Решение № 468 от 30.04.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 468 гр. Варна, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. ПЕ.

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20263100500164 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно и е образувано по въззивна жалба от М. К. В., чрез адв. Х. против Решение № 4107 от 17.11.2025 година, постановено по гр.дело № 9914/2024 година по описа на ВРС, с което е била отхвърлена претенцията на въззивницата по чл.19 ал.3 от ЗЗД, против Д. Н. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, и М. Н. С., ЕГН **********, с адрес: **** наследници на Н. Н. С., ЕГН **********, за обявяване за окончателен на Предварителния договор за покупкопродажба, сключен между ищцата М. К. В., ЕГН ********** в качеството и на купувач и наследодателя на ответниците Н. Н. С., ЕГН **********, в качеството му на продавач от 30.04.2024 г., с предмет:

Покупко продажба на недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. Е., община Б., обл. В., цялото с площ 851.23 кв.м по документ за собственост, а по кадастрална карта с площ 862 кв.м с кадастрален идентификатор **** по действащите КККР на с. Е., община Б., област В., ****, при съседи по скица на СГКК Варна: ****, както и на построената в същото дворно място ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА

СГРАДА с кадастрален идентификатор ****.1 със застроена площ 134 кв.м с административен адрес село Е., ****, община Б., област В., като неоснователен и недоказан, както и в частта, с която е била осъдена ищцата М. К. В. ЕГН **********, с настоящ адрес с. Е., ****да заплати в полза на ответниците Д. Н. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, и М.

Н. С. ЕГН **********, с адрес: **** СУМАТА в общ размер от е 2825.00 лв. (две хиляди осемстотин двадесет и пет лева ) - представляваща 1 сторените от ответниците по делото съдебно деловодни разноски пред ВРС .

В жалбата се излага, че атакуваното решение е неправилно и необосновано. Сочи се, че съдът е приел незаконосъобразно, че договора е нищожен поради накърняване на добрите нрави; че е симулативен и че няма достоверна дата. Излага се, че на базата на представената по делото Съдебно почеркова експертиза е било доказано несъмнено, че подписа положен в Договора е на покойния Н. С. и че ищцата е полагала неимоверни грижи на него до смъртта му. Според жалбата неправилно съдът е приел, че цената не е платена, след като в самия Договор е посочено, че същата е заплатена в деня на подписването на договора и в тази си част самия Договор има характера на разписка. По същество искането е атакувания съдебен акт да бъде отменен и претенцията – уважена.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от Д. Н. С. и М. Н.

С., чрез адв. Б., според които въззивната жалба е неоснователна и не почива на правилен прочит на доказателствата.

В съдебно заседание, въззивницата е редовно призована, явява се лично и с адв. Х., които поддържа жалбата и моли съдът да я уважи.

Въззиваемите страни – Д. Н. С. и М. Н. С., редовно призовани, не се явяват, но чрез адв. Б. оспорват въззивната жалба и поддържат подадения отговор.

За да се произнесе по спора, след като се запозна с делото и застъпените от страните становища, ВОС установи следното:

Не е спорно и е видно от представения писмен акт - Акт за смърт № **** година, че Н. Н. С., ЕГН ********** е починал на **** г. в град Варна.

Също не е спорно между страните, че Д. С. и М. С. са единствените наследници по закон на Н.С. и са негови низходящи – син и дъщеря.

От н.а. за покупко-продажба на недвижим имот № 17, том ІІ, рег.№ 5580, дело № 177/2003 година става ясно, че на 05.09.2003 г., че лицата Д. А. Г. и Вл. М. Г., чрез пълномощник Д. Г. са продали на Н. Н. С. следния свой собствен недвижим имот, находящ се в с.Е. ,Община Б., област В., представляващ дворно място с пространство 851,23 кв.м, съставляващо **** в кв. 32 по плана на селото , при граници : улица , ****, заедно с построената в него жилищна сграда на два етажа с гараж в стадий на незавършено строителство груб строеж , за сумата 2797,41 лв. / две хиляди седемстотин деветдесет и седем лева и четиридесет и една стотинки / която сума продавачите получили напълно и в брой преди сключване на договора. Вписано е в нотариалния акт, че данъчната оценка на имота е 2797.41 лв.

От приобщената на л.45 –ти по делото данъчна оценка на поземления имот с ид.№ **** е видно, че поземления имот е с данъчна оценка 4 930.00 лв.

По делото е наличен и оригинал на Предварителен договор за покупко – 2 продажба на недвижим имот, приобщен на л. 107 и пълномощно от Н. С. към ищцата - л. 108. От оригинала на пълномощното приобщено на л. 108 е видно, че Н. С. е упълномощил М. В. да го представлява през СГКК Варна като от негово име да иска издаване и да получи кадастрални скици на собствените на С. имоти – дворно място в село Е., общ.Б., област В. с кадастрален идентификатор ****, както и на построената в същото дворно място жилищна сграда кадастрален идентификатор ****. 1 , с адм.адрес с.Е., **** , и да го представлява през Община Б., като от негово име да иска издаване и да получи данъчна оценка на двата имота.

От Предварителния договор за покупко – продажба на имот е видно, че той е с дата 30.04.2024 година и страни по него са праводателят на ответниците и техен баща Н.С. в качество на продавач и ищцата В. – отново записана със собствено име М. , а не М. , в качество на купувач. Този договор има за предмет описаните в чл.1 .: дворно място, находящо се в с.Е., общ.Б., обл.Варна, цялото с площ 851.23 кв.м по документ за собственост , а по кадастрална скица с площ 862 кв.м с кадастрален идентификатор **** по действащите КККР , както и построената в същото дворно място двуетажна жилищна сграда с кадастрален идентификатор ****. 1 с административен адрес **** . От него става ясно още, че продавача си запазва правото на на пожизнено и безвъзмездно ползване върху описания в чл.1 недвижим имот със знанието и съгласието на Купувача.

В Раздел втори от предварителния договор в чл.3,ал.1 е разписано задължението на продавача за прехвърли правото на собственост върху недвижимия имот на купувача срещу цена 9800 лв./девет хиляди и осемстотин лева . В чл.3, ал.2 от същия предварителен договор е посочено, че цената по чл.3, ал.1 е заплатена от купувача на продавача в брой, в деня на сключване на договора, като в тази част договора има характер на разписка за получената продажна цена . В чл.3,ал.3 е записано изрично следното : „продажната цена на имота-предмет на настоящия договор е определена при съобразяване на обстоятелството , че купувачът има значителен принос при изграждането на жилищната сграда , поддържката на имота и като е живял в дългогодишно фактическо съжителство с продавача е полагал грижи за него и общото им домакинство „ .

В чл. 4,ал.1 от предварителния договор страните са се задължили да сключат окончателен договор в срок 6 месеца , считано от датата на подписване на предварителния договор , като при съгласие и на двете страни този срок е можело да бъде продължен с допълнителен Анекс , който щял да бъде неразделна част от предварителния договор .

Във връзка с предприето оспорване е била назначена Съдебно почеркова експертиза, от която става ясно, че Н.С. е автор на подписа положен върху оспореното пълномощно без дата и на ръкописно изписания текст в предварителния договор. Установено е още, че „ леко необичайно изпълнение на началната част на подписите и края на текста „С.“, повлияно най-вероятно 3 от болестното състояние на лицето, което е довело до неувереност при полагането, умора на ръката и др. „

Проведената Съдебно медицинска експертиза показва, че че Н. С. на 70 години към месеца април 2024 г. е боледувал от следните хронични заболявания :1.хронична лимфоцитна левкемия /злокачествено заболяване на кръвта /.Миелодиспалистичен синдром с мултнилинеарна дисплазия с R – IPSS – нисък риск – ревизирана международна прогностична скала по Миелодоспластичен синдром/; 2.Хипертонична болест трета степен, умерена степен, сърдечна форма, хипертонично сърце , абсолютна аритмия при предсърдно мъждене и 3.Хроничен вирусен хепатит В , без делта анегент.

Според заключението на в.л.д-р Д. по СМЕ , по време на последния предстой на Н.С. в болница, когато е починал е развил като усложнения на съществуващите заболявания остра бъбречна недостатъчност, остра циркулаторна недостатъчност и остра дихателна недостатъчност , които са и непосредствен механизъм за настъпването на смъртта . В.л. д-р Д. сочи, че всички установени болести са хронични соматични /телесни / заболявания с прогресиращ към влошаване ход с времето и не могат да се приемат като психични разстройства сами по себе , но въпреки това е възможно да повлияят психичното състояние с прояви на депресия, тревожност и когнитивни смущения и др. Т.е. С. е бил в увредено общо състояние, но контактен и адекватен и в този смисъл Н.С. би могъл да се грижи за своите имуществени интереси, да формира воля и сам да я изразява към 30.04.2024 година.

Също пред ВРС е била изслушана и Съдебно оценителна експертиза , която сочи, че процесните имоти към 30.04.2024 година имат пазарна стойност 10 499,16 лв. и вещна стойност 94 600 лева, като във вариант 1 от заключението стойностна на грубия строеж е 31 543,22 лв. а във вариант 2 е от 36 532,42 лв.

ВРС е възприел, че е налице накърняване на добрите нрави, с оглед възраженията на ответниците, което му е дало основание да отхвърли исковата претенция.

Пред ВОС са били разпитани свидетели, както следва:

Е. М. А. – излага, че е съсед и познава страните от 2004 година. Сочи, че по отношение на постройката Н. е започнал да прекарва инсталация и, че М. – синът на М. е помагал; постройката е била измазана и шпакловката е била осъществена от М., както и боядисването. Външната мазилка пак е била извършена от М., заедно с мрежата и шпакловката. Свидетеля сочи, че по късно М. и Н. са направили и покрива, а че първия етаж Н. и М. са го завършили заедно. Бил е обзаведен за живеене и също там е живял и бащата на М.- Дядо К.. От тези показания става ясно, че финансовите средства за дограма са били осигурени именно от Дядо К.. Свидетеля сочи още, че след заболяването на Н. той е бил обгрижван само от М. и от нейния син М..

Последния заедно с Н. е направил и конструкция в двора от дърво за отглеждане на 4 домашни птици. Свидетеля сочи още, че Н. е споделял как един ден ще остави имота на М., т.к. само тя го е гледала и никой друг. Според свидетеля за един известен период от време М. и семейството му също са живели в имота.

Свидетеля П. Т. Д. – сочи че е бил колега на Н. и се познават от близо 30 години преди смъртта му. Известно му е , че е закупил имот в Е. и е ходил там.

Познава и М. от посещенията си и от това, че имат общо заболяване и лекуващ специалист. Свидетеля сочи, че за ремонтите в къщата е помагал изключително синът на М. – М., и че Н. е възнамерявал да остави имота на М..

Свидетелката Ж. Е. П. – заявява, че е приятел със семейство С.и сме приятели от 1985 година . Сочи, че с М. се е запознала в деня на погребението; че според нея къщата е била изградена от Н., които е бил подводничар и кой е осигурил добър живот за М..

Виждането на въззивния съд е следното:

В съответствие с нормите на чл.26 ал.1 и ал.2 от ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства, както и нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори.

Съдът е длъжен да разгледа основанията за нищожност според тежестта на порока - от най-тежкия /противоречие със закона или заобикалянето му/ и ако отхвърли наличието на тези пороци, да премине към следващите по-леки /липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет и пр.

Въззивната инстанция не споделя извода на решаващия съд, че е налице накърняване на добрите нрави. По посочения въпрос е налице формирана практика по чл. 290 ГПК, опредметена в Решение № 4/25.02.2009 г. по гр. д. № 395/2008 г. по описа на ВКС, ТК, I т. о. В цитираното решение е прието, че по силата на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД нищожни са договорите, които накърняват добрите нрави. Прието, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може да не е законодателно изрично формулиран, но спазването е проведено чрез създаването на други разпоредби, част от действащото право. Като такива са посочени принципите на справедливостта, на 5 добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяване на несправедливото облагодетелстване. Досежно волята на законодателя е прието, че последният е придал правна значимост на нарушението на добрите нрави с оглед защитата на обществените отношения като цяло, а не само поради индивидуалния интерес на конкретния правен субект. ВРС е достигнал до извода, че стойността на която е бил сключен договора се явява значително занижена и съответно нарушава принципа на справедливост и създава условия за неоснователно обогатяване, когато вследствие на заплащането й, ще е налице неравностойност на насрещните задължения по договора.

Разпечатката съдържа 41 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4f6e51f8-78d5-4a7f-8ff1-562a5a919d41