Решение № 353 от 18.02.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 353 гр. Бургас, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. ДЕЧЕВ при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело № 20242120100762 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на М. З. Ц., ЕГН **********, срещу решение на Общинска служба по земеделие - Созопол № ****/****. по преписка вх.№ ****, на наследодателя й Н.Д.З..

Жалбоподателката твърди, че присъденото с решението обезщетение по чл.27а ППЗСПЗЗ е неточно, неправилно и несъответстващо нито по стойност и вид на признатото обезщетение, нито на изискванията на чл.19 ППЗСПЗЗ към плана за обезщетение по чл.19, ал.18 ППЗСПЗЗ. Заявява, че посоченият в решението имот се намира в друго землище и на голямо разстояние. Така той не отговаря на изискванията на закона земите да са в същото или съседно землище, да има транспортен достъп и да са в удобна форма. Не става ясно как е изчислено обезщетението и не може да се направи съпоставка за съответствието между признатото и полученото обезщетение. Заявено е още, че предназначението на терена, в който са се намирали земите на наследодателя й е отпаднало и това дава възможност да се търси ново възстановяване на земите в реални граници. Моли за отмяна на обжалвания административен акт.

Насрещната страна ОСЗ Созопол не изразява становище.

Конституирани като заинтересовани лица в производството по делото са Н. З.

Н., М. С. Т., И.А.Т.. и Р. И. Т..

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не се представлява, като е изпратила молба за отмяна на процесния административен акт.

1

Ответната страна Общинска служба Земеделие - гр. Созопол, не изпраща представител в съдебно заседание.

Заинтересованите страни Н. З. Н., М. С. Т., И.А.Т.. и Р. И. Т., не се явяват и не изпращат представител.

Съдът, предвид доказателствата по делото, намери за установено следното:

Със заявление № **/***г. З.Н.Д. (в качеството на наследник на Н.Д.З.) е заявил, че желае да му бъдат възстановени изброените в молбата земи от общо 90.55 дка в различни местности в землището на с. Ч..

С решения по преписка № ****/19.02.1992г. в полза на наследниците на Н.Д.З. е възстановено правото на собственост върху редица недвижими имоти, както и е отказано възстановяване на правото на собственост по отношение на други.

С решение № ****/14.03.2000г. на ОС „Земеделие“ - гр. Созопол е определено на наследниците на Н.Д.З. правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи, а именно 14.584 дка, 3 категория, с Решение № ****/30.07.1997г., от които за обезщетение със земя и/или поименни компенсационни бонове - 14,584 дка, 3 категория, всеки по 780 лева, или общо сумата от 11 376 лева. Също с решение от 14.03.2000г., след направена корекция, е определено в полза на наследниците обезщетение вече за 14.504 дка, 3 категория, всеки по 780 лева, или общо сумата от 11313 лева.

С решение № ****/17.01.2005г. ОС „Земеделие“ - гр. Созопол е определила на наследниците на Н.Д.З. обезщетение със земя на стойност 6488 лева, а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение - поименни компенсационни бонове на стойност 3343 лева.

Видно от обжалваното Решение № ****/****. ОС „Земеделие“ - гр. Созопол е взела решение да обезщети наследниците на Н.Д.З., чрез предоставяне в собственост на 3.060 дка земеделска земя на обща стойност 1527 лева, като имотът е в землището на село Р*.

По делото е допусната оценителна експертиза, вещото лице по която, след като е проверило и проучило материалите по представената от ОСЗ Созопол преписка е установило, че при приложение на НРОЦЗЗ, така посоченият имот в решение № ****/****. ОС „Земеделие“ - гр. Созопол е на стойност от 1309.07 лева. Вещото лице е установило, че с решение на ПК от 14.03.2000г. в полза на наследниците на Н.Д.З. е било признато обезщетение за невъзстановените в реални граници земеделски земи от общо 11313 лева. С няколко решения от 10.01.2023г., сред които и процесното, като обезщетение са предоставени имоти от общинския поземлен фонд. Според експертизата, общата стойност на предоставените в обезщетение имоти се равнява на 5620.17 лева. От друга страна невъзстановените в реални граници земи от общо 14.504 дка са на обща стойност 11313.12 лева. Процесният имот, даден в обезщетение, е на стойност 1309.07 лева и покрива стойността на 0.116 единици от стойността на 2 собствената, но невъзстановена земеделска земя, което е с 0.019 единици по-малко от определеното в обжалваното решение. Според вещото лице, стойността на 1 дка призната, но невъзстановена собствена земя е 780 лева, а 1 дка от предоставения за обезщетение поземлен имот е 427.80 лева, т.е. съгласно § 1к ДР на ППЗСПЗЗ, те не са равни. Освен това определеното обезщетение със земя на стойност 1527 лева не съответства с установеното от експертизата от 1309.07 лева, като разликата е в размер на 217.93 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е основателна. Въз основа на служебно извършената цялостна проверка по законосъобразност, съдът приема за основателно оплакването на жалбоподателя досежно начина на обезщетяване и съответствието между признатото и полученото обезщетение. Съгласно чл. 10б ЗСПЗЗ собствениците или техните наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това, дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях, селскостопански организации, намиращи се в границите на урбанизираните територии (населени места) или извън тях и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове.

Съгласно чл. 19а, ал.1 от ЗСПЗЗ, условията и редът за обезщетяване се определят с правилника за прилагане на закона. Според чл. 19а, ал.2, т.4 от ЗСПЗЗ, при обезщетяване на собствениците, общинската служба по земеделие се произнася с решение за обезщетяване със земеделска земя.

Съгласно разпоредбата на чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, въз основа на обявен план по чл. 19, ал. 18, ОСЗ постановява решение за обезщетяване със земя, което се съобщава на заинтересуваните лица по реда на ГПК и в 14- дневен срок от съобщението може да се обжалва пред районния съд при несъответствие по стойност между признатото и полученото обезщетение. С оглед приложимата в случая разпоредба на чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ следва изводът, че законосъобразността на решението, с което се определя обезщетението се проверява само по отношение на съответствие в стойността на признатото и полученото обезщетение.

Преди постановяване на решението по чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ следва да бъдат постановени други решения, а именно решение, с което се признава правото на възстановяване на собствеността, по отношение на претендираните земи, съответно се отказва тяхното възстановяване в стари реални граници, решение, с което се определя право на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост, постановено на основание чл. 10б от ЗСПЗЗ, решение, с което се определя стойността на обезщетението, постановено на основание чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, решение, с 3 което се определя коефициент за редукция, постановено на основание чл. 19, ал. 16 от ППЗСПЗЗ, като тези решения може да са обективирани в един или няколко отделни акта. Тези решения подлежат на самостоятелно обжалване и е недопустимо по отношение на тях да се извършва косвен съдебен контрол в съдебно производство, в което се обжалва друго, различно от тях решение на ОСЗ.

След влизане в сила на посочените решения, в производство по реда на чл. 27а от ППЗСПЗЗ, се постановява решение, с което се обезщетяват лицата, с предоставяне на конкретен имот. На този имот следва да е посочена и стойността и тя да съответства по размер на стойността на определеното обезщетение със земя, в решението, постановено на основание чл. 19, ал.17 от ППЗСППЗ. Това съответствие следва да е единствено стойностно, като е без значение дали предоставената земя се намира в същото землище, в което е била земята на наследодателя, дали е същата категория и дали е със същото предназначение.

В конкретния случай, видно от хронологията по представената преписка с решение № ****/14.03.2000г. на ОС „Земеделие“ - гр. Созопол е определено на наследниците на Н.Д.З. правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи, а именно 14.504 дка, 3 категория, с Решение № ****/30.07.1997г., от които за обезщетение със земя и/или поименни компенсационни бонове – 14.504 дка, 3 категория, всеки по 780 лева, или общо сумата от 11 313 лева.

Въпреки това, с решение № ****/17.01.2005г. ОС „Земеделие“ - гр. Созопол е обезщетила наследниците на Н.Д.З., чрез предоставяне в собственост на земя на стойност 6488 лева, а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение поименни компенсационни бонове на стойност 3343 лева. Обикновена аритметична сметка сочи, че обезщетението по решение № ****/17.01.2005г. е на обща стойност от 9831 лева.

Впоследствие е постановено и обжалваното в настоящото производство решение № ****/****. ОС „Земеделие“ - гр. Созопол, с което ОСЗ е взела решение да обезщети наследниците на Н.Д.З., чрез предоставяне в собственост на 3.060 дка земеделска земя на обща стойност 1527 лева, като имотът е в землището на село Р*.

Съдът намира на първо място, че е налице съществено разминаване между приетото обезщетение със земя по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ в размер на 6488 лева и обезщетението, което е определено с постановените няколко решения на ОСЗ, включително обжалваното решение, в общ размер от 5620.17 лева, според експертизата. Освен това, по отношение на самото процесно решение, също има разминаване, доколкото имотът, даден в обезщетение се оказва, че не е на стойност 1527 лева, а е на по-малка стойност, а именно 1309.07 лева. Според експертизата, 1 дка от признатата, но невъзстановена земя е на стойност 780 лева, а 1 дка от предоставения в обезщетение имот е на стойност 427.80 дка, т.е. и тук има разминаване в стойностите, като те не са равни. Съгласно §1к ДР на ППЗСПЗЗ равностойни земеделски земи са тези, чиито стойности за декар, определени по реда 4 на наредбата по чл.36, ал.2 ЗСПЗЗ са равни. В случая стойностите на 1 дка от невъзстановената земя и от дадената в обезщетение земя не са равни. След като това е така, налага се извод за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.

Предвид всичко изложено по-горе, съдът намира жалбата за основателна.

Същата следва да бъде уважена, като обжалваното решение бъде отменено, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне, при което да се предостави равностойно обезщетение. Връщането на преписката е в съгласие с чл.27а, ал.5 ППЗСПЗЗ, според който когато решението е отменено по съдебен ред, общинската служба по земеделие въз основа на влязлото в сила съдебно решение постановява ново решение за обезщетяване със земеделска земя.

В полза на жалбоподателката следва да се присъдят 200 лева разноски за експертиза.

Така мотивиран, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № ****/****. на ОС „Земеделие“ - гр. Созопол, с което са обезщетени наследниците на Н.Д.З., чрез предоставяне в собственост на 3.060 дка земеделска земя на обща стойност 1527 лева, съгласно план за обезщетяване в землището на с. Р*, ЕКАТТЕ **** и ИЗПРАЩА преписката на административния орган ОС „Земеделие“- гр. Созопол за ново произнасяне.

ОСЪЖДА ОС „Земеделие“ - гр. Созопол да заплати на М. З. Ц., ЕГН ********** сумата от 200 лева /двеста лева/ разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Бургас в 14дневен срок от съобщението до страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

5