Решение № 50 от 29.06.2022, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Гълъбово, 29.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТОДОР АСЕНОВ при участието на секретаря Таня Д. Арнаудова като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Гражданско дело №

20215550100170 по описа за 2021 година

Гълъбовския Районен съд, като взе предвид твърденията и възраженията в страните, в съвкупност с доказателствата по делото, прие следното:

Всеки от ищците по делото е предявил иск с правна квалификация по чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.45 ЗЗД, вр. чл.52 от ЗЗД и чл.429, ал.3 от КЗ, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати обезщетение от 15000 лв за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на внука на ищците ******, починал на 31.12.2016г., в резултат на пътно-транспортно произшествие (ПТП), настъпило на 31.12.2016г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 14.02.2016г., до окончателното им изплащане.

В тази връзка, в ИМ се твърди, че на 31.12.2016г., около 13:20 часа, на път I II-554, в землището на гр.Симеоновград, при управление на МПС - л.а. „Фиат Стило“, с peг. № ******, водачът ******, с ЕГН:********** причинил по непредпазлИ.ст смъртта на ******, с ЕГН: **********, б.ж. на гр. Стара Загора - внук на ищците Н. К. И. и Д. Д. И..

В срок е постъпил отговор от ответното дружество в който предявените искове се оспорват по основание и размер. Твърди се наличие на съпричиняване от страна на пострадалия ****** на вредоносния резултат, изразяващ се в непоставянето на предпазен колан.

ПасИ.ата легитимация на ответника „Застрахователно дружество Евроинс“ АД по предявените искове е обусловена от твърдението на ищците, че към датата на ПТП, за посоченото по-горе МПС, управлявано от виновния водач ******, имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ответника „Застрахователно дружество Евроинс“АД по застрахователна полица № BG/07/116003147146, валидна от 13.12.2016г. до 12.12.2017г. /прекратена на 27.03.2017 година/.

Във връзка с така изложената фактология, следва да се посочи, че относно факта на сключването на застрахователна полица № BG/07/116003147146, сключена на 13.12.2016г., валидна до 12.12.2017г. /прекратена на 27.03.2017 година/, относно периода й на валидност, вкл. действието й към датата на ПТП, както и че със същата е застрахована гражданската отговорност на водача на л.а. „Фиат Стило“, с peг. № ******, ******, с ЕГН:**********.

Следователно, приложими в конкретния спор се явяват нормите на действащия КЗ.

Съгласно чл.432 , ал.1 КЗ, „Увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, 1 има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.“ По делото няма спор, а и се установява от представените доказателства, че ищците Н. К. И. и Д. Д. И. са съответно баба и дядо на ******, с ЕГН: **********, б.ж. на гр. Стара Загора, както и че последният е починал на 31.12.202016г. при ПТП, причинено виновно от водача на л.а. „Фиат Стило“, с peг. № ******, ******, с ЕГН:**********.

Съгласно чл.300 ГПК, „Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата протИ.правност и виновността на дееца“. Видно от представената по делото, във връзка с настъпилото ПТП е било образувано досъдебно производство, въз основа на което срещу виновния водач е бил внесен обвинителен акт в съда, по който е образувано НОХД № 674/2019г. по описа на ОС - Хасково, завършило с Присъда №16 от 19.06.2020г., с която съдът е признал подсъдимия ****** за виновев в това, че на 31.12.2016г., на път I II-554, км. 55+600, в землището на гр.Симеоновград, при управление на МПС - л.а. „Фиат Стило“, с peг. № ******, водачът ******, с ЕГН:********** е нарушил правилата по ЗДвП, с което е причинил по непредпазлИ.ст смъртта на повече от едно лице - ****** и Красимир Петров Колев, поради което и на основание чл.343, ал.3, б. „Б“, предл.1, вр. ал.1, вр. чл.342, ал.1 и чл. 54 вр. чл.58а, ал.1 от НК и го е осъдил на „лишаване от свобода“ за срок четири години и го е лишил от право да управлява МПС за срок от седем години. С Решения на АпелатИ.н съд ПловдИ. по ВНОХД № 353/2020 година и на ВКС София по н.д. № 139/2021 година, Присъда № 16 на ОС Хасково, по НОХД № 674/2019 година е частично изменена и обявена за окончателна.

Следователно, настоящият съд, разглеждащ гражданските последици от деянието на подсъдимия ******, е обвързан от влязлата в сила присъда относно фактите на настъпване на ПТП като дата, място, участници и механизъм, настъпили смърт и телесни увреждания на пострадали лица, в това число и внукът на ищците, както и виновността на подсъдимия за същите. Следователно, твърденията в ИМ, че внукът на ищците е починал в резултат на ПТП, виновно причинено от застрахования при ответното дружество водач, са безспорно установени. Ето защо, следва да се даде отговор на въпроса легитимирани ли са ищците да претендират и респ. да получат обезщетение за неимуществени вреди поради смъртта на внука им. Доколкото ищците са баба и дядо на починалия ******, те попадат в т.нар в теорията и съдебната практика „широк кръг“ роднини, които са извън посочените с Постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на Върховния съд най-близки роднини, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт на пострадалия (неговите низходящи (деца), съпруг и възходящи (родители), отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, лицето, което е съжителствало на съпружески начала, без да е бил сключен брак). С решение по т.1 на Тълкувателно решение 1/2016 от 21 юни 2018 год на ВКС, ОСНГТК обаче се прие, че: „Материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедлИ. да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.“ С решението по т.2 се обявява за изгубило сила Постановление № 2 от 30.ХІ.1984 г. на Пленума на Върховния съд, с което е извършено последващо стеснително тълкуване на Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г.

Съгласно чл.124, ал.1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), „При протИ.речИ. или неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона се приема тълкувателно решение от общото събрание на: 3. наказателната, гражданската и търговската колегия във Върховния касационен съд;“. Според чл.130, ал.2 от ЗСВ, „Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната 2 власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават администратИ.и актове.“ Няма съмнение, че тълкувателните решения и постановления не са с характер на норматИ.и актове, поради което и за тях не важи общото законово положение, валидно за норматИ.ите актове, че действието им е занапред, т.е. от влизането им в сила, освен ако не се предвиди с изрична норма обратната им сила. В ЗСВ също не е предвидено, че те не са приложими за спорове и фактически отношения, възникнали или осъществени преди приемането им. От самия текст на чл.124, ал.1 ЗСВ е видно, че целта приемането им е преодоляването на протИ.речИ. или неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона, което означава, че не се касае за уреждане точното и правилно прилагане на закона относно някакви нови/нововъзникнали обществени отношения, тъй като повод за постановяване на тълкувателното решение е именно различното и протИ.речИ. разрешаване от съдилищата на спорове относно възникнали преди приемането на тълкувателното решение правоотношения, без да е посочен предел назад във времето. Следователно, нито законово, нито логически може да се отрече приложимостта на тълкувателните решения при разрешаване на висящи/неприключили съдебни спорове, произтичащи от факти и правоотношения, възникнали или осъществени преди приемането им, освен ако от самото съдържание/мотИ. не следва такъв извод. С други думи, съдът счита, че от момента на приемането му, всяко тълкувателно решение е задължително за съдилищата и другите органи, визирани в чл.130, ал.2 ЗСВ по всички висящи спорове или процедури.

С оглед горното и във връзка с направените в исковата молба твърдения, ищците са сред лицата, материално легитимирани според Постановление №2/1984г. да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на внука им Н.Т.. В случая обаче, с оглед постановките на Тълкувателно решение 1/2016 от 21 юни 2018 год на ВКС, ОСНГТК, това тяхно право не е абсолютно и безусловно (каквото впрочем не е и правото на обезщетение дори на лицата от най-близкия семеен кръг). Според мотИ.те на решението по т.1, „От гледна точка на чл.52 ЗЗД обаче е справедлИ. и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките. Отричането на правото на обезщетение при реално проявени и доказани неимуществени вреди от загубата на близък човек протИ.речи на принципа за справедлИ.ст по чл.52 ЗЗД и на гарантираното с чл.6, ал.2 от Конституцията на Република България и с чл.20 и чл.47 от Хартата за основните права в Европейския съюз равенство на всеки пред закона. Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г., следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). Според ВКС, „Особено близка прИ.рзаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост . Когато поради конкретни житейски обстоятелства прИ.рзаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедлИ. е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на прежИ.лия родственик.

В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек прежИ.лият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание 3 да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.“

С оглед гореизложеното, необходимо е в настоящия случай да се направи конкретна преценка дали от събраните по делото доказателства се установява визираните в тълкувателното решение предпоставки, обуславящи възникване на правото на ищците, явяващи се баба и дядо на пострадалия, да получат обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта му. Т.е. дали се установява, че между тях и внука им е създадена постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която ищците търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките, както и дали са били налице конкретни житейски обстоятелства, с оглед на които между ищците и внука им прИ.рзаността е станала толкова силна, че смъртта му е причинила на баба му и дядо му морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.