Решение № 5842 от 12.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5842 гр. София, 12.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20221110116424 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от [фирма] против [фирма] установителни искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването в полза на ищеца на парични вземания, с които ответникът се е обогатил без основание, в размер на сумите, както следва: 9,77 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2017 г. до 31.12.2017 г. до топлоснабден имот, находящ се в [адрес], абонатен № [№], ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 10.11.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата от 2,67 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.12.2018 г. до 27.10.2021 г., за които суми по ч. гр. дело № 64175/2021 г. по описа на СРС, 51-ви състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.11.2021 г.

Ищецът твърди, че ответното дружество е потребител на топлинна енергия за небитови нужди по смисъла на § 1, т. 33а от ДР на Закона за енергетиката по отношение на топлоснабден имот, находящ се в [адрес], с абонатен № [№]. Поддържа, че съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се осъществява на основата на писмени договори при Общи условия, които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия за стопански нужди, като за процесния период са били в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, одобрени с Решение № [№]/08.10.2007 г. на КЕВР. Посочва, че въпреки отправената покана [фирма] не е сключило писмен договор с ищеца за доставка на топлинна енергия и като е ползвал такава през исковия период се е обогатил за негова сметка. Твърди, че съгласно чл. 40, ал. 1 от Общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми в срок до 20-то число на месеца, следващ датата на доставката, след получаване на издадената от продавача фактура, поради което претендира посочените по-горе суми, с които ответникът се е обогатил. Изяснява, че начислените суми за топлинна енергия до имота, ползван от ответника са по действителен разход на уредите за 1 дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. С тези доводи отправя искане за уважаване на исковите претенции и за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е подаден писмен отговор от [фирма], чрез съдружника в дружеството С. А., с който оспорва исковете като неоснователни с твърдение, че всички задължения към ищцовото дружество за заплатени от ответника към 27.12.2017 г.

Поддържа, че считано от тази дата е прекратен договорът за наем на процесния имот и същият е предоставен за възмездно ползване на трето за процеса лице. Посочва, че процесната фактура, удостоверяваща вземанията, предмет на исковите претенции, е издадена месеци след кредитните известия за извършените изравнителни сметки. Намира сумите за недължими и поради погасяването им по давност, считайки за приложим тригодишния давностен срок, с оглед характера им на периодични плащания по см. на чл.

111, б. „в“ ЗЗД. Оспорва дължимостта на лихвата за забава, предвид недължимостта на главното вземане. С тези съображения се отправя искане за отхвърляне на исковете и за прекратяване на производството по делото.

Третото лице – помагач на страната на ищцовото дружество [фирма] не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове за признаване за установено съществуването в полза на ищеца и срещу ответника на вземания, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 64175/2021 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви. Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение съдържа оспорване по същество на вземанията и е депозирано в срока по чл. 414 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени указания по реда на чл. 415, ал.

1, т. 1 ГПК, намира процесните установителни искови претенции за процесуално допустими и предявени при наличието на правен интерес от търсената защита.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

В настоящия случай ищцовото дружество излага твърдения, че през исковия период е доставило до процесния имот, ползван от ответното дружество топлинна енергия, при липсата на сключен писмен договор, както и, че с ползването на същата ответникът се е обогатил за негова сметка.

Следователно, възникването в полза на ищеца на процесното вземане за главница е обусловено от установяване на следните елементи от фактическия състав на неоснователното обогатяване: обедняването на ищеца чрез установяване количеството и цената на доставената през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника – че последният е консумирал тази топлинна енергия, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че енергията е доставяна до имота на ответника при липса на валидно основание за това; имуществено разместване в отношенията между двата субекта.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните суми.

Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, 2 сключени между топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция към спорния период) потребител на енергия или природен газ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет. Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо между страните да се сключи писмен договор (за разлика от потребителите на топлинна енергия за битови нужди). В този смисъл е и клаузата на чл. 1, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от [фирма] на потребителите в гр. София, предвиждаща, че продажбата на топлинна енергия от ищеца на потребители на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач.

В настоящия случай по делото са представени и приети писмени доказателства – Споразумение от 01.03.2013 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № [№] /04.03.2013 г. по описа на С.Г. – пом. нотариус по заместване при В.Г. – нотариус с рег. № [№] на НК и с район на действие СРС, към договор за наем на недвижим имот от 11.01.2012 г. и Анекс № 1 към същия от 11.01.2012 г., заявление от 25.03.2013 г., Анекс № 3 от 28.12.20217 г. към договор за наем на помещения в [адрес], заявление от 04.01.2018 г. и Предавателно – приемателен протокол от 28.12.2017 г. установяващи, че считано от 04.03.2013 г. до 01.01.2018 г., а с това и в рамките на процесния период 01.07.2017 г. – 31.12.2017 г., ответното дружество [фирма] е било ползвател, в качеството си на наемател, на процесния имот – апартамент дясно /офис 9/ с адрес: [адрес], ет. 5 с абонатен № [№], по силата на договор за наем от 11.01.2012 г. и Анекс № 1 към същия и на Споразумение от 01.03.2012 г. за заместване на досегашния наемател. Това облигационно правоотношение е прекратено с Анекс № 3 от 28.12.2017 г. съгласно който договорът за наем е прекратен, считано от 01.01.2018 г, до която дата всички дължими суми за консумативи са за сметка на наемателя – арг. т. 2 от Анекса. Изяснява се, че със заявление от 04.01.2018 г., адресирано до [фирма], ответното дружество [фирма] е поискало закриване на партидата, открита на негово име, на адрес: [адрес], ет. 5, офис 9, с абонатен № [№] и код на платеца [№], поради прекратяване на наемния договор.

Същевременно, от страна на ответника не се навеждат твърдения относно сключване на писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански /небитови/ нужди с ищеца, поради което съдът приема, че в рамките на исковия период такъв не е бил налице. Ето защо, ищецът не може да претендира суми за топлинна енергия въз основа на договорни отношения, а единствено на извъндоговорно основание – арг. чл. 59 ЗЗД, тъй като липсата на договор е липса на основание за получаване на топлинна енергия. Като не я заплатил ответникът е спестил разходи, които е следвало да направи. Именно в този смисъл са и фактическите твърдения на ищеца, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, който изрично се позовава на липсата на сключен договор с ответника и наличието на неоснователно обогатяване от негова страна. В тази връзка и в отговор на доводите на ответната страна, съдът намира за необходимо да отбележи, че фактът на ползване на процесния имот от страна на ответното дружество до края на исковия период – 31.12.2017 г. не се разколеба от обстоятелството, че този имот е бил предаден на наемодателя на 28.12.2017 г., доколкото, от една страна писмените доказателства сочат за задължение именно на наемателя да посрещне консумативните разходи за период до 01.01.2018 г.датата на прекратяване на договора за наем, а от друга страна топлофикационното дружество е било уведомено от [фирма] за преустановяване ползването на имота със заявлението от 04.01.2018 г., обективиращо искането на ответника за закриване на партидата. Ето защо, именно от момента на узнаване на това обстоятелство спрямо ищеца, явяващ се трето за наемното правоотношение лице, има действие неговото прекратяване, в 3 който смисъл съдът съобрази и задължителните разяснения, дадени в мотивите на т. 1 на Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС. Наред с това, по делото не се установи в рамките на периода от фактическото предаване на имота 28.12.2017 г. до прекратяване действието на договора за наем – 01.01.2018 г. трето лице, различно от ответника реално да е ползвало имота.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в сграда – етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.

145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

По делото не се спори, че през исковия период до имот с адрес: [адрес], с абонатен № [№], от страна на [фирма] е даставена топлинна енергия на твърдяната от ищеца стойност, както и, че през този период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, които обстоятелства, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с определението от 25.08.2022 г., обективиращо проекта за доклад по делото, обявен за окончателен такъв, са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване.