Определение № 3088 от 11.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3088 гр. Пловдив, 11.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20245300502763 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 и сл. във вр. чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по две частни жалби - подадена от А. Й. Д. чрез адв.

М. А. М., и от адв. М. М., срещу определение №9729/08.08.2024 г., постановено по гр.д. №2209/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, IV гр. с., с което е оставено без уважение искането на пълномощника за изменение на решение №3069/08.07.2024 г., постановено по същото дело, в частта му относно разноските.

Двете жалби са с идентично съдържание.

Жалбоподателят сочи, че обжалваното определение е неправилно.

Изтъква, че по първоинстанционното дело са проведени четири съдебни заседания, на които адв. М. се е явил, като съгласно чл.7, ал.9 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се дължат по 250 лв. за всяко следващо заседание след второто. Сочи се, че на 20.02.2024 г. страната и пълномощника не са станали причина за отлагане на делото, а съдебното заседание на 10.05.2024 г. е отложено както поради неявяване на свидетел на страната, така и поради непостъпване на ДП, относимо към спора. Иска се отмяна на атакуваното определение, като насрещната страна бъде осъдена да заплати допълнително 500 лв. за адвокатско възнаграждение – по 250 лв. за всяко от двете допълнителни 1 заседания, в които пълномощника се е явил.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

Пловдивският окръжен съд, при извършена служебна проверка за допустимостта на подадените частни жалби, намира, че същите са процесуално допустими – подадени са в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Внесена е и дължимата държавна такса. Разгледани по същество са неоснователни.

С решение №3069/08.07.2024 г., постановено по гражданско дело №2209/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, по искане на А. Д. – лично и в качеството на майка и законен представител на малолетния В. М. Д., на М.

В. Д. са наложени на основание чл.5, ал.1, т.1, т. 2, т.3 и т. 5 ЗЗДН мерки за защита,осъден е М. В. Д., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Пловдив, сумата в размер на 25 лева държавна такса, а на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., на адвокат М. А. М. от АК – Пловдив, сумата в размер на 600 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на молителката А. Й. Д., ЕГН **********, действаща лично и като законен представител на В. М. Д., ЕГН **********, в производството по гр.д. № 2209/2024 г. на Районен съд Пловдив.

В срока за обжалване на решението е постъпила молба от А. Д. чрез адв. М. за изменението му в частта за разноските – присъденото адвокатско възнаграждение да се завиши допълнително с още 500 лв., като са изложени същите аргументи като в частните жалби.

С определението – предмет на настоящата въззивна проверка, районният съд е оставил молбата без уважение, като е приел, че в мотивите на посоченото решение № 3069/08.07.2024 г. съдът е аргументирал извода си за определяне на посочения размер на възнаграждение, дължимо на адвокат М.

М., като е приел, че не следва да се определи допълнително възнаграждение на основание чл. 7, ал. 9 ЗАдв, тъй като ход на делото на 20.02.2024 г. не е даден, а заседанието на 26.06.2024 г. е насрочено поради несвоевременното постъпване на материали от Районна прокуратура Пловдив, както и за събиране на допуснати на молителите гласни доказателства, от които същите се отказали. Прието е, че не е налице причина съдът да отстъпи от вече 2 изразеното становище, като искането на адвокат М. М. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските в заявения смисъл се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.

Настоящата инстанция намира за правилно обжалваното определение.

На страната е предоставена безплатна правна помощ в първоинстанционното производство.

Относно това, как се определя възнаграждението на адвоката при предоставена безплатна правна помощ, е налице еднопосочна и постоянна практика на ВКС.

За да се прецени справедливия размер на възнаграждението, в конкретния случай се съобрази, че процесният спор не може да се определи като такъв със значителна фактическа и правна сложност. Съдебната практика за този вид дела е постоянна и еднопосочна. По делото действително са насрочени четири съдебни заседания. За първото обаче ответникът и Д“СП“ Пловдив са били нередовно призовани, като поради неявяване на представители ход на делото не е даден, независимо, че адв. М. се е явил. На 10.05.2024 г. ход на делото е даден, но страната не е довела втория допуснат до разпит свидетел. Делото е отложено както поради непостъпване на изискана полицейска преписка, така и за да се осигури възможност на страната да води допуснатия втори свидетел. На 26.06.24 г. обаче адв. М. е заявил, че се отказват от свидетеля и искат да бъде заличен. Касае се за процесуално поведение на страната, свързано с безпричинно отлагане на делото, а такова поведение не може да се толерира.

Следва да се съобрази и, че при оказана безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение не съставлява присъждане на разноски по смисъла на чл. 78 от ГПК, а обезщетение за положения от адвоката труд, основан на принципа за неговата възмездност, същото следва да се определи съобразно престираната защита, която е в пряка връзка с фактическата и правна сложност на делото. Ето защо настоящият състав счита, че определеното възнаграждение в размер на 600 лв. е напълно адекватно на вида и характера на делото, неговата фактическа и правна сложност, като се възприемат и съображенията, изложени от първоинстанционния съд.

Предвид гореизложените съображения въззивният съд приема, че 3 частните жалби следва да бъдат оставени без уважение, а определението потвърдено.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен граждански състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №9729/08.08.2024 г., постановено по гражданско дело №2209/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, IV граждански състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4