Решение № 620 от 29.04.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 620

***, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря Галя Р. Николова като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20254430104627 по описа за 2025 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от М. В. И., ЕГН ********** от ***, срещу ***, ***. В исковата молба се твърди, че между страните е сключен ***, съгласно който страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 2200.00 лева, размерът на годишната лихва е посочен в размер на 50.00%, а ГПР е 62,98%., като кредитополучателят се задължил да върне сумата от 3760 лева, за срок от 5 месеца. Твърди се, че в чл.18 ал. 1 от Договора е уговорено, че ако ищецът не предостави допълнително обезпечение, дължи на кредитора неустойка в размер на 1234.49лева, Посочва, че е погасил по договора за кредит сумата от 2407лв. Заявява, че процесният договор е нищожен на основание чл.22 вр. с чл. 11 ал. 1 т. 9, т. 10 от ЗПК и чл. 19 ал. 4 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че уговорката за неустойка по Договора за кредит е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП. Излага съображения. Сочи, че недействителността на уговорката относно договорната лихва води до нищожност и на целия договор. Отправено е искане за обявяване нищожността на № 1150800 от 20.09.2024г., на основание 1 чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност - че клаузата за неустойката ***, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр 3 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП; и за осъждане на ответника на осн. чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД да му заплати сумата от 207.00 лева – недължимо платена по недействителен *** ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, в условията на евентуалност сумата от 150.00 лева, недължимо платена неустойка по *** ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се разноски.

Ответникът ***, оспорва предявените искове, излага доводи, че липсва правен интерес от предявяване на исковете, че договорът е прекратен, т.к. е погасен изцяло, твърди се злоупотреба с права, направено е искане за съединяване на делото с други такива по други договори между страните, моли се съда да отхвърли искането за разноски. Твърди се, че първият иск на ищеца е неоснователен, че договорът е валиден и уговорената неустойка е действителна, изложени са аргументи. Заявено е, че поради неоснователността на първия иск, неоснователни са и осъдителните такива. Заявено е, че не се оспорва получаването на процесната сума, като се сочи, че признава извършените плащания. Претендират се разноски. Направено е и възражение за размера на адв. възнаграждение на представителя на ищеца.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Не е спорно между страните, а и от представените писмени доказателства и от двете страни - ***, с погасителен план, и Стандартен европейски формуляр, се установява, че същите са обвързани от Договор за потребителски кредит в размер на 2200.00 лева, а Кредитополучателят се задължава да върне сумата от 2525.51 лева, съгласно условията на договора, при срок на договора 5 месеца. ГПР по кредита е в размер на 62.98 %, а ГЛП в размер на 50 %. Видно от чл. 6 от договора е, че страните по делото са уговорили договорът да бъде обезпечен члез безусловна банкова горанция при определени изисквания или поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на множество изисквания за доход, сключени договори за 2 кредит или поръчителство, като съгл. чл. 6 ал. 2 обезпечението следва да се предостави в срок от два дни от сключване на договора в ал. 5 на същия договор е посочено, че той не би бил сключен без поемане на задължение за предоставяне на обезпечение. Съгласно чл. 18 от договора, страните по делото уговорили, че ако потребителят не изпълни задължението за представяне на обезпечение, същият дължи неустойка на кредитора в размер на 1234.49 лв., определен преди сключване на договора, който може да бъде заплатен разсрочено. Видно от посочването в чл. 3 ал. 4 от Договора, в ГПР е включена само възнаградителната лихва. В представения по делото погасителен план, в месечните вноски е включена неустойка в общ размер на 1234.49 лева, добавена към дължимата главница и лихва.

Признава се от ответника по *** ищецът е заплатил общо сумата от 2407лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна: За сключения между страните договор за потребителски кредит *** са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит. В чл. 9, ал. 1 ЗПК е посочено, че договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на плащане. Съгласно чл. 22 от ЗПК освен при неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по-особена по вид, с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно - че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи. Съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави.

Това е така, тъй като се касае за вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, по което длъжникът има качеството на потребител, от което следва, че съдът е задължен да провери дали договорът съответства на разпоредбите на ЗПК. В случая се установява нарушение на нормата на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит, според 3 която годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи/, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула, съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Легална дефиниция за "Общ разход по кредита за потребителя" е дадена от законодателя в Параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, където е посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Посочването на размера на ГПР е задължително, тъй като по този начин се информира потребителя за възможността да съобрази реалната цена на финансовата услуга, а също и да прецени икономическите последици от сключване на договора, което ще му даде възможност да направи избор да сключи или не договора за кредит. В чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.

Според съда в съдържанието на договора за потребителски кредит е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в размер на 62.98 % е неточен и заблуждава кредитополучателя /потребителя/.

Предвидената в Договора за кредит сума за неустойка следва да се включи в ГПР, съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, в противен случай това ще доведе до съществена разлика в посочения и действително прилагания ГПР, което е равнозначно на непосочването на ГПР по кредита. Явно е, че неустойката не е включена при изчисляването на ГПР /това изрично е 4 посочено в договора/, въпреки че в погасителния план тя е предвидена към всяка една от погасителните вноски, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл.

10, ал. 1 от ЗПК. Това не е позволило на ответника да прецени икономическите последици от сключването на договора, поради което съдът намира, че той е недействителен, съгласно чл. 22 от ЗПК. Невключването в ГПР на сумата за неустойка, известна изначално на кредитора и оформена по начин, по който задължително ще бъде заплатена от кредитополучателя /договорът не би бил сключен без поемане на задължение за обезпечение, като в същото време то е практически трудно осъществимо при високите изисквания и краткия срок/, оскъпява кредита. Съгласно Решение на СЕС по дело C‑714/22, когато в ДПК не е посочен ГПР, включващ всички предвидени разходи, този договор следва да се счита освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от потребителя на предоставената главница. Поради горното, дори и при липса на точно изчисляване какъв е действителния размер на ГПР и надвишава ли той нормативно определения, е явно, че ГПР, посочен в процесния договор не е действителния такъв и договорът следва да бъде прогласен за недействителен на осн. чл. 22 ЗПК. На основание изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е изцяло основателен, по изложените съображения и констатирани противоречия и заобикаляне на нормите на ЗПК и следва да бъде уважен.

По предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД, съдът намира следното: Според задължителната практика в т. 1 от ППВС № 1/1979 г., фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД предполага преминаване на имуществени блага от една правна сфера в друга и начална липса на основание за разместване на благата. В тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да докаже разместването на благата - напр. даване на вещ или плащане на определена сума пари, довело до намаляване на патримониума му, т.е. наличието на обедняване, а съществуването на основание за разместването подлежи на доказване от ответника. В случая, от признанието на ответника за заплащане на обща сума от ищеца в размер на 2407.00 лв., т.е. с 207лв. над главницата от 2200.00 лв., съдът намира, че тази сума се явява недължимо платена - без правно основание. Поради горното, искът по чл. 55 ал. 1 пр. първо от ЗЗД, 5 следва да бъде уважен изцяло за заплащане на сумата от 207.00лв./ 105.83 евро.

При този изход на делото, съдът не дължи произнасяне по предявените евентуални искове.

На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски, които са в размер на 138 лв./ 70.56 евро, за държавна такса, както и направените разноски за адвокатско възнаграждение. Представени са доказателства за регистрация на адв. М. за регистрация по ЗДДС, поради което адв. възнаграждение му се дължи при начисляване на този данък. В срок от ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение с правно основание чл.78, ал.5 ГПК. В случая заплатеното възнаграждение на процесуалния представител на ищеца е в размер на 245 евро /479.20 лв., което съответства на фактическата и правна сложност на делото, както и е съобразен с предвижданията на Наредба 1/2004г. ВАдвС за възнагражденията за адвокатска работа, и е съобразено, че се касае за два иска, които обаче са свързани помежду си. Поради горното, съдът намира, че възражението на ответника за прекомреност на възнаграждението на представителя на ищеца е неоснователно и следва на ищеца да се присъди пълния претендиран размер от на 245 евро. При това положение, разноските на ищеца възлизат в общ размер на 315.56 евро.