Решение № 460 от 07.11.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 460 гр. Пловдив, 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20225001000412 по описа за 2022 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. №260645 от 14.02.2022 г. от СД „Е.С.

– И., С.а и с.“ – **** – чрез пълномощника на дружеството адв. Я. Я. против решение №260360 от 16.12.2021г., постановено по т. д. N 18/2021г. по описа на О.С.-С.З., в частта, с която с което е осъдено дружеството – жалбоподател, солидарно с неограничено отговорните съдружници в него Я. С. И., С. Я. С. и Д. В. И. да заплати на „Ф.Б.“ ЕАД – **** сумата 33 868.80 лева - главница по фактура № ****/22.10.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.01.2021г. до окончателното и изплащане и с което е отхвърлено като неоснователно възражението за прихващане на претендираната главница, направено от СД „Е.С. – И., С.а и с.“ – гр. Ч. и неограничено отговорните съдружници в него Я. С. И., С. Я. С. и Д. В. И. с вземане на дружеството СД „Е.С. – И., С. и с.“ против „Ф.Б.“ ЕАД – **** за сумата 240 000 лева – претърпени вреди от реализиране на по-нисък добив пшеница в размер на 800 тона по 300 лева всеки за стопанската 2018-2019г.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното и 1 да отхвърли предявения иск, респ. да уважи направеното възражение за прихващане - по съображения, развити в жалбата.

Ответникът по жалбата „Ф.Б.“ ЕАД – ****, представляван по делото от адв. В. Т. и адв. М. Т. изразява становище за нейната неоснователност.

Ответниците по жалбата – необжалвалите решението неограничено отговорни съдружници в СД „Е.С. – И., С.а и с.“: Я. С. И., С. Я. С. и Д. В. И. не взимат становище по жалбата.

Постъпила е частна жалба от „Ф.Б.“ ЕАД – **** против Определение № от 02.03.2022г., постановено по т.д. №18/2021г. по описа на О.С.-С.З., с което е оставена без уважение молбата на „Ф.Б.“ ЕАД за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Твърди, че присъдената сума от 149.42 лева не съответства на уважената част от иска, действителната такава би била 1 750.49 лева. Твърди също, че неоснователно и необосновано съдът е намалил адвокатското възнаграждение, претендирано от „Ф.Б.“ ЕАД като е уважил направеното възражение за неговата прекомерност. Счита, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че освен по двата обективно съединени иска, ищецът е трябвало да се защитава и по въведеното в процеса възражение за прихващане. Моли обжалваното определение да бъде отменено като допълнително бъдат присъдени още 1453 лева – разноски съобразно уважената и отхвърлена част от претенциите и се присъди и пълния размер на претендираното и платено адвокатско възнаграждение – 4020 лева с включен ДДС.

Постъпил е отговор по частната жалба от СД „Е.С. – И., С. и с.“ чрез пълномощника на дружеството адв. Я., с който се изразява становище за нейната неоснователност.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл.327 ал.1 от ТЗ и чл.266 от ЗЗД.

Ищецът „Ф.Б.“ ЕАД – **** твърди, че въз основа на договор за покупко-продажба №1871/21.07.2019г. е доставил на СД „Е.С. – И., С.а и с.“ – гр. Ч. тор NP 7:21 в количество 100.800 т. /сто тона и осемстотин кг./ на обща стойност 67 737.60 лева /с ДДС/. Твърди, че доставката на договореното количество е била изпълнена в срока по договора на две отделни експедиции, 2 за които са издадени и две отделни фактури: Фактура №****/21.10.2019г. за количество от 50.400 тона на стойност 33868.80 лева с ДДС и Фактура №****/22.10.2019г. за количество от 50.400 тона на стойност 33868.80 лева с ДДС. Твърди, че съгласно чл.6.2 от договора падежът на задължението за плащане е установен на 31.07.2020г., но на посочената дата ответникът не е погасил паричните си задължения по посочените фактури за доставката на тор NP 7:21. С пет отделни плащания през периода септември – ноември 2020г. , макар и след падежа, се твърди, че ответникът е погасил задължението си по първата фактура - №****/21.10.2019г. Задължението по втората фактура №****/22.10.2019г. обаче твърди да е непогасено и съответно – дължимо и към настоящия момент. Именно за тази сума и на това основание претендира осъждане на СД „Е.С. – И., С.а и с.“ – **** солидарно с неограничено отговорните съдружници в него Я. С. И., С. Я. С. и Д. В. И., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.01.2021г. до окончателното и изплащане.

Тъй като обективно съединената претенция за заплащане на неустойка, уговорена в чл.24 от договор №1871/21.07.2019г., е отхвърлена и решението в тази част не е обжалвано, въпросът за действителността на посочената клауза и респ. дължимостта на неустойката, се явява разрешен с влязло в сила решение. Затова и настоящата инстанция не обсъжда тази претенция и защитното възражение по нея. Предмет на въззивната проверка е уважената претенция за главница по фактура - №****/22.10.2019г. за осъществена доставка на 50.400 тона тор NP 7:21 на стойност 33868.80 лева с ДДС, уговорена между страните с договор за покупко-продажба №1871/21.07.2019г. и отхвърленото като неоснователно възражение за прихващане на претендираната главница с вземане на дружеството СД „Е.С. – И., С.а и с.“ против „Ф.Б.“ ЕАД – **** за сумата 240 000 лева – претърпени вреди от реализиране на по-нисък добив пшеница в размер на 800 тона по 300 лева всеки за стопанската 2018-2019г.

В срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба вх.

№261494/04.02.2021г. от СД „Е.С. – И., С.а и с.“ – **** – чрез пълномощника на дружеството адв. Я. Я.. С него е направено възражение за прихващане на претендираното от „Ф.Б.“ ЕАД – гр. С.З. вземане в размер на 33 868.80 лева с вземане на СД „Е.С. – И., С.а и с.“ към него в размер на 240 000 лева, 3 представляващо обезщетение за претърпени вреди от реализиране на понисък добив пшеница в размер на 800 тона по 300 лева всеки за стопанската 2018-2019г., поради недоставяне в уговорения срок – до 30.12.2018г. на 150 тона карбамид, което от своя страна е попречило да бъде извършено подхранване на есенно-житните култури за постигане на по-висок добив.

Ответникът твърди, че при евентуално закъсняване на подхранването и извършването му през февруари съществува опасност азотът да не се усвои от растението. Затова за него е било изключително важно да получи до 30.12.2018г. доставката на карбамид, уговорена с договор от 20.08.2018г.

Твърди, че именно неизпълнението на ищеца „Ф.Б.“ ЕАД в срок е довело до невъзможността да бъдат подхранени есенно-зимните култури в земите, обработвани от събирателното дружество, което е довело до реализиране на по-нисък добив пшеница в общ размер на 800 тона при средна цена от 300 лева на тон за стопанската 2018г.-2019г.

Постъпил е отговор на исковата молба и от неограничено отговорните съдружници в СД „Е.С. – И., С.а и с.“: Я. С. И., С. Я. С. и Д. В. И. /стр.526 538 от делото на ОС/, с който се поддържат същите доводи и възражения като тези,направени от дружеството. Въззивна жалба от тях против първоинстанционното решение не е постъпила.

Постъпила е допълнителна искова молба от „Ф.Б.“ ЕАД – гр. С.З., с която е изразено становище за недопустимост на възражението за прихващане – на първо място, поради наличието на висящ спор по т.д. №13/2021г. на ОС – С.З., образувано въз основа на искова молба, предявена от СД „Е.С. – И., С.а и с.“ против „Ф.Б.“ ЕАД, предметът по което е идентичен с този, описан във възражението за прихващане. На основание чл.126 от ГПК изразява становище, че второто заведено дело подлежи на прекратяване, респ. възражението за прихващане не следва да се разглежда, поради недопустимостта му. На второ място – поради обстоятелството, че неограничено отговорните съдружници не са страна по договора за покупкопродажба от 20.08.2018г., на който почива твърдяното вземане за обезщетение за вреди – предмет на възражението за прихващане. На основание чл.122 ал.3 от ЗЗД посочва, че солидарно отговорните ответници не могат да противопоставят на кредитора личните възражения на своя съдлъжник, а в случая се касае именно за възражение, основаващо се на отношение, развило се без тяхно участие. Изразява становище и за 4 неоснователност на възражението за прихващане, поради отказ на самия ответник от доставката на карбамид, предложена за извършване на 22.01.2019г., поради уреждане на отношенията, свързани с договора от 20.08.2018г. чрез спогодба от 06.04.2020г., поради непрепоръчителното и дори забранено използване на карбамид както към датата на доставка по договора – 30.12.2018г., така и към 22.01.2019г., както и поради сключването на заместваща сделка с друг доставчик на по-ниска цена от договорената, което е било основание за отмяна на поръчката.

С допълнителни отговори на исковата молба СД „Е.С. – И., С.а и с.“ и съдружниците Я. С. И., С. Я. С. и Д. В. И. поддържат вече изложените доводи и възражения.

По иска на „Ф.Б.“ ЕАД против СД „Е.С. – И., С.а и с.“ – гр. Ч. солидарно с неограничено отговорните съдружници в него Я. С. И., С. Я. С. и Д. В. И. за осъждането им да заплатят на „Ф.Б.“ ЕАД – **** сумата 33 868.80 лева - главница по фактура № ****/22.10.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.01.2021г. до окончателното и изплащане:

Видно от представения договор за покупко-продажба

№1871/21.07.2019г. „Ф.Б.“ ЕАД в качеството на продавач продава на СД „Е.С.

– И., С.а и с.“ – гр. Ч. /купувач/ 100.800 тона тор NP 7:21 при единична цена 560 лева /без ДДС/на тон с включена транспортна услуга в цената. Съгласно чл.5 от договора общата стойност на доставеното количество стока е 56 448 лева без ДДС. Уговорено е отложено плащане на цялата стойност. Съгласно чл.6.2 от договора крайния срок, до който трябва да се плати стоката е 31.07.2020г. Срокът за доставката и е до 30.09.2019г. По делото от страна на ищеца са представени 2 броя фактури, както следва: фактура № ****/21.10.2019г. на стойност 33 868.80 лева с включен ДДС, за извършена доставка на 50.40 тона тор NP 7:21 при уговорената в договора единична цена и фактура № ****/22.10.2019г. на стойност 33868.80 лева с включен ДДС, за извършена доставка на 50.40 тона тор NP 7:21 при уговорената в договора единична цена, и двете издадени от „Ф.Б.“ ЕАД в качеството на продавач по сделката. Тези фактури не са оспорени от ответното дружество. Напротив – по първата от тях с пет платежни нареждания през периода септември – ноември 2020г. ответното дружество е извършило плащане на цената на доставената стоката. Във всяка от фактурите подробно са описани вида и 5 количеството на стоките – предмет на доставката и тяхната цена. Всяка фактура представлява първичен счетоводен документ по смисъла на чл.6 от Закона за счетоводството. Тя е носител на информация за извършената стопанска операция. Съгласно ал.2 от същата разпоредба счетоводният документ, какъвто е и фактурата, може да е електронен документ при спазване на изисканията на ЗСч. Както ищецът, така и ответникът са регистрирани по ЗДДС лица. Като такива съгласно изискването на чл.124 ал.1 от ЗДДС те са длъжни да водят определени регистри, а именно: дневник на покупките и дневник на продажбите. Видно заключението на вещото лице Г.

Т. Г. по допуснатата от първоинстанционния съд съдебно – счетоводна експертиза /стр.634-643 от делото на ОС/ в счетоводството на ищеца – „Ф.Б.“ ЕАД фактура № ****/21.10.2019г. на стойност 33868.80 лева с включен ДДС, за извършена доставка на 50.40 тона тор NP 7:21, е намерила отражение в дневника за продажби за месец октомври 2019г. и в справката – декларация по ЗДДС. Вземането е отразено по аналитична партида №155 „СД „Е.С. – И., С.а и с.“, включеният във фактурата ДДС е отразен като задължение за внасяне и е отчетен прихода от продажба на стоки по сметка 702/7-32.

Фактура № ****/21.10.2019г. е осчетоводена през месец октомври 2019г. и в счетоводството на „СД „Е.С. – И., С.а и с.“. Отразено е задължението към доставчика по кредитна сметка 401 „Доставчици в лева“, аналитична партида „Ф.Б.“ ЕАД за сумата 33 868.80 лева. Включеният във фактурата ДДС също е осчетоводен по дебит сметка 453/1 „Начислен ДДС за покупки“ и са увеличени материалните запаси по дебит сметка 302 „Аналитична партида тор NP 7:21“ – 5-.4 тона. През месец май 2020г. фактурата е отразена в дневника за покупки на „СД „Е.С. – И., С.а и с.“ и в справката – декларация по ЗДДС. Ползван е данъчен кредит за закупения тор в размер на 5644.80 лева по фактура №****/22.10.2019г.