Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 412 от 21.04.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 2172/2020
Вид
Решение № 412
Подписан
21.04.2021
Състав
Иво Дачев, Асен Воденичаров, Мария Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 144 · Закон за защита на потребителите
  • чл.144, ал.2 т.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146 · Закон за защита на потребителите
  • чл.58, ал.1, т.1 · Закон за кредитните институции
  • чл.58, ал.1, т.2 · Закон за кредитните институции

РЕШЕНИЕ

№ 412 гр. София , 21.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иво Дачев

Мария Георгиева

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20201000502172 по описа за 2020 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 7552 от 07.11.2019 год., постановено по гр.д.№ 6239/2017 год. по описа на СГС, I-17 състав е уважил частично предявените искове от „Юробанк България“АД против Б. И. М. за установяване в отношенията между страните, че ответницата дължи на банката сумата от 91 076 швейцарски франка, част от дължима главница в размер на 179 434.07 швейцарски франка по договор за кредит HL 42676/17.09.2008, сумата от 23 342.87 швейцарски франка, представляващи договорна лихва за периода от 02.07.2014 год. до п30.05.2016 год., както и сумата от 2 063.56 швейцарски франка, представляващи банкови такси върху непогасената главница за периода 02.07.2014 год. до 30.05.2016 год., като исковете са отхвърлени до пълните предявени размери, както и е отхвърлен иска с правно основание чл.58, ал.1, т.1 от ЗКИ за заплащане на банкова такса в размер на 2 088 лева. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.

Решението се обжалва от ищеца Юробанк България АД в неговата отхвърлителна част касаеща сумата от 2 088 лева, представляващи нотариални такси. Твърди, че заплащането на тези такси е уговорено по чл.14, ал.2 от договора, надлежно осчетоводена е и е дължима.

Решението е обжалвано и от ответника Б. И. М., в частта, с която исковете са уважени, като се правят оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Оспорват извода на съда, че е уведомена за предсрочната изискуемост, обявена надлежно от банката. Поддържа, 1 че липсва усвояване на сумата по договора за кредит. Неправилни са изводите на съда за липса на неравноправни клаузи в сключения договор и въз основа на това извежда извод за недължимост, както на главница, така и на лихви и банкови такси. Оплакванията на ответницата касаят материална незаконосъобразност на решението, постановяването му при нарушаване на процесуалните правила и необоснованост на същото. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира разноските, направени пред двете съдебни инстанции.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл е задължителното тълкуване на закона дадено с ТР №1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК на ВКС- т.т.1 и 4.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Видно от приложеното гр.д. № 36987/2016 год. по описа на СРС на 06.07.2016 год. е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от Юробанк България АД против Б. И. М. за сумата от 91 076.36 швейцарски франка, представляващи част от дължима главница за периода от 02.02.2015 год. до 05.07.2016 год., договорна лихва в размер на 34 798.96 франка за периода от 02.07.2014 год. до 05.07.2016 год.; банкова такса в размер на 3 035.37 франка за периода от 04.07.2014 год. до 05.07.2016 год. и банкова такса в размер на 2 088 лева за периода от 06.01.2015 год. до 05.07.2016 год., произтичащи от банков кредит от 17.09.2008 г. и допълнителни споразумения към него, както и въз основа на документ - извлечение от счетоводни книги на банката. По заявлението е издадена заповед за изпълнение от 11.07.2016 г. Против заповедта е подадено възражение но 13.03.2017 год., за което банката е уведомена на 28.04.2017 год.

Исковата молба по чл.422 от ГПК за сумите, предмет на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирана от банката в родово компетентния съд на 22.05.2017 г, което прави производството по делото процесуално допустимо. Като резултат, първоинстанционното решение е правилно.

С оглед развитите въззивни съображения съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Предявени са искове за установяване съществуването на задължение на ответника, породено от договор за банков кредит, сключен между страните на 17.09.2008 г - искове с правно основание чл.415 от ГПК вр. чл.430 от ТЗ. В исковата молба ищецът е заявил твърдение още, че е настъпила предсрочна изискуемост на задължението на ответника, поради неплащане на дължимите вноски по кредита, за което кредитополучателят е уведомен.

Ответницата по делото възразява, че договорът и сключените въз основа на него допълнителни споразумениая съдържат нищожни поради неравноправие клаузи. Възразява, че волеизявлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не е достигнало до нея, поради нередовно връчване. Възразява още, че сумата не е реално усвоена, което означава, че не е завършен фактимческия състав на реалния заемен договор.

При така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже валиден договор за банков кредит, получаването на кредита от кредитополучателя, а ответникът следва да доказва заплащане на кредитните вноски или друг способ за погасяване на задължението му.

Между страните не се спори, че банката и ответницата Б.М. са били в договорни отношения, породени от сключен договор за банков кредит № HL42676/17.09.2008 год., с който банката се задължила да предостави на кредитополучателя банков кредит в швейцарски франкове, със следните реквизити: главница в размер на 114 000 евро в швейцарски франкове по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояването на кредита, уговорена като кредитен лимит и усвоима, както следва: равностойността в швейцарски франкове на 5000 евро по курс „купува“ на банката на 5000 евро в деня на покупката на недвижимия имот, описан в договора и равностойността в швейцарски франкове на 109 000 евро за други разплащания. Срокът за усвояване на сумите по кредита е определен на 24 месеца от датата на договора. Срокът за погасяване на кредита е от 396 месеца от датата на усвояване, съгласно чл. 5 ал. 1 от договора, посредством месечни вноски, съгласно погасителен план. Страните са договорили и валута на погасяване, в швейцарски франкове, като при погасяване в лева или евро, банката служебно превалутира сумата по курс „продава“ за швейцарския франк към лева/еврото. Дължима е годишна лихва, уговорена в чл. 3 от договора, която се образува по следния начин: от базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове за съответния период на начисляване на лихвата, в размер на 5 % при сключване на договора и добавка от 1,7 пункта. В чл.4 са уговорени и разноските по кредита - комисионна за управлението на кредита ежемесечно на датата на падежа, в размер на 0,05 % върху размера на непогасената главница към същата дата, както и административна такса от 50 лева еднократно при подаване на документите.

Уговорена е неустойка /наказателна надбавка/ при просрочие на дължимите погасителни вноски и при предсрочна изискуемост на кредита, в размер на лихвата за редовната главница и надбавка от 10 пункта. Банката има правото да обяви кредита за предсрочно изискуем при непогасяване на която и да е вноска по кредита или неизпълнение на друго задължение, както и се съдържа клауза за автоматично настъпване на предсрочна 3 изискуемост при непогасяване на три последователни месечни вноски. Кредита е усвоен, което се установява от Приложение № 1 към договора за кредит от 26.09.2008 г., където е удостоверено с подписа на кредитополучателя Б.М. усвояване на сумата по кредитния лимит в размер на 185 273 швейцарски франка. Автентичността на документа не е била оспорена от ответницата и не са представени доказателства, опровергаващи удостовереното усвояване на сумата по кредита. Поради това съдът приема за безспорно установено, че отпуснатият кредит е бил усвоен от ответника в пълния размер на кредитния лимит. В този смисъл възражението за недоказаност на усвояването на кредита е неоснователно.

Договорът за банков кредит, макар и производен на договора за заем, не е реален, а формален договор, съгласно чл.430, ал.3 от ТЗ и той се счита за сключен не с реалното предаване на сумата, а с реалното предаване е част от задълженията на банката кредитор по вече сключен договор за кредит, съгласно чл.430, ал.1 от ТЗ. Към договора страните са сключили седем допълнителни споразумения по силата на които са преуредили дължимите суми по главници, лихви и такси.

Неоснователни са възраженията на ответника, че не е настъпила предсрочна изискуемост, поради неуведомяването му. Това е така, тъй като банката кредитор е отправила до кредитополучателя нотариална покана от 26.05.2016 г. на нотариус М., с която е обявила вземанията по кредита за предсрочно изискуем, като е формирана главница от 209 927,65 CHF; лихви в общ размер 29 694,69 CHF; такси в размер 2289,21 CHF и имуществени застраховки в размер 435,05 CHF. Удостоверено е от Нотариуса получаването на нотариалната покана от кредитополучателя на 30.05.2016 год. Истинността на нотариалното удостоверяване на получаването на поканата не е била оспорена от ответницата, поради което съдът приема за безспорно доказано получаването на нотариалната покана от длъжника по договора за кредит на 30.05.2016 г. От приетото заключение по извършената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че след датата на последното споразумение от 13.06.2014 год. ответницата не е извършвала плащания на погасителните вноски по договора за кредит, поради което е възникнало основанието на чл.19, ал.1 от договора за кредит за обявяване на вземанията по кредита за предсрочно изискуеми. Като дата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита следва да се приеме датата на получаване на нотариалната покана от длъжника.

Съдът в настоящия си състав приема, че възраженията на ответника за наличието на неравноправни клаузи в сключения договор за кредит от 17.09.2008 год. са неоснователни.

Съгласно действаща към момента на сключване на договорите за банков кредит нормативна уредба - чл. 143 от ЗЗП неравноправна е клаузата в договор, сключван с потребител, ако е уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Съгласно чл.146 от ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, като е в тежест на търговеца да установи, че клауза от договора или ОУ, която го ползва, е индивидуално уговорена. Законодателят е предоставил неизчерпателен списък с видове неравноправни клаузи в чл.143 от ЗЗП. Съгласно чл. 147 и чл.145, ал.2 от 4

ЗЗП неравноправна е клаузата, която не е съставена на ясен и разбираем език и не касае определянето на основния предмет на договора, както и съответствието между цената или възнаграждението от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна. В разпоредбата на чл. 144 от ЗЗП са установени хипотези, при които не се прилагат правилата на чл.143 от ЗЗП за неравноправни клаузи. В случая пред въззивната инстанция не се поддържа спор, че страните по договора за банков кредит, както и последващите допълнителни споразумения са потребител и търговец по смисъла на пар.13, т.т.1 и 2 от ДР на ЗЗП. Следователно регламентацията по ЗЗП е приложима в отношенията между страните.

По договора за кредит в чл.2, ал.3 е предвидено превалутиране от банката на усвоения кредит от швейцарски франкове в евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро.