Решение № 550 от 30.11.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 550 гр. Смолян, 30.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20255440100456 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск от ищеца С. Г. Б., ЕГН **********, с адрес град **, област Смолян срещу ответника „**" ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: г**, представлявано от С.Р.Я. Изпълнителен директор, с който се иска да бъде признато за установено, че сключения Договор за потребителски кредит № 2829211 от 29.08.2023 г. е недействителен на основание чл.22 ЗПК във вр. чл.11 ал.1 т.10-11 ЗПК.

В исковата молба се твърди, че на 29.08.2023г. между С. Г. Б. като кредитополучател и „**" ЕАД, като кредитор е сключен Договор за потребителски кредит № 2829211, в изпълнение на който кредиторът е предоставил на ищеца заем в размер на 5500,00 /пет хиляди и петстотин/ лева при следните условия:

1. Вид на Кредита: потребителски Кредит с Условие с погасителен план;

2. Кредитен продукт: "C**";

3. Общ размер на предоставения Кредит: 5 500.00 лева 4. Срок на Кредита: 24 месеца

5. Брой на Погасителните вноски: 24 вноски

6. Фиксиран годишен лихвен процент по Кредита: 15.55% 8. Годишен процент на разходите по Кредита: 16.71%

9. Общ размер на всички плащания: 6460.41 лева.

Съгласно чл.4 ал. 1 и 2 от договора за обезпечаване на задълженията му по 1 договора било необходимо да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от ** юридическо лице, а именно „**" ЕООД. По тази причина на 29.08.2023г. между ищеца и „**" ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който „**" ЕООД се задължава да отговаря пред „**" ЕАД солидарно с кредитополучателя за изпълнението на всички задължения на кредитополучателя, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на ищеца по Договора за потребителски кредит („Договор за поръчителство").

За поемането на задължението за поръчителстване по кредита, на основание чл.8 ал.1 от договора кредитополучателят дължи на поръчителя възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на задълженията му по Договора за потребителски кредит, в размер на 4378,16 лева, което е платимо на падежа на всяка от погасителните вноски по договора за кредит.

По отношение преценката относно действителността на договора за кредит и договора за предоставяне на гаранция следва да намерят приложение общите правила на ЗЗД и ЗЗП, тъй като ищецът като физическо лице е потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП. 2 Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Ответникът - кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор между ищеца и ** ЕАД по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК. Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Годишният 2 процент на разходите, представлява така нареченото "оскъпяване" на кредита и включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В настоящия случай предвид наличието на два договора с потребителя липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. В контекста на дадената дефиниция в чл.

19 ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Уговореното възнаграждение, дължимо за ангажиране на поръчител за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по кредита съставлява възнаграждение по усвояване, отпускане и управление на кредита, поради което същото следва да се включи в годишния процент на разходите - чл. 19 ал. 1 от ЗПК. В случай че Договора за кредит възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду няколко обезпечения /например да предостави на ответника банкова гаранция в срок от 10 дни от сключване на договора за всички задължения по сключения договор за кредит или одобрено от заемодателя дружество поръчител/, при съпоставянето на такава клауза с естеството на сключения договор за паричен заем, се налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер от всички задължения по договора за кредит. Обективно длъжникът би могъл да си позволи да представи като обезпечение единствено одобрено от ответника „**" ЕАД дружество. Това дружество е именно поръчителя по договора за предоставяне на поръчителство - „**" Е'ДОД, който е и свързано лице с кредитора по договора за заем, доколкото видно от извършена справка в търговския регистър „**" ЕАД е едноличен собственик на капитала на „**" ЕООД.

Двата договора - за кредит и за предоставяне на поръчителство не само че са свързани, но възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, е предвидено да се заплаща на падежите и по начините, по които се изплаща съответната погасителна вноска по договора за кредит.

Доколкото в договора за кредит е уговорено обезпечаването му чрез поръчителство, таксата за допълнителната услуга, която макар и формално да е дължима по друг договор, се явява част от договора за кредит като включена в съдържанието му и всъщност представлява скрито възнаграждение по договора за потребителски кредит, което следва да бъде включено в размера 3 на ГПР. Тъй като се касае до възнаграждение за услуга в полза на кредитодателя, поставена като изискване за предоставянето на заема, това допълнително плащане се отнася до разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер надхвърля законовото ограничение по чл.

19, ал. 4 от ЗПК. Нормата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, от една страна, е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга - кьм стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че целият договор е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД. По същите съображения следва да се приеме, че недействителен е и самият договор за предоставяне на поръчителство, доколкото той е сключен в неразривна връзка и с основание договора за потребителски кредит.

В изпълнение на двата договора С. Б. е заплатил сумата от общо 5500,00 лева, с което е изпълнил задължението си да върне чистата стойност на кредита, като предвид недействителността на договора за кредит той не дължи други разходи - лихви, такси и други възнаграждения.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От процесуалния му представител адв.О. е постъпила писмено становище, с което се поддържа предявения иск.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. За съдебното заседание е постъпило писмено становище за отхвърляне на иска.

С постъпилия в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба предявения иск се оспорва и се поддържа становище за отхвърлянето му. Не се оспорва сключването на Договор за потребителски кредит № 2829211/29.08.2023 г. между „**“ ЕАД /кредитодател/ и С. Г. Б.

/кредитополучател/, както и сключването на Договор за предоставяне на поръчителство от 29.08.2023 г. с поръчител „**“ ЕООД и потребител С. Г. Б..

Договор за потребителски кредит № 2829211/29.08.2023 г. е сключен между страните за главница от 5500.00 лева, която следва да бъде върната за срок от 24 месеца, при фиксиран ГЛП от 15.55 % и ГПР от 16.71 %.Не се оспорва и твърдението на ищеца, че същият е усвоил цялата предоставена му съгласно договора за кредит главница. Съгласно уговореното между страните, при точно спазване на броя вноски по погасителния план общият размер на дължимите от кредитополучателя суми ще е 6460.41 лева (от която сума: главница от 5500,00 лв. и 960,41 лв. - договорна възнаградителна лихва).

Оспорва се твърдението на ищеца, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен, тъй като съдържанието му не отговаря на изискванията на 4 чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК (да бъдат посочени „годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“). В Приложение № 1 към процесния договор по ясен и разбираем начин са посочени ГПР (т. 8) и общата дължима сума (т. 9), като е и упоменато, че допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, са посочени в Общите условия. По-конкретно допусканията са подробно описани в т.11 от Раздел VII. „Кредитни продукти. Годишен процент на разходите“ на приложимите към договора за кредит Общи условия. Предвид изложеното договорът има необходимото съдържание съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, където е предвидено да бъде посочен размерът на ГПР и допусканията, които са взети предвид при изчисляването му, без да е необходимо да се разписва формулата, по която е изчислен.