Определение № 330 от 17.06.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 330 гр. *, 17.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – * в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20261600500142 по описа за 2026 година Производството делото е образувано по реда на чл. 274 - 279 от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е въззивна частна жалба подадена от адв. Е.К., процесуален представител на И.А. в заповедното производство, чрез адв. С.С. срещу Определение № 79 от 10/01/2026 г. с което е оставена без уважение молбата за присъждане на адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

В жалбата са изложени доводи за неправилност и допуснати съществени процесуални нарушения на атакувания съдебен акт.Жалбата е подробно мотивирана.Твърди, че с обжалваното определение съдът е приел, че не се следва адвокатско възнаграждение за заповедното производство.

Първоинстанционният състав дори няма мотивна част по отношение на дължимите разноски в заповедното производство. Въпреки, че депозирането на възражение е „бланкетно“, то адвокатът трябва да изследва в цялост претендиралото задължение, за да проведе адекватна защита за доверителя си и с оглед изхода на настоящия спор същото е сторено и му се следват разноски за проведеното заповедно производство.

Действително по отношение на начина на определяне на дължимото адвокатско възнаграждение в заповедното производство в полза на длъжника законодателя не е приел ясно правни норми, предвид което съдебната практика изобилства от разнопосочни съдебни актове според разбирането на 1 всеки съдия.

Моли съда след като се убеди в изложените от правни аргументи и тяхната интерпретация, да ОТМЕНИ първоинстанционното Определение № 79 от 10/01/2026 г. в обжалваната му част и да определи възнаграждение за заповедното производство отговарящо на нормативната уредба, като присъди съответно 450,00 лв. а в условията на евентуалност 200,00 лв.

В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор по частната жалба от въззивната страна „Е.М." ЕООД, чрез адвокат П. В. – САК.

В отговора се твърди, че искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство е неоснователно и не следва да бъде уважено. За депозиране на възражение е налице утвърден с Наредба №6 от 20.02.2008 г. на Министъра на правосъдието образец. Според утвърдените образци на заповед за изпълнение към заповедта винаги е приложена бланка за възражение, която се връчва на длъжника, и която съдържа указания за попълването й, включително за необходимостта, когато част от вземането се признава, това да се посочи изрично. Съгласно задължителната съдебна практика на ВКС обективирана в Определение 45/23.01.2019г. на ВКС, постановена по ч.т.д. № 3074/2018г.: „...Законът изрично освобождава длъжника от задължението да мотивира възражението си, поради което и доколкото защитата му в исковото производство по реда на чл.422 ГПК би била напълно аналогична, няма основание да бъде възмездяван двукратно за едно и също нещо. Тъй като ответникът противопоставя именно правото си на мотивиране на възражението, следва да се отчете, че същото трябва да бъде упражнявано без злоупотреба / чл.З ГПК /, каквото би съставлявало възмездяването за дублираща се адвокатска защита, кумулативно - по подаване на възражение по чл.414 ГПК и по защитата срещу иска по чл.422 ГПК, като и двете възнаграждения обективно биха могли да бъдат поискани за възмездяване само в производството по чл.422 ГПК. Освобождавайки длъжника от задължение за мотивиране, законодателят се дезинтересира от основателността на възражението. То е само формална предпоставка, без самостоятелни правни последици.

В случай, че съдът не уважи искането за неприсъждане на адвокатско възнаграждение за заповедното производство, счита, че така претендираното възнаграждение е прекомерно. С оглед извършените от адвоката действия по 2 изготвяне на възражението, по аналогия следва да намери приложение разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредба №1 - възнаграждения за изготвяне на книжа и молби, чийто размер е 50 лева, доколкото тези действия на адвоката са най-близко до действията му, свързани с подаване на възражение по чл. 414 ГПК. При присъждане на сторени разноски по делата, съдът следва да следи за допустимите граници на справедливо и законосъобразно присъдени разноски

МОС констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване , поради което е процесуално допустима.

По делото е постъпила частна жалба и от Е.М.“ ЕАД, чрез адвокат П.

В. – САК Срещу Определение № 79 от 10.01.2026 г. с което е оставена без уважение молбата с правно основание чл.248 ГГ1К по гр.д. 753/2024 г. по описа на Районен съд - *, тъй като така постановеното определение е незаконосъобразно и неправилно

Счита, че така присъдените разноски в исковото производство в размер на 480 лв. са прекомерни. Съгласно Наредба № 1 от 2004 г„ определяща размера на минималните адвокатски възнаграждения, в чл.7 ал.2, т. 1 „За процесуално представителство, защита и съдействие по дела е определен интерес възнагражденията са следните:... 1. при интерес до 1000 лева предвиденото възнаграждение е 400 лева. " Видно от така изложеното дължимото възнаграждение би следвало да бъде в размер на 400 лв. (цена на иска 500 лв. 400 лв. адвокатско възнаграждение). С оглед на фактическата и правна сложност на делото счита, че не се дължат разноски, които да превишават размера на минималното адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 от 2004 г.

Въз основа на гореизложеното, моли съда да отмени Определение № 79 от 10.01.2026 г. и да постанови акт, с който да измени постановеното Определение в частта за разноските, присъдени по исковото производство.

В срока по чл.276 от ГПК по делото е постъпил ОТГОВОР НА ЧАСТНА ЖАЛБА от адв. Н.И. процесуален представител на И.А., чрез адв. С.С..Счита, че молбата по чл. 248/ГГ1К и респективно частната жалба, депозирани от „Е.М.“ ЕООД са недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане, в условията на евентуалност, счита, че същите са неоснователни и следва да 3 бъдат оставени без уважение, поради следните аргументи:

Счита, че правото на възражение за прекомерност на разноските от страна на ищеца също е преклудирано.Тъй като процесния Договор за правна помощ и съдействие е сключен на основание чл. 38, ал. 1. т. 2 от Закона за адвокатурата, то при определяне на адвокатското възнаграждение е приложима НАРЕДБА №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаг раждения. Наредба №1 от 09.07.2004 г. е приета от Висшия адвокатски съвет на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, като в нея с предвидено, че размерът на адвокатските възнаграждения не може да бъде по-нисък от размерите, определени именно в тази Наредба а не в Наредбата за заплащане на правната помощ, приета от МС на основание ЗПП.

Моли съда, след като установи обстоятелствата, на които се основава настоящият отговор на частната жалба срещу Определение № 79/10.01.2026г., да ОТХВЪРЛИ частната жалба депозирана от „Е.М.“ ЕООД като НЕДОПУСТИМА, а в условията на евентуалност да ОТХВЪРЛИ частната жалба, като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.

МОС констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване , поради което е процесуално допустима.

Разгледани по същество МОС приема следното:

От приложените писмени доказателства е видно, че на 08.12.2023 г., с вх.№ 12801 е депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумата от 672.97 лв., от които: 500.00 лв. главница, 172.97 лв. договорна лихва за периода 26.11.2019 г. до 26.11.2021 г. - падеж на договора.

Образувано е частно гражданско дело № 2731 по описа на МРС за 2023 г. На 13.12.2023 г. е издадена Заповед за изпълнение №*, като са присъдени претендираните суми изцяло.Тъй като е постъпило възражение от длъжника, кредиторът Е.М." ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.*, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М.М. и адвокат П. В. В., вписан в САК, е предявило иск срещу И.А., ЕГН **********, от град *, ул. * 3 с цена на иска 500 лв по реда на чл.422 от ГПК.

С Решение №98/18.03.2025година МРС е ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от ,,Е.М.” ЕООД, ЕИК*, ДА СЕ ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО

СЪЩЕСТВУВАНЕ на ВЗЕМАНЕ към 08.12.2023 г., за това, че И.А., ЕГН 4

**********, от град *, дължи на ,,Е.М.” ЕООД, сумата от 500 лв. - главница по Договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща карта №* от 26.11.2019 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 08.12.2023 година, до окончателното изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение №* от 13.12.2023 г. по чл.гр.д.№ 2731 по описа за 2023 година на Районен съд *, ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Със същото решение е осъдено ,,Е.М.” ЕООД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Н.И., с адрес на упражняване на дейността град *, п.к. 1463, ул.* №*, етаж 1, сумата от 480.00 лв. адвокатски хонорар за предоставена безплатна правна помощ и съдействие на И.А., на основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.

По делото е постъпила молба по реда на чл.248 ГПК от адвокат С. С., преупълномощен от адв. Е. К., процесуален представител на И.А., ответник в процеса, с която моли съда да измени и допълни решението като осъди „Е.М.“ ЕООД с ЕИК*, да заплати на адв. Е.К. с ЕГН **********, пропорционално дължимото адвокатско възнаграждение и в заповедното производство.

По делото е постъпила молба по реда на чл.248 ГПК Е.М.“ ЕООД, чрез адвокат П. В. - САК с искане за изменение на Решение № 98 от 18.03.2025 г. по гр.д. № 753/2024, в частта за разноските, които са присъдени в полза на И.А., чрез адв. Н.И., а именно: сумата от 480 лв., като същите бъдат намалени.Счита, че така постановеното решение в тази част е неправилно и незаконосъобразно.

С атакуваното Определение МРС ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата подадена от адвокат С. С., преупълномощен от адв. Е. К., процесуален представител на И.А., да ИЗМЕНИ И ДОПЪЛНИ РЕШЕНИЕТО КАТО ОСЪДИ „Е.М.“ ЕООД с ЕИК*, да заплати на адв. Е.К. с ЕГН **********, пропорционално дължимото адвокатско възнаграждение в заповедното производство, като НЕОСНОВАТЕЛНА и оставя без уважение молбата подадена от „Е.М.“ ЕООД, чрез адвокат П. В. - САК Съдебен адрес: гр. *, Бул.

„Т.А.“ №*, офис * за изменение на Решение № 98 от 18.03.2025 г. по гр.д. № 753/2024, в частта за разноските, които са присъдени в полза на И.А., чрез адв.

Н.И., като неоснователна.

МОС като обсъди събраните по делото доказателства приема следното:

5

Жалбата на „Е.М.“ ЕООД за намаляване на присъденото възнаграждение в полза на адв.Н.И. е неоснователна.Това е така защото се касае за оказана защита по чл.38 от Закона за адвокатурата, която е безплатна за клиента и по делото няма представен договор с уговорен и платен конкретен висок хонорар.Съгласно чл.32,ал.2 от ЗА съдът определя възнаграждението“съобразно критериите определени в наредбата по чл.36,ал.5“Следователно размерът вече е преценен и определен от самия съд в решението.Другата страна не може да иска намаляване на сумата, която самия съд вече е изчислил като съответстваща на закона.Ето защо в тази част определението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По отношение жалбата на адвокат С. С., преупълномощен от адв. Е. К., процесуален представител на И.А., МОС намира същата за основателна.Касае се отхвърлен иск правно основание чл.422 от ГПК и длъжникът има право да претендира всички разноски по делото, включително направените в заповедното производство.В тежест на кредитора е да заплати направените от длъжника разноски за двете фази- заповедното и последвалото исково производство, тъй като същите са функционално свързани.В заповедното производство разноските на длъжника са уговорени по реда на чл.38,ал.2 от ЗА с изричен договор и с оглед цената на иска, МОС намира, че справедливия размер е 200лева или 102,26евро

При този анализ на доказателствата по делото МОС намира, че атакуваното определение следва да бъде отменено в ЧАСТТА, в която е оставена без уважение молбата на адвокат С. С., преупълномощен от адв. Е.