Решение № 548 от 29.11.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 548 гр. Плевен, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венелин Д. Николаев при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от Венелин Д. Николаев Административно наказателно дело № 20244430201617 по описа за 2024 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 36/24.07.2024г. издадено от *** на Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/, с което на Д.

Д. Г., ЕГН ********** от *** на основание чл.469, ал.1 от ЗВД е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лева за нарушение на чл.131, ал.1, т.2 от ЗВД.

В жалбата са излагат доводи, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно. Твърди се, че не е установено и от описателната част на наказателното постановление не става ясно на коя дата се приема, че е извършено нарушението.

Твърди се, че акт за възбрана от 12.07.2023г. е недействителен, при форма на недействителност нищожност, поради което и не поражда правни последици, тъй като приложената от органа норма е тълкувана превратно като липсва индивидуализация на 186 бр. кучета, които са поставени под възбрана. Сочи се, че не става ясно кои конкретно от 242бр. кучета се поставят под възбрана, поради което акта за възбрана не поражда никакви правни последици, още повече че е нарушено правото на защита на жалбоподателя, да узнае кои точно кучета са поставени под възбрана, за да съобрази действията си с това обстоятелство. Излагат се доводи, че в 1 обжалваното наказателно постановление не е взето предвид и не е отбелязано писменото възражение на жалбоподателя срещу издаденият АУАН, поради което и наказващият орган е направил погрешен извод, че е налице извършено нарушение. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от адв. Р. И. от ***, която поддържа жалбата и пледира за отмяна на наказателното постановление. Претендира разноски.

Ответникът - редовно призован се представлява в съдебно заседание от адвокат С. П. – Плевен, надлежно упълномощен от административнонаказващия орган. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Счита, че наказателното постановление е законосъобразно и подробно мотивирано, а нарушението обосновано и доказано.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на жалбоподателят, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява допустима и следва да бъде разгледана.

По основателността на жалбата съдът съобрази следното:

Административно наказателното производство е образувано с акт №00195 от 16.05.2024г. съставен от д-р Л. Е. Й. на длъжност главен инспектор в отдел „Здравето на животните“ в ОДБХ - Плевен против Д. Д. Г. от гр.Плевен, за това, че на 19.02.2024 г. в офиса на сградата на ОДБХ Плевен е извършен обстоен анализ на данните, касаещи отглежданите и установени при проверка на 24.11.2023 година 242 (двеста четиридесет и два) броя кучета в обект (имот), находящ се в ***. Резултатите от анализа са отразени в Констативен протокол от шест неразделни части - от № 0004039 до № 0004044/19.02.2024 год., от който е видно, че при извършената на 24.11.2023 г. физическа проверка на място в обекта не са установени 6 (шест) броя кучета с номера на инжектируемите транспондери, както следва: ***, ***, ***, ***, *** и ***, за които е издаден акт за възбрана № 1/ 12.07.2023 г., който е за общо 114 броя кучета и който не е бил отменен до 24.11.2023г. Липсващите шест броя кучета са били установени като налични при извършена предходна проверка на 12.07.2023 г., за която е изготвен Констативен протокол № 003021/ 01.08.2023г., подписан от г-жа Г. на 01.08.2023 г. Липсата към 24.11.2023г. на шестте броя кучета с номера на инжектируемите транспондери ***, ***, ***, ***, *** и *** представлява нарушение на издадения акт за възбрана №1/12.07.2023г. Съгласно справка в Информационната система /ИС/ на Българска агенция по безопасност на храните /БАБХ/, е видно, че куче с №*** е било прехвърлено на 03.11.2023 година в животновъден обект с № 5865- 0291 - *** в с.***, от където на 12.12.2023г. е изнесено от страната.

Същото е било собственост на г-жа Д. Г., както и останалите 5 броя кучета, които се водят че местодомуват в ***, съгласно ИС на БАБХ. При проверката извършена на 12.07.2023г. са установени 36 броя кучета които са част от 2 поставените под възбрана със ЗХОЖ-7 /Акт за възбрана/ №1от 12.07.2023г.

186 броя кучета, като 6 бр.от тях не са установени при проверката на 24.11.2023г., с което лицето на което е възложена възбраната е нарушило разпореждане на държавен контролен орган,издадено в рамките на правомощията му, с което са нарушени разпоредбите на чл. 131, ал.1,т.2 от ЗВД, във вр. с чл. 469, ал.1 от ЗВД.

Така изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства: АУАН №1095/16.05.24; Възражение с вх.№3746/22.05.24 год. от Д. Г.; Акт за възбрана №1/12.07.2023 г.; Констативен протокол

№0004039/19.02.2024-1 част;

Констативен протокол

№0004040/19.02.24- 2 част; Констативен протокол №0004041/19.02.2024г.-3 част; Констативен протокол №0004042/19.02.2024г.-4 част; Констативен протокол

№0004043/19.02.24-5 част;

Констативен протокол

№0004044/19.02.24-6част; наказателно постановление №36//24.07.2024г., както и показанията на разпитаните по делото свидетели Л. Е. Й. и М. И. В..

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна служебна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма, в преклузивните срокове предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

Въпреки установеното съдът намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, относно изискването на закона да бъде направено ясно, точно и пълно описание на извършеното нарушение, на което нарушение да е дадена точна правна квалификация, както и да бъдат посочени датата, мястото на извършване и обстоятелствата, при които е станало това. Както в АУАН, така и в наказателното постановление липсва описание на извършеното нарушение, поради което съдът счита, че възможността на жалбоподателя да разбере за какво точно е ангажирана административно-наказателната му отговорност и правото му на защита са били нарушени, което може да има само една последица, а именно отмяна на обжалваното постановление, без да е необходимо съдът да се произнася по съществото на спора.

В административно-наказателното производство пълното описание на нарушението, както в АУАН, така и в НП е от изключително значение за законосъобразното развитие на самия процес, не само с оглед гарантиране правото на защита на дееца в пълен обем, но и поради факта, че това е изискване относно формата на тези актове. Не само пълната липса на релевантни факти, но и частичната такава, която се отнася до основните 3 въпроси във връзка с ангажирането на административнонаказателна отговорност, представлява съществено нарушение на процесуалните правила и самостоятелно основание за отмяна на съответното НП. Липсата на описание на конкретни факти относно вмененото нарушение, води до невъзможност на съда, а и на нарушителя /с което съществено се нарушава правото му на защита/, да установи какво точно нарушение е извършил, при какви обстоятелства, за да може да бъдат съотнесени фактите към твърдяната за нарушена правна норма. Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Административно наказание се налага на нарушителя за конкретно извършено от него нарушение.

Нарушението, което се твърди, че е извършила на жалбоподателката е квалифицирано по чл.131, ал.1, т.2, вр. с чл.459, ал.1 от ЗВМД.

Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ЗВД , контролът по здравеопазването се извършва в обекти с епизоотично значение, като в т. 1 на нормата са визирани животновъдните обекти. Според легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 36 от Допълнителните разпоредби на ЗВД, животновъден обект е всяко място, където временно или постоянно се отглеждат или настаняват животни, с изключение на ветеринарни клиники или амбулатории.

Съгласно чл. 131. (1) Когато при извършване на проверки в обектите по чл. 129, ал. 1 контролните органи установят нарушения, в зависимост от вида и тежестта им те предприемат една или няколко от следните мерки: 1. дават указания, в които определят срокове за отстраняване на нарушенията; 2. налагат забрани; 3. разпореждат унищожаване или насочване за термична или химична преработка на суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражни суровини, фуражни добавки и комбинирани фуражи. (2) Мерките по ал. 1 се прилагат: 1. по т. 1 - с предписание; 2. по т. 2 и 3 - с разпореждане. (3) Екземпляр от актовете по ал. 2 се връчва на собственика или ползвателя на обекта или на негов представител. (4) В 14-дневен срок след изтичане на срока за отстраняване на нарушенията, посочени в предписанието, ветеринарният лекар, който го е издал, извършва проверка и в случай че нарушенията са отстранени, отразява това в предписанието, като поставя дата, подпис и щемпел. (5) Когато нарушенията, посочени в разпореждането по ал. 2, т. 2, са отстранени преди изтичане на определения срок, собственикът или ползвателят на обекта уведомява ветеринарния лекар, който в тридневен срок извършва проверка и в случай че нарушенията са отстранени, отменя забраната. (6) При изпълнение на разпореждането по ал. 1, т. 3 ветеринарният лекар отбелязва това в разпореждането, като поставя дата, подпис и щемпел.

Посочената като нарушена норма чл.131 от ЗМВД не съдържа нито правило за поведение, нито конкретно задължение за изпълнение на 4 физическите или юридическите лица, т. е. не съдържа състав на административно нарушение, а регламентира правомощията на контролните органи при установяване на нарушение да предприемат конкретни мерки, а именно да налагат забрани, която мярка се прилага с разпореждане.

В случая с акт за възбрана №1 от 12.07.2023г. д-р З.А. на длъжност началник отдел „Здравеопазване на животните“ при ОБДХ Плевен е наложила възбрана на 186 броя кучета и тъй като при извършена проверка на 24.11.2023г. е била установена липсата на 6 броя кучета, контролните органи са приели, че е осъществен състава на чл.469, ал.1 от ЗВД.

Съгласно разпоредбата на чл. 469, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /Който не изпълни предписание на ветеринарномедицински контролен орган, издадено в кръга на правомощията му по този закон или наложена мярка по чл. 138 от Регламент (EС) 2017/625 , се наказва с глоба от 200 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 400 до 2000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 10 000 лв. (3) Когато разпореждането по ал.

1 е издадено за профилактика, ограничаване или ликвидиране на заразна болест по животните, глобата е от 3000 до 5000 лв., а имуществената санкция - от 5000 до 10 000 лв./ От текста на тази разпоредба е видно, че тя е самостоятелна правна норма, която съдържа в себе си едновременно диспозиция и санкция и може да се приложи направо, без да се свързва с друга правна норма. За осъществяването на административнонаказателния състав, визиран в цитираната правна норма е необходимо деецът да не е изпълнил предписание на ветеринарномедицински контролен орган, издадено в кръга на правомощията му по този закон или наложена мярка по чл. 138 от Регламент (ЕС) 2017/625.