Решение № 2180 от 09.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2180 гр. София, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Красимир Мазгалов

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско дело № 20241100503734 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение от 20.07.2023 г. по гр.д. № 53682/2019 г. по описа на СРС, 123 състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу А. М. И. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124 , ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2857,34 лв. – доставена от „Топлофикация София“ ЕАД в периода от месец 05.2014 г. до месец 04.2017 г. топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Надежда II“, бл. ****, абонатен № 111928, както и изравнение по изравнителни сметки за същия период, от които 62,58 лв. – стойност на предоставена в периода от месец 05.2014 г. до месец 04.2017 г. услуга за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 21.11.2017 г. – на която дата е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 82172/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав до изплащане на вземането, както и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124 , ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 , изр. 1 ЗЗД за сумата от 452,68 лв. – обезщетение за забава в ръзмер на законната лихва върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 16.09.2015 г. до 25.10.2017 г., 1 от които 10,53 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за стойността на услугата дялово разпределение за периода на забава от 16.09.2015 г. до 25.10.2017 г., като неоснователни и недоказани.

Жалбоподателят „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че решението е неправилно и постановено при нарушение на процесуалния закон и принципите в процеса, поради което моли същото да бъде отменено, като исковете бъдат уважени.

Счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че е предоставил в имота топлинни услуги с цена в размер на претендираната сума, като изводът на районния съд в обратния смисъл е неправилен. Претендира разноските по производството.

Ответникът по жалбата А. М. И. не е депозирал отговор на същата, но в проведеното по делото открито съдебно заседание, чрез своя процесуален представител – адв. С., оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД не заявява становище по жалбата.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124 , ал. 1 ГПК, вр. с чл.

79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл.

124 , ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 , изр. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумите, както следва: сумата от 2794,76 лв., представляваща стойността на топлинни енергия за периода от м.05.2014 г. до м.04.2017 г. за имот, намиращ се в гр. София, ж.к.

„Надежда 2“, бл. ****, ведно със законната лихва, считано от 21.11.2017 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването; сумата от 442,15 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.09.2015 г. до 25.10.2017 г., сумата от 62,58 лв., представляваща цена на извършената услуга „дялово разпределение“ за периода от м.05.2014 г. до м.04.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 21.11.2017 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) както и сумата от 10,53 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.09.2015 г. до 25.10.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 82172/2017 г. по описа на СРС, 123 състав.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД, твърди, че е в облигационно отношение с 2 ответника, по силата на което му предоставя топлинни услуги в имот, намиращ се в гр.

София, ж.к. „Надежда 2“, бл. ****, като ответникът дължи заплащането на цената им.

Сочи, че ответникът не е заплатил в определения в общите условия срок стойността на доставената му топлинна енергия за периода от м.12.2011 г. до м.04.2014 г. Ето защо, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, което е уважено и е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.01.2018 г. по ч.гр.д. № 82172/2017 г. по описа на СРС, 123 състав. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и във връзка с дадени указания от съда, ищецът е предявил установителни искове за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение.

С решение от 20.07.2023 г. по гр.д. № 53682/2019 г. по описа на СРС, 123 състав, исковете са отхвърлени изцяло, като първостепенният съд е стигнал до фактически и правни изводи за недължимост на сумите предвид липсата на доказателства за реално предоставена топлинна енергия в имота.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

За основателност на иска за главница за топлинна енергия в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да докаже: съществуване на облигационно отношение между страните за процесния период по договор за предоставяне на топлинна енергия, по силата на което ответникът дължи заплащането на цената на предоставената топлинна енергия в имот, намиращ се в гр. София, ж.к.

„Надежда 2“, бл. ****, че за периода, предмет на делото, е доставил реално на ответника топлинна енергия с цена, възлизаща на претендираната в исковата молба стойност.

По делото няма спор, а и от представените писмени доказателства, а именно:

Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 10.04.1987 г. /на лист 24 от първоинстанционното дело/, както и 2 /два/ броя удостоверения за наследници /на лист 133-144 от първоинстанционното дело/ се установява, че по време на процесния период ответникът е бил собственик на процесния имот, за който се твърди да е доставяна топлинна енергия. Ето защо, съдът счита, че последният се явява пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове.

Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятия при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди.

Понятието „потребител”, от своя страна, има легално определение в закона. В §1, т.42 3 от ДР на ЗЕ (приложима редакция в периода м. 11.2011 г. – 17.07.2012 г.) е посочено, че потребител е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Следователно, за да бъде едно лице потребител на топлинна енергия за битови нужди, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

Не е нужно за периода той реално да е ползвал, обитавал имота, като ирелевантно е и обстоятелството на чие име фактически се е водила партидата при ищеца за посочения имот.

По делото е установено, че процесният имот е топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира, е присъединена към топлопреносната мрежа.

Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл.150, ал.2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между него и ищеца са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия от 2014 г. и Общите условия от 2016 г.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за 4 отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл.142, ал.2 ЗЕ). Според чл.145, ал.1 от закона - топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода са възложени на третото лице-помагач „Техем сървисис” ЕООД в изпълнение на разпоредбата на чл.139, б.б, ал.1 ЗЕ.

Следва да се установи дали ищецът е изпълнил задължението си да достави реално на ответника топлинна енергия за процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност.

От заключението на вещото лице по изготвената и приета по делото съдебнотехническа експертиза, неоспорено от страните, което се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че стойността на реално доставената топлинна енергия в имота за периода от м.05.2014 г. до м.04.2017 г. възлиза на сумата в размер на 2 794,81 лв. В заключението е посочено и какво е количеството на потребената енергия за отделните периоди и по компоненти.

Начислените суми са съгласно действащата през исковия период нормативна уредба в областта на енергетиката, като същото е извършено на база прогнозна стойност, коригирана след извършен реален отчет от дружеството, извършващо дялово разпределение, за което са представени и приети в първоинстанционното производство писмени доказателства.

Следователно, предвид приетите по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза, неоспорена от страните, следва извод, че цената на реално предоставената в имота топлинна енергия в процесния период е в размер на 2 794,81 лв.