Разпореждане № 23138 от 05.06.2025, Районен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 23138 гр. Варна, 05.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Стаматов като разгледа докладваното от М. С.Частно гражданско дело №

20253110107091 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпило е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от „**** ****“ ****, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. В. №*****, сграда *****, Б. ц. „Б.“ срещу П. Т. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. В., р. М., ж.к.,,В.“ № ****, вх. ****, ет. ****, ап. ****, за платените на „К.“ ***** суми от „**** Т.“ ***** като поръчител по сключен договор от 23.09.2024г. за предоставяне на поръчителство на П. Т. Д. за задължението й по договор за кредит № ******/23.09.2024г. сключен от нея с „К.“ *****, в размер на 5 657,80 лева (пет хиляди шестстотин петдесет и седем лева и осемдесет стотинки) - главница, ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на заявлението в съда – 03.06.2025г. до окончателно изплащане на задължението, 1238,67 лева (хиляда двеста тридесет и осем лева и шестдесет и седем стотинки) – договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата по договора за кредит, за периода 23.09.2024г. – 05.05.2025г., 60,18 лева (шестдесет лева и осемнадесет стотинки) – законна лихва за забава за периода от 31.10.2024 г. до 05.05.2025г. по Договора за кредит; както и за сумата от 259,56 лева (двеста петдесет и девет лева и петдесет и шест стотинки) – възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство и сумата от 23,36 лева (двадесет и три лева и тридесет и шест стотинки) – дължима законна лихва за забава за периода от 31.10.2024г. до 05.05.2025г. по договора за предоставяне на поръчителство; както и 144,79 лева (сто четиридесет и четири лева и седемдесет и девет стотинки) - заплатена държавна такса и 50 лева (петдесет лева) -юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство.

В заявлението се излагат съображения, че кредиторът в качеството му на солидарен длъжник е погасил задължението на длъжника, при което предявява регресна претенция към последния за заплатеното от него в полза на кредитора.

Съдът осъществи формална проверка за редовност на заявлението, като констатира, че производството му е подсъдно съобразно правилата за местна подсъдност. Заявлението отговаря на изискванията за редовност, посочени разпоредбата на чл. 410, ал. 2 във вр. чл.

127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК и не са налице визираните в разпоредбата на чл. 411, ал.

2, т. 3 и 4 ГПК пречки.

Освен проверка на формална редовност на заявлението, на основание чл. 411, ал. 2, т.

2 и 3 ГПК заповедният съд е длъжен служебно да провери и съответствието на искането, с което е сезиран, със закона и добрите нрави, като и с императивните правилата за защита на потребителите. Когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това, заповед за изпълнение не следва да бъде издавана – арг. от чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.

Видно от твърденията, изложени в т. 9 и т. 12 от заявлението, в конкретния случай заявителят сочи като правопораждащ съдебно предявените притежателни права юридически 1 факт договор за кредит, вземането по който е обезпечено с договор за поръчителство между заявителя и длъжника.Процесното правоотношение се регулира от нормите на Закона за потребителския кредит, които са императивни и за спазването им съдът следи служебно.

По отношение на вземанията за главница, договорна и мораторна лихва по кредита, съдът счита, че са налице законоустановените предпоставки за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

По отношение на претендираните със заявлението суми за възнаграждение и законна лихва по договор за предоставяне на поръчителство, съдът намира следното:

По твърдения на заявителя, възнаграждението е уговорено в полза на поръчителя за това, че се е съгласил да отговоря солидарно с длъжника за задълженията му към кредитора по потребителски договор.

Според чл. 12 от ОУ към договора за кредит, длъжникът има право да предостави на кредитора обезпечение чрез банкова гаранция или поръчителство на одобрено от кредитора лице в срок от 48 ч. от сключване на договора. Това е уговорено като негово право, ако го е посочил в заявлението. Това заявление не е представено по делото като възможността потребителят доброволно да е поискал предоставяне на обезпечение чрез поръчителство се опровергава от посочването в приложения договор с „**** Т.“ *****, в който пише, че всъщност е бил задължен да го сключи във връзка с договора за кредит.

Видно от служебно извършената справка от Търговския регистър, едноличен собственик на капитала на поръчителя „*** Т.“ **** е бил „К.“ ****.

От така изложената фактическа обстановка следва, че договорът за поръчителство е сключен в нарушените на императивните норми на ЗПК и ЗЗП и е недействителен по отношение на длъжника, респ. последният не дължи плащане по него. За да получи уговорения кредит, длъжникът на практика е бил принуден да сключи договор за поръчителство с избрано от кредитора търговско дружество, явяващо се свързано с него лице, и е лишен от право на избор и възможност за индивидуално договаряне, което несъмнено е в негова вреда, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и икономически послабата страна по правоотношението.

Освен това чрез договора за поръчителство се прехвърля рискът от неизпълнение на задълженията на кредитора по чл. 16, ал. 1 ЗПК за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху последния, което е допълнителен аргумент за нищожността на този договор.

Следва да се отбележи, че очевидно крайната цел на договора за поръчителство не е била да обезпечи вземанията на кредитора по потребителския договор, а да му осигури получаването на завишен размер на крайната сума, която следва да бъде върната от потребителя, заобикаляйки изискванията на специалния закон за максимален годишен процент на разходите по кредита (чл. 19, ал. 4 ЗПК). Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че възнаграждението е уговорено в полза на поръчителя (чл. 8, ал. 1 от договора за поръчителство), но кредиторът също е овластен да го получава - чл. 3, ал. 1 и ал.

3 от договора за поръчителство, като според ал. 5 при недостатъчен размер на направената от заемателя вноска към заемодателя, приоритетно се погасява вземането към поръчителя.

В случая е налице и н ераправност по см. на чл. 143 от ЗЗП, на клаузата в договора за поръчителство касаеща уговореното възнаграждение за поръчителя, което надвишава стойността на самия кредит. Според съда това е типичен пример за уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Предвид неоснователността на заявлението за главното вземане по договора за поръчителство е неоснователно и акцесорното за обезщетение за забава върху него.

По изложените съображения заявлението следва да бъде отхвърлено за сумите 259,56 лева възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и от 23,36 лева - лихва за забава върху това възнаграждение.

В останалата част заявлението следва да бъде уважено, като се издаде заповед за изпълнение за претендираните суми за главница, договорна и мораторна лихва.

С оглед направеното искане, в полза на заявителя следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от заявлението, в размер на 40,51 дължима 2 съразмерно уважената част на заявлението държавна такса и сумата от 20,26 лева, дължимо съразмерно уважената част на заявлението определено от съда юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство, като за основа на определяне на юрисконсултско възнаграждение, съдът определя минималния размер от 50 лева посочен в НЗПП.

Водим от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя „*** Т*****“ *****, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. В. № *****, сграда *****, Б. ц. „Б.“ срещу длъжника П. Т. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. В., район М., ж.к.,,В.“ № ****, вх. ****, ет. ****, ап.

****, за следното вземане - платените на „К.“ ****суми от „**** Т.“ ***** като поръчител по сключен договор от 23.09.2024г. за предоставяне на поръчителство на П. Т. Д. за задължението й по договор за кредит № ********/23.09.2024г. сключен от нея с „К.“ *****, в размер на 5 657,80 лева (пет хиляди шестстотин петдесет и седем лева и осемдесет стотинки) - главница, ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на заявлението в съда – 03.06.2025г. до окончателно изплащане на задължението, 1238,67 лева (хиляда двеста тридесет и осем лева и шестдесет и седем стотинки) – договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата по договора за кредит, за периода 23.09.2024г. – 05.05.2025г., 60,18 лева (шестдесет лева и осемнадесет стотинки) – законна лихва за забава за периода от 31.10.2024г. до 05.05.2025г. по Договора за кредит; както и за сумата от 186,42 лева (сто осемдесет и шест лева и четиридесет и две стотинки) заплатена от заявителя държавна такса и лева юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство, съобразно уважената част на заявлението, на основание на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК във вр. чл. 26 НЗПП.

ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявление вх. № ****/03.06.2025 г. от „*** Т***“ ****, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. В. №****, сграда ****, Б. ц. „Б.“ В ЧАСТТА, в която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК за сумата от 259,56 лева (двеста петдесет и девет лева и петдесет и шест стотинки) – възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство и сумата от 23,36 лева (двадесет и три лева и тридесет и шест стотинки) – дължима законна лихва за забава за периода от 31.10.2024г. до 05.05.2025г. по договора за предоставяне на поръчителство.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО в отхвърлителната му част може да се обжалва с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя. В останалата част разпореждането не подлежи на обжалване.

ДЛЪЖНИКЪТ може да подаде писмено възражение срещу заповедта за изпълнение или части от нея в едномесечен срок от връчването й.

УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземането в отхвърлената част срещу длъжника, при условие и след влизане в сила на настоящото разпореждане, в едномесечен срок от настъпване на това обстоятелство, като довнесе дължимата по сметка на ВРС държавна такса, на осн. чл.415, ал.1, т.3 вр. ал.3 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3