Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3006 от 02.11.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 7756/2021
Вид
Решение № 3006
Подписан
02.11.2022
В сила
02.11.2022
Състав
Стела Кацарова, Галина Ташева, Виктория Марианова Станиславова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3006 гр. София, 02.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело № 20211100507756 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20051552 от 24.02.2021 г., постановено по гр. д. № 39282/2019 г. по описа на СРС, І ГО, 166 с-в е ОТХВЪРЛЕН предявеният от Н. Е. Р., ЕГН **********, c адрес: гр. София, кв. *******, ул. „******* иск с правно основание чл. 452, ал. 3 ГПК за осъждане на ответника „О.Б.Б.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „******* да заплати сумата от 9650,00 лева - частичен иск от пълния размер от 107938,06 лева, представляваща дължимо от банката плащане като трето задължено лице, което е направило плащане към длъжника „С.А.” ООД, след като му е бил връчено запорно съобщение за наложен запор изх. № 9270/19.08.2011г. по изпълнително дело № 201175604000620 по описа на ЧСИ Ц..Н., peг. № 756 в Регистъра на Камарата на ЧСИ с район на действие Окръжен съд - Плевен като неоснователен и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът Н. Е. Р. е осъден да заплати на ответника „О.Б.Б.” ЕАД сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение в производството пред СРС.

Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от Н. Е. Р. /ищец в първоинстанционното производство/, подадена чрез пълномощника му адв. З. М., в която се обжалва изцяло постановеното решение като неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при в противоречие със закона. В жалбата се навеждат доводи, че независимо от обстоятелството, че първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по делото е извършил преценката в нарушение на процесуалните правила, като е достигнал до неправилни изводи и е приложил неправилно материалния закон. Излагат се съображения, че е неправилен изводът на съда, че целенасочените действия на ответника в отклонение от законовите му задължения при принудително 1 изпълнение са правомерно поведение, за което същият не следва да носи отговорност.

Поддържа се, че по делото са безспорно установени обстоятелствата относно наличието и актуалния размер на дълга на „С.А.“ ООД, налагането на запор върху вземанията по всички банкови сметки на длъжника „С.А.“ ООД в „Сибанк“ ЕАД до размер на сумата 142 350.82 лв. от ЧСИ Ц..Н. със запорно съобщение от 19.08.2011 г., както и извършването на три платежни операции от банката на обща стойност 9 647.77 лв. след налагане на запора от сметките на длъжника, но независимо от това от същите са били направени незаконосъобразни и необосновани изводи от съда. Наред с това се излага, че от страна на ответника не е доказано нито пристъпване към изпълнение по договора за особен залог между него и длъжника „С.А.“ ООД, нито вписване на това обстоятелство в регистъра на особените залози.

В жалбата се навеждат доводи, че преценката на установените факти е извършена в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон относно платежната операция от 24.08.2011 г.. Поддържа се, че съдът неправилно е приел, че банката, в качеството й на заложен кредитор е имала право да извърши платежната операция за погасяване на задължението на длъжника по договор за кредит между тях в размер на 1984,89 евро като се излагат подробни съображения в тази насока. На следващо място се излага, че преценката на установените факти е извършена в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон и относно платежните операции от 31.08.2011 г. и 29.09.2012 г., поради това, че става въпрос за платежни операции, извършени от запорирани сметки. Поддържа се, че Банката е следвало да приложи чл. 11 от Наредба № 3 на БНБ от 16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти (отм.) и да откаже изпълнението на платежни операции поради наложената от съдебния изпълнител забрана за извършване на плащания. В тази връзка се излагат доводи, че съдът, без всякакво основание и доказателства в тази насока е приел, че в става въпрос за „служебен коригиращ превод“, което обаче не е доказано от ответника.

Предвид изложеното се моли съда да отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск, както и да присъди направените разноски в двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна „О.Б.Б.“ АД е депозирала писмен отговор на въззивната жалба, подаден от пълномощника им юрск. В.Д., в който се излага становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа се, че изводите на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни, поради което се отправя искане решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а подадената срещу него въззивна жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявен иск от Н. Е. Р. срещу ответника „Обединена българска банка” ЕАД с правно основание чл. 452, ал. 3 ГПК за осъждане на ответника да заплати сумата от 9650,00 лева – частичен иск от пълния размер от 107938,06 лева - дължимо от банката плащане като трето задължено лице, което е направило плащане към длъжника „С.А.” ООД, след като му е бил връчено запорно съобщение за наложен запор на изх. № 9270/19.08.2011 г. по изпълнително дело № 201175604000620 по описа на ЧСИ Ц..Н., peг. № 756 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд - Плевен, ведно със законна лихва от датата на исковата молба - 09.07.2019 г. до окончателното изплащане.

2

В исковата молба ищецът твърди, че бил взискател по изпълнително дело № 201175604000620 по описа на ЧСИ Ц..Н., peг. № 756 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Плевен. Поддържа, че със запорно съобщение изх. № 9270/19.08.2011 г. бил наложен запор по сметки на длъжника „С.А.” ООД в праводателя на ответника - „Сибанк” ЕАД до сумата от 142350,82 лева, което съобщение било получено на 22.08.2011 г. Сочи, че в изпратен от банката отговор било посочено, че запорът е наложен, но сметките на длъжника са без авоар към датата на налагане на запора. Сочи, че изпълнителното дело продължило под нов номер - изпълнително дело № 20118380407079 по описа на ЧСИ М.Б., peг. № 838 на КЧСИ. Сочи, че било изпратено ново запорно съобщение до банката изх. № 131729/16.09.2016 г., получено от банката на 17.09.2016 г. С изпратения отговор изх. № 64435/21.09.2016 г. банката съобщила, че сметките на длъжника са блокирани от 04.05.2012 г., че са налице предходни запори, че наложеният запор е дванадесетата по ред кредиторова претенция и че банката предявява претенция върху запорираните вземания като се позовава на учреден в нейна полза и вписан в ЦРОЗ особен залог на всички вземания на длъжника по предварителни договори за покупко-продажба на обекти от комплекс „С.А.”. В отговор на запитване на ЧСИ М.Б., с писмо от 13.07.2018 г. банката посочила, че след налагане на запора на 24.08.2011 г. по изп. дело № 201175604000620 по описа на ЧСИ Ц..Н. не са извършвани плащания по запори. Сочи, че на същата дата 13.07.2018 г. от банката са направени три превода по сметка на ЧСИ М.Б., с на сумата в общ размер на 34412,76 лева с основание „Частично плащане по изп. дело № 20118380407079”. Поддържа, че за периода от 22.08.2011 г. до 2015 г. по сметки на длъжника в ответната банка са постъпили над 630000 евро и 358000 лева. Счита, че е претърпял вреди в размер на 107938,06 лева - разликата между сумата по запора 142350,85 лева и платените на 13.07.2018 г. по сметка на ЧСИ 34412,76 лева. Счита, че вредите са претърпени поради виновно противоправно поведение на служители на банката, които са нарушили нормативната забрана след налагането на запора на 22.08.2011 г. да не предава постъпилите след налагането на запора суми по банковите сметки на длъжника, поради което са осуетили удовлетворяването на вземането до сумата по запора.

Ответникът „О.Б.Б.” ЕАД в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорил предявения иск като неоснователен. Поддържа, че банката е изпълнила задълженията си по чл. 508 ГПК като трето задължено лице и е блокирала сметките на дружеството в изпълнение на наложения запор със запорно съобщение с изх. № 9270/19.08.2011 г. на ЧСИ Ц..Н., получено от банката на 23.08.2011 г. Излага се, че посоченият взискател, в запорното съобщение е друго лице, а не ищецът в настоящото производство. Поддържа, че едва със запорни съобщения с изх. № 32814/02.05.2012 г. и № 131729/16.09.2016 г. на ЧСИ Б., е наложен запор върху банковите сметки на длъжника „С.А.” ООД по искане на взискател ищецът Н. Р.. Оспорва банката да е уведомена, че делото, посочено в запорното съобщение от ЧСИ Б. е преобразувано от делото, образувано при ЧСИ Н.. Излага съображения, че банката не е допуснала разпореждане след налагането на запора по сметките на дружеството, като за посочения период не е имало авоари по тези сметки, освен тези, които са преведени на ЧСИ Б.. Оспорва по сметките на дружеството да са постъпили суми в размер на над 630000 евро и 358000 лв..

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

3

При извършена служебна проверка въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и процесуално допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е и правилно, като фактическите и правни констатации на въззивния съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, настоящият състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи следва да се добави следното:

Съдът намира с оглед изложените твърдения в исковата молба и петитума на същата, че предявения иск е с правно основание чл. 452, ал. 3 ГПК.

Съгласно чл. 452, ал. 3 ГПК, взискателят и присъединилите се кредитори в изпълнителното производство могат да искат плащане от третото задължено лице въпреки плащането, което то е направило на длъжника, след като му е било връчено запорно съобщение от съдебния изпълнител, като това става по реда на чл. 507 ГПК.

Запорът върху вземането на длъжника лишава последния от легитимацията да получи валидно плащане и затова плащането, което третото задължено лице би извършило на длъжника след запора, е недействително спрямо взискателя и присъединилите се кредитори.

С оглед на това разпоредбата на чл. 452, ал. 3 от ГПК предвижда възможността те да искат плащане от третото задължено лице при извършено на длъжника плащане след получаване на запорното съобщение.

С исковата молба се претендират вреди от неизпълнен от ответната страна в качеството й на трето задължено лице запор.

Изпълнението върху вземания на длъжника е способ, за чиято реализация е нужно съдействие от страна на трето лице, което е външно за изпълнителното дело. Тогава когато това трето лице откаже нужното съдействие, без обаче да оспорва наличието на вземането, законът предвижда редица санкции за това лице, които имат за крайна цел събиране на задължението по изпълнителното производство.

Видно от материалите по делото избрания от ищеца в качеството му на взискател изпълнителен способ е запор на банковата сметка на длъжника „С.А.“ ООД при ответната банка „О.Б.Б.“ АД.