Решение № 1592 от 27.02.2020, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

София, 27.02.2020 г.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 3-ти с-в, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИ ГЕОРГИЕВ

ЕКАТЕРИНА

СТОЕВА като разгледа докладваното от съдия Желявска ч.гр.д. № 16340 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№ 2010/30.10.2019 г. на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******срещу Постановление от 14.10.2019 г. за приети по изп.дело № 20197850400307 разноски по описа на ЧСИ Л.М., с което СИ след направено възражение е намалил приетите разноски за адвокатски хонорар от 350 лв. на 300 лв.

Частният жалбоподател излага, че определеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, дори след направеното възражение за намаляването му, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност и единственото действие на процесуалния представител на взискателя е депозиране на молба за образуване на изп.дело, поради което моли възнаграждението да бъде намалено до минималния размер, установен от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира разноски, в това число юрк.възнаграждение.

Взискателят по изпълнителното дело, чрез процесуалният й представител адв. К.Б., счита жалбата за неоснователна с подробно изложени съображения по същество.

В приложените по делото мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК са изложени съображения за неоснователност на частната жалба, като се твърди, че разноските са доказани по размер и основание и същите са дължими, като счита, че поддържането на жалбата се явява безпредметно, доколкото с молба от 18.11.2019 г. взискателят се е съгласил размера на адвокатското възнаграждение да бъде намален на 230 лв.

Софийски градски съд след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

Производството по изпълнително дело № 20197850400307 на ЧСИ Л.М., с рег. № 785 е образувано по молба на Г.П.К., ЕГН ********** и с Изпълнителен лист издаден на 23.03.2019 г. от САС на основание Съдебно решение по ч.гр.д. № 2495/2018 г. на САС, ТК, 9 с-в срещу длъжника Т.С. ЕАД за сумата от 10 лв. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Към молбата за образуване на изпълнителното дело е приложен договор за адвокатско възнаграждение, както и вносна бележка, от които е видно, че взискателят е договорил и заплатил по банкова сметка ***.дружество сумата от 350 лв.

В изпратената до длъжника Покана за доброволно изпълнение от 01.10.2019 г., е посочено, че задължението по изпълнителното дело е в общ размер на 553,82 лв., от които: 10 лв. – присъдени разноски, 5,91 лв. – такси за издаване на изп.лист, 350 лв. – разноски по изп. дело, 187,91 лв. – такси по ТТР към ЗЧСИ, от които т. 5 включва и 3 броя връчване на съобщения за прекратяване на делото – до страните и вдигане на запор, дължими към 11.10.2019 г.

Длъжникът е депозирал възражение с вх. № 1841/11.10.2019 г. срещу определените разноски в ПДИ, като е поискал намаляване на адв. хонорар на 230 лв., от които 200 лв. за образуване на делото и 30 лв. върху материалният интерес.

На 14.10.2019 г. е постъпило становище от взискателя, с което той се съгласява адв. хонорар да бъде намален до размер на 300 лв.

С обжалваното постановление от 14.10.2019г., адв. хонорар е намален на 300 лв.

С молба вх. № 2067/06.11.2019 г. взискателят е поискал намаляване на адв. хонорар до размера на 280 лв.

Със съобщение с изх. № 2268/06.11.2019 г., е съобщено на длъжника, че адв. хонорар се намалява до размера 280 лв.

С Молба вх. № 2199/18.11.2019 г. взискателя излага довод с оглед на бързина и процесуална икономия, приетите разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени до минималните размери, съгласно Наредба № 1 от 09.06.2004 г., за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване и процесуално представителство по изпълнителното дело - а именно 200 лева за образуване и 30 лв. върху материалният интерес.

На длъжника е връчено съобщение с изх.№ 2366/18.11.2019 г., в което се намалява адвокатския хонорар на 230 лв., и съответно таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Подадената жалба е недопустима поради липсва правен интерес за жалбоподателя от водене на настоящето дело, а той е задължителна процесуална предпоставка за законосъобразното провеждане на производството.

Видно от събраните по делото доказателства, след връчване на поканата за доброволно изпълнение /ПДИ/, длъжникът и настоящ жалбоподател е депозирал възражение с вх. № 1841/11.10.2019 г. срещу определените разноски в ПДИ, като е поискал намаляване на адвокатския хонорар на 230 лв., от които 200 лв. за образуване на делото и 30 лв. върху материалният интерес.

С молба от 14.10.2019г. взискателят изразява съгласието си адвокатският хонорар да бъде намален до размер от 300 лв., поради което с постановление от 14.10.2019 г., същият е намален до този размер.

Срещу това постановление е подадена настоящата жалба с вх. № 2010/30.10.2019 г., но впоследствие с молба с вх. № 2067/06.11.2019 г. самият взискател е поискал от ЧСИ да уважи първоначалното възражение на длъжника, направено по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК и да намали адвокатското възнаграждение да размера от 280 лв.

Със съобщение с изх. № 2268/06.11.2019г., ЧСИ дава указания по администрирането на Жалба с вх. № 2010/30.10.2019 г., като посочва, че адв. хонорар се намалява до размера 280 лв.

С Молба с вх. № 2199/18.11.2019 г. взискателят заявява, че приетите разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени до минималните размери, съгласно Наредба № 1 от 09.06.2004г., за минималните размерни на адвокатските възнаграждения за образуване и процесуално представителство по изпълнителното дело - а именно 200 лева за образуване и 30 лв. върху материалният интерес.

На длъжника е връчено съобщение е изх. № 2366/18.11.2019 г., с което е уведомен, че адвокатския хонорар е намален на 230 лв.

С оглед на установеното към момента на разглеждане на настоящата жалба е налице валидно разпореждане на ЧСИ, по силата на което адвокатското възнаграждение за процесуално представителство на взискателя вече е в размер на 230 лв., до който размер жалбоподателя е искал от съда да намали същото. Предвид това и на основание чл. 235 от ГПК съдът намира, че не е налице правен интерес от разглеждането на настоящата жалба.

Водим от горното, съдът

Р Е

Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 2010/30.10.2019 г., подадена от „Т.С.“ ЕАД срещу постановление от 14.10.2019 г., постановено по изпълнително дело № 20197850400307 по описа на ЧСИ Л.М. с рег. № 785 и район на действие СГС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му пред Софийски апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.