Решение № 5326 от 27.09.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5326 гр. София, 27.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ТЕОДОРА М. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20241100506173 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 437, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Образувано е по жалба на Столична община, длъжник по изпълнително дело № 2024858040219 на ЧСИ У.Д., против постановление от 14.02.2024 г. на частния съдебен изпълнител, с което е отказано изменение, на основание чл. 248 ГПК, на постановление от 02.02.2024 г. в частта му, в частта му, касаеща размера и дължимостта на възложените в тежест на длъжника разходи за адвокатското възнаграждение, договорено от взискателите, и против мълчалив отказ на частния съдебен изпълнител да изменени, на основание чл. 248 ГПК, постановление от 02.02.2024 г. в частта за разноските, като намали начислената пропорционална такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ. Твърди се, че посочените разноски за адвокатско възнаграждение са неоснователно начислени, тъй като няма доказателства за реалното им извършване, евентуално се поддържа, че адвокатското възнаграждение е прекомерно, тъй като задълженията към взискателите са били погасени изцяло в срока за доброволно изпълнение. Твърди се, че при определяне размера на дължимата по т. 26 ТТРЗЧСИ такса не е съобразена разпоредбата на т. 27а ТТРЗЧСИ.

Взискателите не са подали възражение срещу жалбата на длъжника.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител излага становище за неоснователност на жалбата.

1

Софийският градски съд прие следното:

Жалбата, в частта й срещу мълчаливия отказ на частния съдебен изпълнител да измени, на основание чл. 248 ГПК, постановление от 02.02.2024 г. в частта за разноските, като намали начислената пропорционална такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане в посочената част, по следните съображения:

Длъжникът по изпълнителното дело може да обжалва само предвидените в чл.

435, ал. 2 ГПК действия на съдебния изпълнител, като е необходимо действието да е извършено, съответно съдебният изпълнител да е постановил изричен отказ от извършване на действието, за което е бил надлежно сезиран. За разлика от АПК в ГПК не е уредена фикцията на „мълчалив отказ“, представляващ непроизнасяне по искане в определения от закона срок. По тази причина по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК не може да бъде атакуван нито „мълчалив отказ“, нито бездействието на съдебния изпълнител да се произнесе с изричен акт по релевирано от длъжника искане. В този смисъл са определение № 880 от 12.03.2019 г. по в. ч. гр. д. № 648/2019 г. на САС, определение № 1831 от 14.07.2022 г. на САС по в. ч. гр. д. № 1828/2022 г., решение № 1193 от 20.05.2022 г. по в. гр. д. № 3372/2022 г. на СГС и др.

Жалбата, в частта й срещу постановлението от 14.02.2024 г. на ЧСИ У.Д., с което е отказано изменение, на основание чл. 248 ГПК, на постановление от 02.02.2024 г. в частта му, касаеща размера и дължимостта на възложените в тежест на длъжника разходи за адвокатското възнаграждение, договорено от взискателите, е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Отговорността на длъжника за разноските по изпълнението е уредена в чл. 79 ГПК. Нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК, предвиждаща възможност при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат да се присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата, се намира в Част I „Общи правила“ на ГПК и е приложима както за исковия процес, така и за изпълнителното производство. Разпоредбата на чл.

248 ГПК също е приложима в изпълнителното производство, съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 6 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д.

№ 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, според които при възражение на длъжника или на някой от присъединените кредитори за прекомерност на разноски за възнаграждение на един адвокат, следва да се признава тази част, която съответства на действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело с оглед различната роля на адвоката при възлагането на изпълнението на държавен съдебен изпълнител, който няма право да определя изпълнителния способ, и ролята на адвоката при възлагането на изпълнението на частен съдебен изпълнител, комуто може да е възложено да 2 определя изпълнителния способ. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

Съгласно т. 3 от посоченото ТР, при преценка основателността на възражението по чл.

78, ал. 5 ГПК, съдът следва да съобрази фактическата и правна сложност на делото и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права на страната.

В случая изпълнителното производство е образувано по молба на Д.Т.Т., А.К.Т. и Т.К.Т., чрез адв. Й.Й., на основание представени изпълнителни листове, издадени по в.гр.д. № 5020/2022 г. на СГС, в полза на молителите, срещу Столична община.

От приложения към молбата за образуване на изпълнителното производство договор за правна помощ и съдействие от 24.01.2024 г., сключен между Д.Т.Т., А.К.Т. и Т.К.Т. и адв. Й.Й., се установява, че адвокатското възнаграждение в размер на 1200 лв. е уговорено да бъде платено в брой, в седемдневен срок от сключването на договора.

Взискателите обаче не са представили доказателства, нито в изпълнителното производство, нито в настоящото производство, за реалното му заплащане. Не са и възразили срещу поддържаното в частната жалба твърдение за липса на реално плащане на договореното адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното съдебният изпълнител не е следвало да възлага в тежест на длъжника разходи за адвокатско възнаграждение, договорени от взискателите.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Столична община, длъжник по изпълнително дело № 2024858040219 на ЧСИ У.Д., в частта й против мълчаливия отказ на частния съдебен изпълнител да изменени, на основание чл. 248 ГПК, постановление от 02.02.2024 г. в частта за разноските, като намали начислената пропорционална такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.

ОТМЕНЯ, по жалбата на Столична община, длъжник по изпълнително дело № 2024858040219 на ЧСИ У.Д., постановление от 14.02.2024 г. на частния съдебен изпълнител, с което е отказано изменение, на основание чл. 248 ГПК, на постановление от 02.02.2024 г. в частта му, касаеща размера и дължимостта на възложените в тежест на длъжника разходи за адвокатското възнаграждение, договорено от взискателите, В. К. П.:

ОТМЕНЯ, на основание чл. 248 ГПК, постановление от 02.02.2024 г. по 3 изпълнителното дело № 2024858040219 на ЧСИ У.Д. в частта, с която в тежест на длъжника Столична община е възложено да заплати в полза на Д.Т.Т., А.К.Т. и Т.К.Т. сумата 1200 лв. адвокатско възнаграждение.

Решението, в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от Столична община жалба против мълчаливия отказ на ЧСИ У.Д. по изпълнителното дело № 2024858040219, има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Решението в останалата част не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4