пълнолетен учащ редовно във висше учебно заведение и е недопустимо в рамките на производството по чл.251,ал.1 от ГПК първоинстанционният съд да изменя волята си изразена в решението.

По изложените съображение обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени, като се постанови ново от въззивния съд по реда на чл.251 от ГПК в следния смисъл: Издръжката присъдена в полза на Л. Д. Т., ЕГН ********** - пълнолетен учащ в средно учебно заведение, се дължи от бащата Д. С. Т., ЕГН **********, в присъдения размер с Решение № 2250/06.07.2020г., постановено по гр.д.№ 17/ 2020г. по описа на Районен съдПловдив, в срок до 30.06.2020г.

Страните претендират разноски за настоящото производство, но такива не се дължат според практиката на ВКС - определение № 200 от 9.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 508/2012 г., I т. о., ТК, тъй като тълкуването обвързва всички страни по делото, независимо кой е инициирал производството 3 определение № 1314 от 17.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1097/2011 г., IV г. о., ГК; Решение №120/12.11.2020 по дело №1149/2020 на ВКС, ГК, I г.о.

По изложените съображения, Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение /без номер/ от 11.10.2021г., постановено по гр.д.№ 17/ 2020г. по описа на Районен съд-Пловдив, II бр. състав, , като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА тълкуване на Решение № 2250/06.07.2020г., постановено по гр.д.№ 17/ 2020г. по описа на Районен съд-Пловдив, в следния смисъл:

Издръжката присъдена в полза на Л. Д. Т., ЕГН ********** пълнолетен учащ в средно учебно заведение, се дължи от бащата Д. С. Т., ЕГН **********, в присъдения размер с Решение № 2250/06.07.2020г., постановено по гр.д.№ 17/ 2020г. по описа на Районен съд-Пловдив, в срок до 30.06.2020г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.

251, ал. 5 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4