Решение № 801 от 15.06.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 801 гр. Велико Търново, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20224110102469 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че на 22.07.2020г. е сключил с ответника * договор за наем, изменен с анекс от 30.12.2021г., съгласно който до 31.12.2022г. е предоставил ползването на седлови влекач *, срещу заплащане на месечна наемна цена от 384 лв. до 10-то число на месеца, за който се дължи, както и на данъците и таксите свързани с експлоатация на превозното средство. Изтъква се, че при забава в плащането е уговорено обезщетение в размер на основния лихвен процент на БНБ плюс десет пункта, както и възможност за наемодателя едностранно да прекрати договора. Твърди се, че страните са постигнали съгласие при прекратяване на правоотношението поради забава в плащането на наемателя да се дължи неустойка по чл.

18.4 от договора от 360 лв., при прекратяване на правоотношението по вина на наемателя да се дължи неустойка по чл. 19.1 от договора от 384 лв., а за времето на ползване на вещта след прекратяване на правоотношението наемателят да плати неустойка по чл. 19.2 от договора от 1152 лв. за всеки месец. Ищецът твърди, че ответникът К. Й. Д. се е задължил да отговаря солидарно със * за плащането на дължимите суми по договора. Изтъква се, че наемателят не е платил наемната цена в общ размер на 1152 лв. за месеците март, април и май 2022г. по фактури *, поради което на 01.06.2022г. наемодателят едностранно е прекратил договора. Навеждат се доводи, че * е изпаднало в забава, че след прекратяване на правоотношението не е върнало товарния автомобил на* и е продължило да го ползва като дължи следните суми: 1322,74 лв. за данъци и такси за 2022г.; 360 лв. за неустойка по чл.

18.4, ведно със законната лихва от 11,90 лв. за периода от 04.06.2022г. до 30.09.2022г.; 384 1 лв. за неустойка по чл. 19.1, ведно със законната лихва от 12,69 лв. за периода от 04.06.2022г. до 30.09.2022г.; 4608 лв. за неустойка по чл. 19.2, ведно със законната лихва от 58,56 лв. за периода от 04.06.2022г. до 30.09.2022г.; 55,46 лв. за законна лихва върху незаплатената наемна цена за периода от 11.03.2022г. до 30.09.2022г. С оглед гореизложеното, се отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответниците солидарно да заплатят на ищеца горепосочените суми, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението както и направените по делото разноски. Налице е и искане да се осъди ответникът *да върне на ищеца отдадената под наем вещ.

Ответниците, в срока по чл. 131 от ГПК, представят отговор на исковата молба, в който оспорват основателността на предявените искове. Изтъкват, че на 28.02.2022г. наетият товарен автомобил е претърпял повреда, която е следвало да бъде отстранена за сметка на наемодателя. Твърдят, че поради бездействие на * вещта не е могла се използва по предназначение като наемодателят неоснователно е отказал да му бъде предадена. Излагат доводи, че претенциите за неустойки са нищожни тъй като се намират в противоречие с добрите нрави. С оглед гореизложеното отправя искане за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото са обективно и субективно съединени искове по чл. 232, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, по чл. 233, ал. 1 от ЗЗД, по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

На 20.07.2020г. между *и * е сключен договор за наем, съгласно който за периода от 01.08.2020г. до 31.12.2020г. ищецът предоставил на ответника ползването на собствения си седлови влекач *, срещу заплащане на месечна наемна цена от 300 лв. без ДДС до 10-то число на месеца, за който се дължи и след издадена фактура от наемодателя. Наемателят поел задължения да ползва товарния автомобил по предназначение, да не го пренаема, да плаща данъците и таксите, които се начисляват за него както и разходите за ремонт във връзка с експлоатацията му. При прекратяване на правоотношението превозното средство следвало да се предаде на наемодателя в състоянието, в което е получено от наемателя при отчитане на овехтяването му. В чл. 18.4 от договора била предвидена възможност за едностранното му прекратяване от наемодателя, в случай на забава на наемателя за плащане на наемната цена или данъците и таксите във връзка със собствеността и ползването на вещта, както и неустойка от 360 лв. Страните уговорили неустойка в чл. 19.1 от договора при прекратяване поради виновно неизпълнение от наемателя, равняваща се на един месечен наем, както и неустойка в чл. 19.2 за времето, през което наемателят владее вещта след прекратяване на правоотношението, равняваща се на трикратния размер на месечния наем. * се задължил да отговаря солидарно за плащане на дължимите суми по договора към ищеца.

С Анекси от 17.12.2020г. и от 30.12.2021г. страните продължили срока на наемното правоотношение съответно до 31.12.2021г. и до 30.12.2022г. С последния анекс те 2 увеличили и размера на наемната цена на 320 лв. без ДДС. За времето от 13.01.2022г. до 27.02.2022г. наемателят предоставил ползването на товарния автомобил на*, който извършил с него 14 курса за транспорт на дървесина * като системно претоварвал автокомпозицията над 40 тона. На 28.02.2022г. с влекача се извършвал поредният курс за транспорт на дървесина *. При спускане по наклон в участъка от пътя до * двигателят му изпуснал бял пушек и блокирал. Поради невъзможност да се придвижва на собствен ход, на следващия ден товарният автомобил е изтеглен до ползвания от наемателя паркинг в *.

Ответникът уведомил ищеца за повредата като на 28.03.2022г. изпратил писмо, с което отправил предложение да му върне вещта на адреса на управление или да извърши ремонт за негова сметка или да я купи при цена, отговаряща на състоянието й. На 31.03.2022г. наемодателят предложил на наемателя договорът да се прекрати на 01.04.2022г. като последният върне автомобила и плати обезщетение от 5000 лв. във връзка с повредата.

Последвало бездействие на ответника за връщане на вещта както и за плащане на наемната цена от 1152 лв. за месеците март, април и май 2022г. по издадените от ищеца фактури *. В резултат на това на 31.05.2022г. * уведомил * за прекратяване на договора за наем, на основание чл. 18.4, считано от 01.06.2022г. С уведомлението наемодателят поканил наемателя в срок до 03.06.2022г. да му върне автомобила, да плати дължимия наем, данъци и такси както и неустойките по чл. 18.4 и по чл. 19.1. В определения срок последвало неизпълнение като на 13.09.2022г. ищецът погасил данъчното си задължение по отношение на превозното средство за 2022г. в размер на 1322,74 лв. От заключението на допуснатата съдебна техническа експертиза се установява, че наетият товарен автомобил не е в движение и не може да се използва по предназначение поради блокиране на двигателя като пазарната му цена е определена на 10800 лв. От данните за настъпване на повредата вещото лице е достигнало до извод за проникване на охладителна течност в цилиндрите на двигателя поради прогаряне на гарнитурата между главата и цилиндровия блок и последващи деформации от това. Същото е изяснило, че прегарянето на посочената гарнитура е следствие от работата на двигателя в температурен режим над нормата като повредата подлежи на отстраняване чрез ремонт на стойност 4300 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Между страните е възникнало валидно наемно правоотношение по договора от 20.07.2020г., което е съществувало до 01.06.2022г., когато е прекратено едностранно от наемодателя поради виновно неизпълнение на задължението на наемателя да плати в срок наемната цена.

Товарният автомобил е предаден в изправно състояние, за което свидетелстват липсата на възражения от наемателя при приемането му, продължаването на срока на договора и ползването му по предназначение за период от 22 месеца. Възникналата повреда на двигателя на 28.02.2022г. е резултат от експлоатацията на превозното средство и съгласно чл. 16.3 от договора за наем е следвало да се отстрани за сметка на наемателя. Последният е нарушил задължението си да не пренаема вещта и отговаря за действията на лицето, на което е предоставил ползването й. Разпоредбата на чл. 231 от ЗЗД е диспозитивна и не се прилага в разглеждания случай като с неизпълнението на задължението да поддържа 3 изправно превозното средство, наемателят сам се е поставил в невъзможност да го използва по предназначение. Поради неизправността на наемателя за него не е възникнало нито право предсрочно да прекрати договора, с което да се освободи от задължението да извършва предвидените в него плащания към наемодателя, нито да иска от последния да приеме повредения автомобил. На основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД за периода на съществуване на правоотношението за наемателя е възникнало задължение да плати уговорената наемната цена за месеците март, април и май 2022г. по процесните фактури на обща стойност 1152 лв. както и разходите във връзка с ползване на превозното средство, какъвто представлява дължимият местен данък по чл. 52 от ЗМДТ за периода от 01.01.2022г. до 31.05.2022г. в размер на 545,45 лв. Поради изложеното и предвид уговорената в договора солидарна отговорност на ответниците, претенцията срещу тях по чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е основателна и следва да бъде уважена за сумата от общо 1697,45 лв. и отхвърлена за разликата от 777,29 лв., представляваща данъка по чл. 52 от ЗМДТ за времето от 01.06.2022г. до 31.12.2022г. След 01.06.2022г. ищецът е лишен от възможност да ползва вещта като за обезщетяване на настъпилите вреди от неправомерното поведение на наемателя е уговорена неустойка по чл. 19.2 от договора. Поради липсата на изпълнение на падежа на фактурите за наемната цена за ответниците е възникнало задължение солидарно да заплатят обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на законната лихва, считано от 11.03.2022г. до 30.09.2022г. от 55,46 лв. От забавата за изпълнение на главницата е възникнало и правото на кредитора да търси обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД за периода от 01.10.2022г. до окончателното изплащане на задължението.

Неизпълнението на задълженията на наемателя да плати наемната цена в срок и да върне вещта след прекратяване по негова вина на наемното правоотношение е довело до възникване на правото на наемодателя, на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, да претендира уговорените неустойки в чл. 18.4, чл. 19.1 и чл. 19.2 от договора, съответно в размери от 360 лв., 384 лв. и 4608 лв. Клаузите за неустойки са действителни като възражението за нищожност поради противоречието им с добрите нрави е неоснователно. Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи за обезщетение на вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват. Освен обезпечителната и обезщетителната функция, тя изпълнява и наказателна функция, тъй като кредиторът е в правото си да я претендира и когато вреди изобщо не са настъпили или когато размерът на неустойката надхвърля този на вредите. Доколкото липсват конкретни предписания в закона, страните са свободни сами да изберат начина на определяне на неустойката, за неизпълнение на кое договорно задължение същата да се уговаря, размерът й, сроковете и начина на плащането й. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010г. по т. д. №1/2009г. на ОСТК на ВКС, клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезпечителна и санкционна функции. В разглеждания случай, тя е определена в съответствие с принципите на добросъвестност и справедливост в търговските отношения и не води до неоснователно обогатяване на ищеца.