Решение № 1026 от 16.02.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 10103/2025
- Вид
- Решение № 1026
- Подписан
- 16.02.2026
- В сила
- 16.02.2026
- Състав
- Ваня Николаева Иванова, Полина Любомирова Амбарева, Стоян Стоянов Петров
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 200 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 80 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 82, ал. 1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл.45 · Правилник за вписванията
РЕШЕНИЕ
№ 1026 гр. София, 16.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ваня Н. Иванова
Членове:
Полина Люб. Амбарева
Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Георгиева като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско дело № 20251100510103 по описа за 2025 година
Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба , вх. № 215529/19.06.2025год. от Н. А. К. ,чрез адв.В. Й. против Решение № 9944 от 29.05.2025год. постановено по гр. д. № 46615/2024год. по описа на СРС ,45 състав ,в частта в която е признато за установено , че Н. А. К. дължи на „Софийска вода“ АД, сумата в размер на 1721,99 лева, представляваща главница за доставени ВиК услуги, през периода м.04.2021 г. до 29.09.2023 г. относно водоснабден имот, находящ се в гр.****, клиентски номер 1005045764, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 11.04.2024 г. до окончателно изплащане на сумата.
Във въззивната жалба се съдържат доводи за неправилност и необоснованост на решението и нарушение на материалния закон . Излага ,че не е установено при условията на пълно и главно доказване, че е потребител на ВиК услуги за посочения имот,както и че не е собственик или носител на вещно право на ползване .В тази връзка оспорва доказателствената стойност на приетата по делото справка от имотен регистър с дата 12.10.2023год. Освен това и при съобразяване на информацията посочена в последната се установява, че имота е съсобствен на две лица ,които отговарят разделно ,което не било съобразено от първоинстанционния съд.
Излага доводи за недоказаност на реалната доставка на ВиК услуги в имота като оспорва и начина на отчитане ,предвид че не са представени доказателства за неосигурен 1 достъп ,както и как е бил отчитан общия водомер в ЕС.Отправя се искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което предявеният иск бъде отхвърлен изцяло. Претендират се направените по делото разноски пред двете инстанции ,включително и в заповедното производство.
Въззиваемата страна „Софийска вода “АД ,на 02.09.2025год. в срока по чл. 263, ал.
1 от ГПК е депозирала отговор на въззивна жалба, с който се излага, че решението на първоинстанционния съд не страда от твърдените в жалбата пороци и отправя искане същото да бъде потвърдено. Претендират се направените по делото разноски.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо като е неправилно в обжалваната част : частично
Пред СРС е предявен иск по реда на чл.422 от ГПК ,с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 198, ал.1 от ЗВ от „Софийска вода“ АД, надлежна страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 21762/2024г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК и след подадено в срока по чл. 414 от ГПК възражение от ответника Н. А. К..
За да уважи предявения иск първоинстанционният съд е приел, че по делото се установява, чрез представените писмени доказателства, че ответникът е потребител на ВиК услуги, съответно, че е в облигационна връзка с ищеца по договор за доставка на ВиК услуги в рамките на процесния период.
Приел е че справката от Имотен регистър има достатъчна доказателсвена стойност, като от същата следва собствеността да се доказва ясно и категорично.Предвид че партидата за процесния имот е открита на нейно име обуславя извод, че тя има качеството потребител на ВиК услуги за исковия период, с оглед на което възраженията на ответника в обратен смисъл се явяват неоснователни.Приел е че не се установява за процесния период да са налични вписвания за прехвърляне на имота на трето лице, а в същото време за 2 установяват последващи реални отчети.
Така формираните изводи се възприемат от настоящия състав в една част при допълнително изложени съображения в следния смисъл :
По така предявените искове следва да се установи, че в процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по доставка на В и К услуги, както и че ищецът е изпълнил задължението си, като е доставил претендираните количества В и К услуги в процесния имот и е начислил суми за така доставените услуги съобразно действащите към този момент разпоредби. Ответникът следва да докаже плащане на претендираните суми.
От разпоредбите на § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи следва, че потребители на В и К услуги са собствениците или лицата с учредено право на ползване на съответните имоти. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник- чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.
В Общите условия на ищцовото дружество /чл. 2, ал. 3/ е предвидено, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят В и К услуги.
В случая от представената електронна справка по лице от Службата по вписвания – София се установява, че на 13.05.2003 г. /преди процесния период/ по партидата на ответницата Н. К. е вписано придобиване на процесния имот от нейна страна ,като в качеството на купувач е посочен и Ю.А.К. като няма данни това вещно право да е отчуждено преди или през процесния период.
Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно чл. 44, ал. 1 от Правилника за вписванията /ПВп/ писмените справки се състоят в издаване удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите, или от партидата на лицата, а според чл.45 ПВп удостоверенията се отнасят: а) за определени лица; б) за определени недвижими имоти; в) за определено време. Според чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право. Предвид указания в Правилника за вписванията и ЗКИР характер на вписванията в публичния имотен регистър, представената справка с дата 13.05.2003 г., която не е оспорена от ответника, е годна да установи 3 притежанието на вещно право от него и основаната на това договорна обвързаност с ищцовото дружество. Отразените в справката факти не са оспорени от ответника като твърдението му , че е негодно доказателство не е равнозначно на оспорване на вписаните в нея данни , нито е проведено насрещно доказване, че през процесния период притежаваното от него вещно право е било отчуждено.
Притежанието на вещно право върху част от имота обосновава извод за наличието на облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК- услуги, обвързващо страните, по което ответникът- като потребител на доставените от ищеца услуги, дължи заплащане на тяхната стойност. Неправилен е изводът на СРС, обаче, че ответникът е изключителен собственик на имота, тъй като според посочената справка правата му върху него са в обем от 1/2 идеални части и в тези предели съответно следва да бъдат признати и задълженията му към ищеца.Факта на откриване на партида при ищеца на името на ответника не е достатъчен да обоснове извода ,че договор за доставка на ВиК услуги е сключен само с него ,тъй като не са представени документите, въз основа на които е станало това.Следователно качеството на потребител на ВиК услуги имат и двамата съсобственика като всеки следва да отговаря за задълженията до размера на притежаваните квоти в съсобствеността.
Неоснователно е направеното с въззивната жалба възражение за недоказаност на основанието и размера на исковата претенция.
Приетото по делото заключение на ССчЕ е пълно и обосновано, като в него са посочени данните, въз основа на които са направени експертните изводи. Настоящият състав се съгласява с изводите на първата инстанция, че от заключението се установява, че процесният имот е водоснабден като е открита партида при ищцовото дружество на името на ответника.През периода от 01.01.2021год. до 09.01.2023год. потреблението на вода е било начислявано служебно ,поради неосигурен достъп като в имота има 4 бр водомери.Реални отчети са извършвани на 08.02.2023год.,09.05.2023год. ,05.11.2023год. като потреблението на студена вода е изравнено по данни от реални отчети от 4 бр. водомери ,извършени от инкасатор.Количеството потребена вода за периода 05.02.2021год. до
05.11.2023год. ,изчислено в съответствие с утвърдените от КЕВР цени за процесния период като възлиза 1 784,81лв.
В процесния случай е приложима разпоредбата на чл. 39, ал. 2, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г., съгласно която за потребителите, чиито индивидуални водомери не са отчетени в срок 24 часа след отчета на общия водомер или не са подадени самоотчети, количествата потребена вода се определят служебно и са равни на средния месечен разход от последните два редовни отчета. Съгласно чл. 35, ал. 4 от Наредбата потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни време извършването на отчитането в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане, а според ал. 2, изр. 2 на същата разпоредба след отчитане на показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление. В процесния случай, изчислените служебно количества доставена питейна вода до процесния имот за периода 05.02.2021год – 09.01.2023 г. са изчислени в размер на около 30лв. на месец като след първата дата на реален отчет на 4
08.02.2023год. стойносттите варират от 17,62лв. до 42,44лв. Следователно, доколкото служебно определените количества за периодите, в които липсва редовно отчитане или самоотчет са определени в размери, по-малки от законово допустимите средни стойности за месеците, в които са били извършени последните два редовни отчета, съдът намира, че начислените служебно количества са в съответствие с действащата нормативна уредби и при корекции за изравняване на служебно изчисленото и реално изразходвано количество.
При съобразяване основателността на правопогасяващото възражение на ответника в една част за периода от 02.01.2021год. до м.03.2021 г. за сумата 62,82 лв., дължима за посочената партида е сумата 1721,99 лв., от която сума ответницата дължи ½ или 861 лева или 440, 22 евро за периода м.04.2021год. 29.09.2023год. , ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 11.04.2024 г. до окончателно изплащане на сумата.
Разпечатката съдържа 33 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4f6a94bc-f52a-419d-9bdc-ebd4fd10fdfe