Решение № 136 от 26.06.2023, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Свиленград, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20235620200248 по описа за 2023 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от С. С. С. с ЕГН ****************** от град **************************** - законен представител (управител) на „Стойчеви агро – 1” ООД с ЕИК 201574480 със седалище и адрес на управление: град Добрич, ул.„Опълченец Димитър Ковачев” № 67, се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 58580711 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя в качеството му на законен представител (управител) на „Стойчеви агро – 1” ООД, за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4 , вр.чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 100 лв. С Жалбата са р елевирани оплаквания за незаконосъобразно и неправилно издаване на ЕФ, тъй като бил издаден в противоречие с материалния закон и в при съществени нарушения на процесуалните правила, била изтекла давността за издаване на ЕФ, изнесеното в ЕФ не отговаряло на 1 действителната фактическа обстановка, не бил извършил нарушението, мястото на нарушението било неясно, непълна и неточна била правната квалификация и т.н. Претендират се разноски по делото.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят С. С. С., не се явява и не се представлява. Не е представен Списък на разноските.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) – ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 01.05.2022 година в 10.19 часа в град Свиленград, област Хасково, по улица „Сан Стефано”, до казино „Империал”, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 120с52а, представляващо преносима система за контрол н а скоростта на моторните превозни средства ( МПС) с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1, е регистрирано и заснето движещото се в посока магазин „Жанет”, М П С товарен автомобил марка „Форд”, модел „Рейнджър” с държавен регистрационен номер ***************, със скорост 73 км/ч, при разрешена такава 50 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 23 км/ч. След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № 5858711 на името на жалбоподателя С. С. С. в к а ч е с т в о т о му на законен представител

(управител) на дружеството-собственик на превозното средство - „Стойчеви агро – 1” ООД, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието и Справката от Търговския регистър. ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните 2 работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя в качеството му на законен представител на дружеството-собственик на процесното МПС е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лв. Фишът е връчен на лицето н а дата 13.04.2023 година (, видно от Справката относно статуса на ЕФ и от Писмо с рег.№ 351000-3126 от 18.05.2023 година) (възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство), като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал.

6 от ЗДвП (7 дни).

За работата и използването на конкретното АТСС ARH CAM S 1 на процесната дата - 01.05.2022 година, когато е установено нарушението , е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е проверен от Началника на структурното звено срещу подпис, приложен е по делото и приет като доказателство. От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС – 01.05.2022 година и времето (09.00 часа до 12.20 часа), за общото ограничение на скоростта - 50 км/ч разрешена скорост в населено място, режима на измерване стационарен, така и броя на установените нарушения и др уги сведения, съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, като e налична една снимка за конкретния клип, на ко ято е виден автомобил в процес на приближаване към преносимата система за видеоконтрол, при действителна измерена скорост на движение 76 км/ч, но не се вижда регистрационния номер.

3

От представения Протокол № 93-СГ-ИСИС/26.11.2021 година, издаден от Българския институт по метрология (БИМ) се установява, че на посочената дата е извършена проверка на преносима система за видеоконтрол ARH CAM S 1 с фабричен № 120с52а, според който съответства на одобрения тип. В този документ е посочено, че преносимата система за контрол н а скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1 е одобрен тип, вписан под № 5 126 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване.

След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.

189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд – Свиленград.

В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят има наложени множество административни наказания „Глоба” с влезли в сила ЕФ и Наказателно постановление (НП) за нарушения на ЗДвП.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд . Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН е неприложима в случая, тъй като има 4 изрична разпоредба в тази връзка - чл. 189, ал. 9 от ЗДвП, т.е. настоящият Съдебен състав намира, че нормата на чл. 79б от ЗАНН не е приложима по отношение на ЕФ, издаден по реда на ЗДвП, поради което и евентуалното заплащане на намаления размер на Глобата по същия няма за последица влизането му в сила, респ. недопустимост на Жалбата против ЕФ.

Преценена по същество, Жалбата е основателна (, но не на основанията, посочени от процесуалния представител на жалбоподателя), за което Съдът излага следващите правни съображения:

Липсват каквито и да е доказателства по делото, от които да се установи явно и несъмнено конкретният размер на скоростта, с която се твърди от АНО, че е бил засечен да се движи автомобилът - собственост на дружеството, чийто законен представител (управител) е жалбоподателят, на посочените в ЕФ дата и място. В приложения по постъпилата Административнонаказателна преписка (АНП) снимков материал има посочени номер на заснетия клип и номера на АТСС, но регистрационният номер на заснетия автомобил не се установява. Поради това не може да се направи съпоставка и извърши проверка с отбелязването в представения Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година.

Изложеното определя снимката като обективно негодно веществено доказателство, което да установи стойността на измерената скорост на конкретния автомобил, тъй като единствено в оспорения ЕФ е посочен регистрационния номер и конкретната възприета от органа скорост.

Горното е основание съставеният ЕФ да бъде определен за незаконосъобразен, поради което и следва да бъде отменен, тъй като нарушението е абсолютно недоказано от обективна страна. Макар в представената преписка да се съдържат други писмени доказателства Протокол № 93-СГ-ИСИС/26.11.2021 година, издаден от БИМ, Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, Справка за собственост и др., нарушението се явява недоказано. Изводите на АНО относно установена скорост на посочения автомобил са неправилни, непочиващи на годно създаден и приложен снимков материал, тъй като няма доказаност на скоростта на движение на конкретния, посочен в ЕФ, автомобил.

Задължението да докаже явно и несъмнено всеки един от признаците на нарушението е изцяло в тежест на АНО. Това задължение в случая не е 5 изпълнено, съответно не може да се приеме, че вмененото на С. С. С. в качеството му на законен представител (управител) на дружествотособственик на процесния товарен автомобил, административно нарушение е безспорно установено и доказано.

Наличието на Справка за данните на нарушението не променя горните изводи на Съда предвид факта, че на снимката не се вижда регистрационният номер на автомобила.

В изложения смисъл е Решение № 716 от 31.10.2022 година, постановено по КАНД № 800/2022 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Цветомира Димитрова.

По разноските:

По делото не се констатираха действително направени разноски от страна на жалбоподателя.

Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то Съдът излага следните съображения:

Обжалваният ЕФ би процесуалноправна страна. бил законосъобразен от формална,

Съдът би приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя би била правилно ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 1, т. 3, вр.чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, установено с АТСС № 120с52а (радар) на основание издаден против него ЕФ в качеството му на законен представител (управител) на дружеството-собственик на процесното МПС. ЕФ според легалното си определение, съдържащо се в разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП представлява електронно изявление записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС (в същия смисъл е и определението, съдържащо се в § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН). Съдът би приел, че ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание. При наличие в ЕФ на посочените в цитираната разпоредба обективни признаци, Съдът би приел, че се покриват основните съществени 6 елементи от административнонаказателния състав на чл. 182, ал. 1, т. 3, вр.чл.