Решение № 916 от 02.07.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 916 гр. Велико Търново, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20264110100048 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.357 ал.1 от КТ.

В исковата молба се излагат твърдения, че ищцата работи по трудово правоотношение на длъжност *** в ответното болнично заведение. Излага твърдения, че на 11.11.2025г. получила заповед №***, с която й е наложено дисциплинарно наказание-„***“.

Ищцата заявява, че на 18.09.2025г. след обяд й се наложило по спешност да се прибере вкъщи поради влошеното здравословно състояние на деветдесетгодишната си майка и пристигане на синът й от чужбина за предаване на документи за разпоредителна сделка.

Ищцата сочи, че получила съгласие от старши лаборант П. и в 14:20ч. напуснала работното си място, като в 15:30ч се върнала и продължила да работи до 17:30ч. Заявява, че на 23.09.2025г получила искане за даване на писмени обяснения за напускането на работа в посочения час, без да е отбелязано връщането й на работа и без да е уведомена, че е започнато дисциплинарно производство срещу нея. На 25.09.2025г тя дала писмени обяснения и изложила фактите за напускане на работното място. Ищцата счита, че при издаване на заповедта за наложеното й дисциплинарно наказание работодателя не е обсъдил дадените писмени обяснения и според ищцата липсват мотиви в заповедта. Счита, че е нарушена императивната норма на чл.195 ал.1 от КТ и не може да се установи конкретното нарушение, за което е наказана. В условие на евентуалност посочва, че дори и да се приеме, че е извършила нарушението, то не следва да се счита виновно извършено, защото причината е житейска и е съгласувано със старши лаборант и според ищцата не е взето предвид тежестта на нарушението при определяне на наказанието. Посочва, че е отсъствала 1 за по-малко от час и нарушението е маловажно и би могло да се санкционира с по-леко наказание. Ищцата отправя искане съдът да отмени заповед №***, с която й е наложено дисциплинарно наказание-„***“. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който предявения иск е оспорен като неоснователен и недоказан. Ответникът твърди, че ищцата е напуснала работното си място по време на график за дежурство от 7,30ч до 17:30ч, без да има надлежно разрешение от работодателя или оправомощено лице. Ответникът сочи, че е бил сезиран за това от старши лаборант П., която изрично е заявила, че не е уведомена предварително за причината за напускане на работното място от С. М.. Сочи се, че нарушението е установено от работодателя на 19.09.2025г. и още същия ден са изискани писмени обяснения от ищцата,която ги е депозирала на 25.09.2025г, като не отрича извършеното нарушение на трудовата дисциплина, а за причина излага лични съображения, които работодателят е приел за неоснователни. Работодателят заявява ,че е съобразил тежестта на нарушението при определяне на дисциплинарното наказание. Сочи се, че ответникът е лечебно заведение и отсъствието на рентгенов лаборант води до невъзможност за извършване на диагностични изследвания, затруднява лечебния процес. Работодателят сочи, че процесната заповед отговаря на изискванията на закона и напускането на работното място преди края на работния ден без разрешение представлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187 ал.1 т.1 от КТ. Отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Ищцата С. Х. М. работи по трудово правоотношение в ответника СБАЛПФЗ „Д-р Трейман“ЕООД на длъжност***.

На 23.09.2025г. ищцата е получила искане от работодателя за даване на писмени обяснения за напускане на работа в 14,20ч на 18.09.2025г.

Ищцата е депозирала писмени обяснения, в които посочва, че след обяд на 18.09.2025г по спешност й се наложило да се прибере вкъщи поради влошено състояние на деветдесет годишната си майка, обгрижвана от нея и за предаване на документи на синът й , който пристигал от чужбина. В обясненията е посочила ,че е взела съгласието на старши лаборант П. и в 14,20 напуснала работното си място, като в 15,30ч се върнала и продължила да работи до 17:30ч.

Със заповед на управителя на СБАЛПФЗ „Д-р Трейман“ЕООД , на ищцата С. Х. М. на длъжност *** е наложено наказание *** поради „констатирано отклонение от работното място за определен период от време на 18.09.2025г.

По делото е представен заверен препис от Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на СБАЛПФЗ „Д-р Трейман“ЕООД.

Представена е справка за извършените графии на 18.09.2025г, като видно от справката първата е с час 11:00ч, а последната посочена в справката е с час 13:05ч.

2

По делото е представена заповед №*** за налагане на дисциплинарно наказание ***, писмени обяснения и рапорт във връзка с дисциплинарно производство по заповед от 13.01.2026г.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск за отмяна по съдебен ред на заповед за наложено дисциплинарно наказание е процесуално допустим, а разгледан по същество е основателен по следните съображения:

Съгласно чл.186 от КТ виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина, като нарушителят се наказва с предвидените в КТ дисциплинарни наказания. Разпоредбата на чл.187 от КТ визира нарушенията на трудовата дисциплина, а разпоредбата на чл.188 от КТ дисциплинарните наказания, едно от които е ***.

В конкретния случай, предмет на настоящото производство е оспорване на заповед, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание *** за нарушение на трудовата дисциплина, което работодател е посочил като „констатирано отклонение от работното място за определен период от време на 18.09.2025г.“

По делото не е спорно, че ищцата е в трудово правоотношение с ответника, както и че с оспорената заповед й е наложено дисциплинарно наказание ***.

С оглед правното естество на предявения иск следва на първо място да бъде установено спазени ли са императивните разпоредби на закона, приложими при процедура по налагането на дисциплинарното наказание. При положителен отговор на този въпрос следва да се изследва налице ли са установените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина, послужили като основание за нейното издаване; наложеното наказание и съответствието му с тежестта на нарушението; обстоятелствата, при които е било извършено; поведението на работника.

Разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ, визира задължение на работодателя преди налагане на дисциплинарно наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения, като гаранция за защита на неговите права и интереси. По делото е представено писмо, с което са изискани от ищцата писмени обяснения, както и са представени такива пред работодателя. Законът изисква тези обяснения да са поискани преди налагане на дисциплинарното наказание, което в случая е спазено.

Отделно от това са спазени и преклузивните срокове за налагане на дисциплинарното наказание, посочени в нормата на чл. 194, ал. 1 от КТ, предвиждаща налагането на дисциплинарно наказание да се извърши не по-късно от два месеца от откриването на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.

Съдът счита, че при издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание не е спазена точно разпоредбата на чл.195 от КТ. Съгласно чл.195 ал.1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват 3 нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.

В конкретния случай, съдът намира, че заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание не е мотивирана. Не е посочено извършеното от ищцата, нарушение по кой текст на чл.187 от КТ представлява, не са обсъдени нейните обяснения и дали работодателят ги съобразява при определяне вида на наказанието, което налага.

Бланкетно е визирано само, че служителят е дал писмени обяснения. Не е уточнено за какъв период е било отклонението от работното място, като е използван израза „определен период“, без посочване на времеви диапазон. При липса на мотиви в заповедта за дисциплинарно наказание не може да се извърши преценка дали работодателят е съобразил тежестта на нарушението на трудовата дисциплина при определяне на вида на дисциплинарното наказание, което обстоятелство също подлежи на съдебен контрол.

На следващо място, дори да се счете, че служителят е осъществил нарушението, за което му се търси дисциплинарна отговорност, наложеното му наказание *** ще представлява санкция, която не би била адекватна на вменената му дисциплинарна простъпка. При индивидуализиране на дисциплинарните наказания работодателят е длъжен да се ръководи от правилата, инкорпорирани в чл. 189, ал. 1 от Кодекса на труда. Характерът на описаното нарушение, неговата укоримост, с оглед дадените в посочената разпоредба критерии за определяне на дисциплинарното наказание, не обосновават налагането на второто по-тежест наказание ***. За спазването на критерия по чл.189, ал. 1 от Кодекса на труда съдът следи и служебно. Би следвало обстоятелствата по извършеното нарушение да са съответни по степен на такова наказание, т. е. достатъчно тежки, без да съответстват на по-лекото дисциплинарно наказание "Забележка". В случая съответствие между твърдяното дисциплинарно нарушение и наказанието по чл.188, т. 2 от Кодекса на труда не се установява, в това число не се установи ищцата да е имала други предходни нарушения на трудовата дисциплина. Представените писмени доказателства за наложено дисциплинарно наказание *** със заповед от 16.01.2026г не следва да се имат предвид ,същите са неотносими към настоящия правен спор и заповедта от 16.01.2026г. не е за нарушение на трудова дисциплина преди процесната заповед.

Поради нарушението на разпоредбите на чл.195 ал.1 от КТ и на чл. 189, ал. 1 от Кодекса на труда, наложеното със заповед №*** дисциплинарно наказание *** подлежи на отмяна.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Великотърновски районен съд държавна такса в размер на 25,56 евро по неоценяемия иск, предмет на настоящото производство, както и сумата от 2,56 евро за държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Ищцата е претендирала присъждане на разноски и с оглед изхода на спора и съгласно чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата 4 направените по делото разноски в размер на 511 евро за адвокатско възнаграждение.

Ответникът също е претендирал присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора не следва да бъдат присъждани разноски в негова полза.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед №*** на управителя на СБАЛПФЗ „Д-р Трейман“ЕООД ***, с която на ищцата С. Х. М. с ЕГН **********, с адрес ***, на длъжност „***, е наложено дисциплинарно наказание *** поради „констатирано отклонение от работното място за определен период от време на 18.09.2025г.“

ОСЪЖДА СБАЛПФЗ „Д-р Трейман“ЕООД ЕИК 000130104, със седалище *** представлявано от управителя д-р С.Д.С., да заплати на С. Х. М. с ЕГН **********, с адрес***, сумата 511 евро/петстотин и единадесет евро/, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА СБАЛПФЗ „Д-р Трейман“ЕООД ЕИК 000130104, със седалище *** представлявано от управителя д-р С.Д.С., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Великотърновски районен съд държавна такса в размер на 25,56 евро /двадесет и пет евро и петдесет и шест евро цента/, както и 2,56 евро за държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.