Решение № 386 от 10.02.2026, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 386

Русе, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - III състав, в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ХРИСТО МОНЕВ

При секретар ГАЛИНА КУНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ХРИСТО МОНЕВ административно дело № 20257200700562 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗдр).

Производството по настоящото дело е образувано по повод постъпила жалба от Г. Г. М.. Жалбата е насочена срещу Експертно решение (ЕР) № 91495 от заседание № 93 от 23.07.2025 год. на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК) [населено място], на Специализиран състав по хирургични, ортопедични и очни заболявания, с което е отменено Експертно решение № 94301 от 11.09.2024 год. на Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) – II състав на „МБАЛ – Пазарджик“ АД, с което й е определена трайно намалена работоспособност (ТНР) от 58%.

Твърдението на жалбоподателката е, че двете експертни решения са постановени при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон – основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК.

Нарушението на административнопроизводствените правила се изразява в това, че ТЕЛК – II състав на „МБАЛ – Пазарджик“ АД изобщо не е уведомил жалбоподателката за постановеното от нея ЕР № 94301 от 11.09.2024 год., респективно тя не е имала процесуалната възможност да го оспорва.

Съображенията на жалбоподателката срещу самото решение на ТЕЛК – II състав на „МБАЛ – Пазарджик“ АД се изразяват в това, че ТЕЛК е определила ТНР за заболяване, което тя няма, а в същото време е игнорирала наличното такова – представените пред ТЕЛК медицински документи установяват наличие на ставно заболяване Некрозис аваскуларис капут феморис утр. (М 87.9), а ТЕЛК е приел наличие на заболяване първична коксартроза двустранно (М 16.0).

Експертно решение № 94301 от 11.09.2024 год. на ТЕЛК – II състав на „МБАЛ – Пазарджик“ АД е обжалвано от председателя на Медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) към Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ), [населено място], с оглед на което е постановено и ЕР № 91495 от заседание № 93 от 23.07.2025 год. на НЕЛК, Специализиран състав по хирургия, ортопедични и очни заболявания.

Видно от съдържанието на жалбата и нейния петитум, Г. М. оспорва, както експертното решение на НЕЛК, с което е отменено ЕР № 94301 от 11.09.2024 год. на ТЕЛК - II състав на „МБАЛ – Пазарджик“ АД и преписката е върната за ново произнасяне, така и първото експертно решение – това на ТЕЛК – II състав на „МБАЛ – Пазарджик“ АД.

Ответната страна – Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК), [населено място], изразява становище за недопустимост на жалбата и алтернативно за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

ТП на НОИ в качеството му на заинтересована страна в процеса чрез своя процесуален представител се присъединява към становището на ответника за недопустимост на жалбата и при условията на евентуалност – за нейната неоснователност.

Останалите заинтересовани страни не вземат отношение по жалбата.

Административен съд – Русе, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните и приети по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Г. Г. М. е депозирала заявление вх. № 182024080724804/07.08.2024 год., адресирано до ТЕЛК чрез Регионална картотека на медицинската експертиза (РКМЕ), [населено място]. С него е поискала освидетелстване за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. Представила е съответната медицинска документация.

С Експертно решение № 94301 от 11.09.2024 год. на ТЕЛК – II състав на „МБАЛ – Пазарджик“ АД комисията е решила, че на заявителката следва да бъде определена 58% ТНР за срок от три години за общо заболяване „Спондилолистеза“ с дата на инвалидизиране 11.09.2024 год., съгласно чл. 70, ал. 5 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ). Мотивите за това решение са установени от ТЕЛК заболявания, описани в Допълнителния лист към експертното решение:

М43.1 СПОНДИЛОЛИСТЕЗА; М16.0 ПЪРВИЧНА КОКСАРТРОЗА, ДВУСТРАННО I11.9 ХБС БЕЗ ЗСН;

ЗА СПОНДИЛОЛИСТЕЗА ЛИ и Л5, СКОЛИОЗА – 50 % ПО Ч.1 Р.4 Т.5.2;

ЗА ПЪРВИЧНА КОКСАРТРОЗА, ДВУСТРАННО – С-0-0-80 гр. - 2 X 10 % ПО Ч.1 Р.9 Т.17.1;

ЗА ХБС БЕЗ ЗСН - 20% ПО Ч.4 Р.6 Т.2.1.

ОБЩО 58% ТНР за срок от 3 години.

В представената преписка липсват данни за връчване на цитираното Експертно решение № 94301 от 11.09.2024 год. на ТЕЛК – II състав на „МБАЛ – Пазарджик“ АД на адресата му Г. М..

По преписката е налично Решение № 2502 от 06.12.2024 год. на медицинска комисия при ТП на НОИ, [населено място], с което комисията е решила да оспори ЕР на ТЕЛК само досежно оценката по част 1, раздел 4, т. 5.2 – Спондилолистеза ЛИ и Л5, Сколиоза, по причина, че в първичната медицинска документация не била приложена рентгенография на гръбначния стълб и тазобедрени стави. ЕР на ТЕЛК не е оспорено в частта му за определяне на диагноза М16.0 – Първична коксартроза, двустранно. Въз основа на така взетото решение председателят на медицинската комисия при ТП на НОИ, [населено място] е обжалвал експертното решение на ТЕЛК пред НЕЛК.

До жалбоподателката и останалите заинтересовани страни е изпратено уведомление за образуваното пред НЕЛК административно производство по жалба на медицинската комисия към ТП на НОИ, [населено място] срещу процесното експертно решение на ТЕЛК с изричното указание, че същото ще бъде приключено „по документи“.

С Експертно решение № 91495 от заседание № 93 от 23.07.2025 год. на НЕЛК, [населено място] на Специализиран състав по хирургия, ортопедични и очни заболявания е отменено Експертно решение № 94301 от 11.09.2024 год. на ТЕЛК – II състав на „МБАЛ – Пазарджик“ АД. Мотивите за отмяна са свързани със заключението на специалистите в НЕЛК, че за определената оценка 50% ТНР по ч.1, р.4, т.5.2 НМЕ решението на ТЕЛК следва да се отмени и върне на ТЕЛК за ново освидетелстване с препоръка да изиска от лицето допълнителна документация – консултация от ортопед с описана ъглометрия и ортопедичен статус на гръбначен стълб, както и рентгенография на трите отдела на гръбначен стълб – фас и профил и ъгъл на Коб. Правното основание, посочено в решението на НЕЛК, е чл. 51, ал. 1, т. 3 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ).

Експертното решение на НЕЛК е връчено на жалбоподателката на 06.08.2025 год., а жалбата й срещу него е депозирана в съда на 21.08.2025 год., като пощенското клеймо на плика, с която е доставена, е от 18.08.2025 год. Следователно, жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 3, вр. с ал. 1 АПК, вр. с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закон за здравето.

Както се посочи по-горе, жалбоподателката обжалва както ЕР на НЕЛК, с което е отменено ЕР на ТЕЛК и преписката е върната на ТЕЛК за ново произнасяне, така и ЕР на ТЕЛК по съображения, че тя изобщо не е била уведомена от ТЕЛК за постановяването му и тя не е имала процесуалната възможност да го оспорва при наличие на основания за това.

При така установената фактическа обстановка и въз основа на представените по делото доказателства, като провери законосъобразността на оспорените административни актове на основанията предвидени в чл. 146 АПК, съдът направи следните правни изводи:

Актовете на медицинската експертиза (ЕР на ТЕЛК/НЕЛК) от една страна са експертни становища за заболяването и неговото отражение върху работоспособността на освидетелстваното лице, становище за установеното увреждане, стадия на неговото развитие и обусловения функционален дефицит, довели до трайно намалена работоспособност, а от друга страна – актовете на медицинската експертиза са индивидуални административни актове, за които са приложими общите и специални разпоредби за издаването им.

Оспорените административни актове са постановени от материално компетентни органи (ТЕЛК и НЕЛК) и в изискуемата от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Съображенията за това са следните:

По отношение на Експертно решение № 94301 от 11.09.2024 год. на Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) – II състав на „МБАЛ – Пазарджик“ АД:

Съображенията на жалбоподателката срещу това експертно решение са, че същото не й е било връчено и тя не е имала възможност да го оспорва. А основание за това са налице, тъй като с решението е определена ТНР за болест, каквато жалбоподателката няма, респективно заболяването й не е обсъдено в акта и за него не е определен процент ТНР.

Съобщаването на издадения административен акт е процесуално действие, което като формален акт се удостоверява по предвидения в закона начин. Основната цел на съобщаването е да обвърже страните с издадения акт и неговите правни последици.

Възможността съобщението до страната да произведе онези правни последици, които законът свързва с него, включително и да постави началото на срока за съответното обжалване, изисква същото като процесуално действие на административния орган, насочено към известяване на страната за настъпилия в административното производство конкретен факт (издаден административен акт), да отговаря напълно на изискванията, предвидени в меродавната законова уредба, т.е. да не е порочно. Редовността на съобщаването е обусловена от наличието на реквизитите, които са нормативно установени за тези документи, а именно – подпис на връчителя, датата и начинът на съобщаването, както и всички действия във връзка с връчването, в това число качеството на лицето, на което е връчено съобщението, точно посочване наименованието и адреса на адресата, подпис на получателя и евентуално удостоверяване на факта, че същият е пълнолетен член на домакинството (в този смисъл Решение № 14226/24.10.2019 г., постановено по адм. дело № 13797/2018 г. по описа на ВАС, Шесто отделение).

Съгласно чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето обжалванията и възраженията от страна на освидетелстваните (в случая) се правят срещу решенията на ТЕЛК – в 14-дневен срок от получаването им пред НЕЛК.

Съгласно чл. 112а ЗЗдр освидетелстваното лице и осигурителите се уведомяват с писмо с известие за доставяне или по електронен път при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) и Закона за електронното управление (ЗЕУ).

В настоящото производство не се установи фактът жалбоподателката в качеството й на освидетелствано лице да е била уведомена за постановяването на Експертно решение № 94301 от 11.09.2024 год. на ТЕЛК – II състав на „МБАЛ – Пазарджик“ АД. Тази страна в процеса беше двукратно задължавана да представи доказателства в този смисъл. Такива бяха изискани от съда и от РКМЕ, [населено място]. Въпреки това доказателства, установяващи уведомяването на жалбоподателката за постановяване на ЕР на ТЕЛК не са ангажирани. Нещо повече – ТЕЛК – II състав на „МБАЛ – Пазарджик“ АД признава в писмо с вх. № 4311 от 10.10.2025 г., че при него изобщо няма информация в тази насока.

Поради неосъщественото уведомяване на жалбоподателката не се установява да е започнал да тече 14-дневният срок за нея да оспори Експертно решение № 94301 от 11.09.2024 год. на ТЕЛК – II състав на „МБАЛ – Пазарджик“ АД пред НЕЛК по реда на чл. 112, ал. 1, т. 4 ЗЗдр.

С оглед на факта, че чл. 112, ал. 1, т. 4 ЗЗдр регламентира като задължителна положителна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване оспорването на решението на ТЕЛК по административен ред пред НЕЛК, настоящият съдебен състав счита, че не е компетентен да разгледа по същество и да се произнесе по оспорването на експертното решение на ТЕЛК. Следва да се посочи само, че настоящият състав констатира, че с приетата по делото съдебно-медицинска експертиза жалбоподателката е установила твърдението си, че с Експертно решение № 94301 от 11.09.2024 год. на ТЕЛК – II състав на „МБАЛ – Пазарджик“ АД й е определен процент ТНР във връзка със заболяване, каквото не се установява от медицинската документация, респективно в същото не е обсъждано налично към онзи момент нейно заболяване.