Решение № 823 от 06.06.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 823 гр. София, 06.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело № 20211000503611 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 3206/26.05.2020 г., постановено по гр. д. № 7318/2018 г. по описа на СГС, I ГО, 25 с-в, частично са уважени предявените от П. Г. Н. и П. П. П. срещу ЗД „Бул Инс”АД активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за следните суми по ищци: 1) за П. Г. Н. - 9000 лв. (този иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 50000 лв.) и 2) за П. П. П. - 8000 лв.

(този иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 50000 лв.), представляващи застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 13.01.2018 г., ведно със законната лихва от 23.02.2018 г. до окончателното изплащане на главните парични притезания (тази акцесорна претенция е отхвърлена за периода от 13.01.2018 г. до 22.02.2018 г.).

За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че са установени всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, като съобразно уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на сумата от от 9000 лв. за П. Г. Н. и 10000 лв. за П. П. П., но по отношение на втория пострадал ищец – П.П., то трябва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД с 1/5, тъй като чрез своето противоправно поведение (пътник без правилно поставен предпазен колан) е допринесъл в съвкупния съпричинителен процес за настъпване на вредоносния резултат – в съотношение 20%. Счел е, че другият ищец - П. Г. Н., не е извършил твърдяното противоправно деяние, а именно да е управлявал процесния т. а. без правилно поставен предпазен колан, поради което е оставил без уважение наведеното от ответника частично правонамаляващо материалноправно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.

Така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е обжалвано от ищците в 1 частта, в която частично са охвърлени осъдителните искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД – за заплащане на заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди за сумите, както следва: за П. Г. Н. над присъдената сума от 9000 лв. до пълния предявен размер от 50000 лв. и за П. П. П. над присъдената сума от 8000 лв. до пълния предявен размер от 50000 лв. Въззивниците поддържат, че решението е неправилно, тъй като при определяне размера на заместващото обезщетение съобразно критериите за справедливост, установени в нормата на чл. 52 ЗЗД, решаващият първоинстанционен съд не е съобразил в достатъчна степен високия интензитет на претърпените неимуществени вреди.

Считат, че при настъпване на процесното ПТП те не са извършили твърдяното от ответника противоправно поведение, тъй като са пътували с правилно поставен предпазен колан.

Твърдят, че началният момент, от който се дължи претендираното акцесорно вземане, представляващо законна лихва, съвпада с деня на извършеното от застрахования делинквент непозволено увреждане.

Въззиваемият-ответник не е подал в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на въззивната жалба, но в проведеното на 19.04.2022 г. пред САС о. с. з. неговият процесуален представител изразява становище за нейната неоснователност.

Така постановеното решение е обжалвано и от ответника в частта, в която е уважен предявеният от П. П. П. иск над сумата от 2500 лв. до присъдения размер от 8000 лв., ведно със законната лихва от 13.01.2018 г. до окончателното й заплащане, твърдейки, че първоинстанционният съд не е анализирал съвкупно всички събрани по делото доказателства. Поддържа своевременно релевираното в отговора на исковата молба материалноправно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия П.

П. П., като счита, че неговият принос за настъпване на противоправните последици възлиза поне на 50%.

Въззиваемият-ищец не е подал в законоустановения срок писмен отговор на тази въззивна жалба, но в проведеното на 19.04.2022 г. пред САС о. с. з. неговият процесуален представител изразява становище за нейната неоснователност.

Процесуалният представител на ищците е подал в законоустановения срок и въззивна частна жалба срещу Определние № 270095/09.06.2021 г., с което е оставена без уважение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК молбата му за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, но с оглед изхода на правния спор, предмет на въззивното производство, тя трябва да бъде оставена без разглеждане, като въззивният съд по необходимост ще разгледа развитите доводи на процесуалния представител на ищците за присъждане на адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 2 ЗА съобразно изискванията на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Първоинстанционното решение не е обжалвано от ответника в частта, в която искът за заплащане на заместващо обезщетение за причинените на П. П. П. неимуществени вреди е уважен до сумата от 2500 лв., респ. в частта, в която искът, предявен от П. Г. Н., е уважен до сумата от 9000 лв., поради което в тази част то е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт.

2

СГС, І ГО, 25 състав, е бил сезиран с активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника – застраховател.

Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която са уважени исковете за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие на 13.01.2018 г. – за П. Г. Н. до сумата от 9000 лв., респ. за П. П. П. до сумата от 2500 лв. (в частта, в която първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието (правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявените осъдителни искове е установено със сила на пресъдено нещо, като спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение, както и дали пострадалите са допринесли чрез своето противоправно поведение (пътуване в автомобил без правилно поставен обезопасителен колан) в единния съвкупен съпричинителен процес за настъпване на вредоносните последици.

При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от ищците болки и страдания вследствие на причинените им травматични увреждания, периодът за пълното възстановяване, тяхната възраст, причинените им неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие - началото на 2018 г., както и високият нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите – в размер до 10,400 млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ - в релевантната редакция на тази правна норма).

Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид 3 обстоятелството, че от процесното ПТП на ищеца П. Г. Н. е причинено пукване на дясното колянно капаче, повърхностна травма на гърдите и контузия на клепачите в околоочната област, като тази неразместен фрактура е довела до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок от 30 дни до 2 месеца (останалите телесни увреждания са причинили краткотрайни болки в травмираните области за около 2 седмици). Цялостното лечение на коляното е продължило 40 дни, като общият срок за възстановяване е бил до 2 месеца. Вследствие на претърпяното ПТП ищецът П. П. П. е получил мозъчно сътресение и счупване на кубоидната кост на дясното ходило. Това сътресение е било от лека степен без органични мозъчни и неврологични увреждания, което е довело до временно разстройство на здравето неопасно за живота, а счупването на кубоидната кост на дясното ходило е причинило трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни до 2 месеца. Мозъчното сътресение и симптомите от него (главоболие и световъртеж) е отзвучало окончателно за срок от 2-3 седмици, докато зарастването на фрактурата на дясното ходило е приключило за срок до 30 дни, а при проведено раздвижване оздравителният период на костта е до 2 месеца.

От показанията на свидетелката Й. Н., съпруга на П.Н. и баба на П.П., се изяснява, че след катастрофата й съобщили, че внукът й е в безсъзнание, а мъжът с травми в коляното, главата и с две счупени ребра. Съпругът й бил 3 дни в болница, а след това на домашно лечение. Около 4-5 месеца продължило домашното лечение, но все още изпитвал болки в коляното и ребрата. Все още бил стресиран и нервен.

От показанията на свидетелката Б. Н., живееща на съпружески начала с П.П., се установява, че първоначално, като се обадили от болницата, той бил в безсъзнание.

Прекарал два дни в болницата. Бил е контузен по глезените, което създавало затруднения при движение. Нощно време се събуждал, имал проблем с паметта и бил избухлив.

Съдът не приема за достоверни показанията на свидетелите, тъй като, преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те са вътрешно противоречиви и не се потвърждават от останалите събрани по делото доказателства, като субективните възприятия за последиците върху здравословното състояние на ищците и изживените след процесния пътен инцидент болки и страдания не съответстват на установените с официални свидетелстващи документи (медицинската документация) и със заключението на неоспорената от страните СМЕ) обстоятелства.