Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1453 от 05.06.2023, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно частно гражданско дело 1876/2023
Вид
Определение № 1453
Подписан
05.06.2023
В сила
05.06.2023
Състав
Дияна Ценева, Милена Даскалова, Теодора Гроздева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1453 гр. София, 05.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Милена Даскалова Частно касационно гражданско дело № 20238003101876 по описа за 2023 година Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК .

Образувано е по частна жалба на „Метабонд” ЕООД, чрез адв. С., срещу определение № 239 от 25.01.2023г., постановено по в.гр.д. № 2574/2021г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е обезсилено на основание чл.249 ГПК решение № 1017 от 08.07.2022г. по в.гр.д. № 2574/2021г. по описа на САС и решение № 263100 от 17.05.2021г. по гр.д. № 4493/2019г. по описа на СГС и производството по делото е прекратено.

Жалбоподателят поддържа, че неправилно въззивният съд е прекратил производството поради постигнато споразумение между страните, като поддържа, че е следвало да се прекрати поради отказ от иска, като наред с това съдът е прекратил производството поради спогодба, която не е представена.

Ответникът по жалбата И. А. С. с писмен отговор оспорва нейната основателност.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна срещу преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК съдебен акт, постановен от апелативен съд, следователно е допустима.

От фактическа страна по делото се установява следното :

На 15.09.2022г. срещу постановеното решение № 1017 от 08.07.2022г. по в.гр.д. № 2574/2021г. по описа на САС е постъпила касационна жалба от И. А. С. /ищец по делото/.

На 29.12. 22г. „Метабонд” ЕООД / ответник по делото/ е подало молба, адресирана до ВКС, в която заявява, че признава иска, като е 1 направено искане за постановяване на решение при признание на иска. Към молбата е приложено споразумение между страните от 29.12.2022г.

На 05.01.2023г. е постъпила молба от И. А. С., с която оттегля касационната си жалба поради постигнато с другата страна споразумение.

Въззивният съд е постановил преписи от горните две молби да бъдат връчени на насрещните страни и е дал срок за становища по тях.

С молба от 23.01.2023г. И. А. С. е заявил, че поддържа искането си за прекратяване на делото, като моли касационната жалба да се счита за неподадена, тъй като отношенията с другата страна са уредени със споразумение.

С молба от 24.01.2023г. „Метабонд” ЕООД е поискало делото да бъде прекратено поради отказ от иска, оттегляне на жалбата и постигнато споразумение между страните, което е приложено към молбата .

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че на 23.01.2023г. по делото са постъпили молби , с които страните са поискали производството по делото да бъде прекратено поради постигнато между тях споразумение. След констатация , че въззивното решение не е влязло в сила, въззивният съд е приложил разпоредбата на чл. 249 ГПК, като е обезсилил постановените по делото решения и е прекратил производството по делото.

Обжалваното определение е правилно.

Разпоредбата на чл. 249 ГПК предвижда възможност за обезсилване на решение по делото от постановилия го съд, ако преди влизането му в сила страните заявят, че са се спогодили и молят да се прекрати делото.

Настоящият случай е именно такъв, защото против решението е подадена касационна жалба, която към датата на постановяване на обжалваното определение , не е била върната. Наред с това и двете страни по спора са направили изявления за прекратяване на производството, както и че са постигнали споразумение. Т.е. налице са били всички предпоставки за постановяване на определение по чл. 249 ГПК. Цитираната разпоредба не поставя като условие за прекратяване на производството представяне на самата спогодба /въпреки че същата е представена от ответника с молбата му от 24.01.2023г./, защото се касае за извънсъдебна такава и съдът не дължи преценка за съответствието й със закона и добрите нрави, каквато се извършва в случаите на постигната съдебна спогодба. В този смисъл неотносими са и доводите в частната жалба относно съдържанието на спогодбата.

Жалбоподателят поддържа, че производството по делото е подлежало на прекратяване поради отказ от иска. Този довод е неоснователен, защото според чл. 233 ГПК отказ от иска може да направи само ищецът, а в депозираните по делото молби такова изявление от ищеца И. А. С. не се съдържа и съответно съдът не е дължал произнасяне по искане за прекратяване производството на основание чл.233 ГПК.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо 2 гражданско определение намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско определение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 239 от 25.01.2023г., постановено по в.гр.д. № 2574/2021г. по описа на Софийския апелативен съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3