Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1219 от 07.05.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 604/2025
Вид
Определение № 1219
Подписан
07.05.2025
В сила
07.05.2025
Състав
Иван Иванов , Николай Метанов, Васил Василев

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1219 гр. София, 07.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Васил Василев като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20251000500604 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1 от ГПК.

Образувано е по частната жалба на Й. Д. С. и Д. В. С., двамата от гр. София,чрез пълномощниците адвокати А. С. и Н. С. против протоколно определение от 30.01.2005 г. по гр.д. № 2137/ 2024 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, І- 8 състав, с което производството по предявения срещу Столична община- гр.София отрицателен установителен иск е прекратено като недопустимо, поради липса на правен интерес.

Твърденията са, че определението е незаконосъобразно - неправилно съдът приел, че ищците нямат правен интерес от воденето на отрицателен установителен иск. Те имали правен интерес да отрекат правата на Столична община, тъй като били придобили описаните в исковата молба недвижими имоти на основание изтекла в тяхна полза в периода 2006 г.-2018 г. придобивна давност. Възможността да удостоверят това свое право по реда на чл. 587 от ГПК била възпрепятствана от връщането на подадената от тях молба - декларация с отбелязване, че имотите са общинска собственост, което било пречка за снабдяването им с констативен нотариален акт.

Молбата към съда е определението да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

В писмения отговор ответникът по частната жалба Столична община- гр. София я оспорва като неоснователна. Правния си интерес ищците основавали на твърдението, че владеели недвижимите имоти и имали възможност да го придобият по давност, а с издаването на акт за общинска собственост и с отказа си да деактува имотите ответникът препятствал възможността да ги придобият. Това означавало, че интересът им се обосновавал с претенцията да са титуляри на самостоятелно право на собственост, различно от спорното 1

(правото на ответника - частна общинска собственост), респективно се позовавали на фактическо състояние или на възможност да придобият имотите при отричане правата на ответника. В тази връзка били недоказани фактическите твърдения, които обуславяли правния им интерес да предявят отрицателен установителен иск.

Молбата към съда е обжалваното определение да бъде потвърдено.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав, съобрази следното.

Производството по гр.д. № 2137/ 2024 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, І- 8 състав е образувано по искова молба, с която Й. Д. С. и Д. В. С., двамата от гр. София предявили срещу Столична община - гр. София обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, с искане да бъде признато за установено спрямо ответника, че последният не е собственик на следните недвижими имоти в гр.***, район „***“: 1.) Сграда с идентификатор ***, разположена в поземлени имоти с идентификатор ***, *** и принадлежаща към поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ 217 кв.м., предназначение - складова база, склад ; 2.) Сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ 89 кв.м., предназначение - складова база, склад ; 3.)

Сграда с идентификатор ***, разположена в поземлени имоти с идентификатор ***, *** и принадлежаща към поземлен имот с идентификатор ***, застроена площ 7 кв.м., етаж 1, предназначение постройка за допълващо застрояване и 4.) Поземлен имот с идентификатор

*** с площ 1274 кв.м., и трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на ползване - за друг вид застрояване , при съседи : имоти с идентификатори 68134.

1604.2123, ***, ***, ***.

Ищците твърдели, че на 17.10.2018 г. депозирали в Столична община молба - декларация за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за посочените имоти. Молбата декларация била върната на -3-

17.09.2020 г. с отбелязване, че имота с идентификатор *** е актуван като общинска собственост с акт № 1536/ 29.05.2020 г., а за постройките с идентификатори ***, ***, *** - че са саморазрушаващи се, без да било отбелязано за съставен ли е за тях акт за общинска собственост .

Ищците владеели тези имоти (земя и сгради) от 2006 г. и до настоящия момент, като владението било явно, непрекъснато и необезпокоявано в продължение на повече от 10 години, с намерение за своене, поради което били придобити по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност.

2

Актът за общинска собственост нямал правопораждащо действие и не доказвал придобиването на собственост, поради което и описаните в молбата имоти не били общинска собственост.

В писмения отговор ответникът Столична община- гр. София оспорил исковете като неоснователни. Изтъкнал, че институтът на придобивната давност бил неприложим по отношение на процесните имоти при условията на действащ мораториум. В допълнително становище изложил съображения за недопустимост на исковите претенции поради липса на правен интерес.

В съдебното заседание на 30.01.2025 г. първоинстанционният съд приел, че при описаните в исковата молба факти само положителен установителен иск би способствал за да бъде постигната ефективна процесуална защита на заявените от ищците субективни материални права. В конкретния случай обаче съдът е бил сезиран отрицателен установителен иск, от чието предявяване ищците нямали правен интерес. По тези съображения върнал исковата молба и прекратил производството по делото.

В изпълнение на правомощията си по чл. 278 от ГПК настоящият състав на въззивната инстанция преценява частната жалба като процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от лице, което има правен интерес от обжалването на самостоятелна част от валиден и допустим и подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.

След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на жалбоподателката, намира оплакванията за неправилност на определението за основателни.

Задължителна предпоставка за предявяването на иск, с който се отрича субективно право на насрещната страна, е наличието на правен интерес от воденето на иска. Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 8/ 2012 г. на ВКС,

ОСГТК правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато : ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва ; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.

В конкретния случай исковата претенция е основана на третата от изброените хипотези, поради което настоящият състав споделя изцяло съображенията, изложени в мотивите на решение № 15 от 19.02.2016 г. по гр.д. № 4705/ 2015 г. на ВКС, ІІ гр.о., според които правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице, когато ищецът би могъл да придобие процесния имот на оригинерно основание при отричане правата на ответника върху него, включително и в случай, при който твърди, че владее имот, актуван като държавен или общински, предвид установения с § 1 от ПрЗР на ЗДЗС (обн.ДВ, бр.46 от 6.06.2006 г./ мораториум върху придобивната давност за държавни и общински имоти, продължен до 31.12.2017 г.

3

До отричане със сила на пресъдено нещо на общинския характер на имота, владелецът не би могъл да се позове на изтеклата в негова полза придобивна давност, което обуславя правния му интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост срещу държавата или общината. Това е единственият път на защита за такъв владелец, тъй като същият няма на разположение положителен установителен или ревандикационен иск за собственост предвид императивно установената от закона забрана за придобиване на собствеността на държавата или общината по давност. В този случай в производството по предявения отрицателен установителен иск ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуславящи правния му интерес да оспорва правото на ответника, а именно продължило в срока по чл.79 от ЗС владение като фактическо състояние при прилагане на презумпцията за анимус по чл.69 от ЗС.

В съответствие с изложените съждения настоящият състав на въззивната инстанция приема, че предявеният от жалбоподателите отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.

1 от ГПК за признаване за установено спрямо Столична община, че тя не е собственик на описаните в молбата недвижими имоти в гр.София, е процесуално допустим.

Поради несъвпадането на този извод с крайните изводи на първостепенния съд обжалваното определение ще следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на Софийския градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 30.01.2005 г. по гр.д. № 2137/ 2024 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, І- 8 състав, с което производството по предявения срещу Столична община - гр.София отрицателен установителен иск е прекратено като недопустимо, поради липса на правен интерес.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на Софийския градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5