Решение № 388 от 07.05.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 388 гр. Бургас, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДОН В. ВЪЛКОВ при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. УЗУНОВА като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно наказателно дело № 20252120204447 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. Д. Д., ЕГН **********, чрез адв. К. К. от БАК, срещу Наказателно постановление № 25-0769-001908/07.08.2025 г., издадено от началник на група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Бургас, с което за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, на жалбоподателката е наложено административно наказание "глоба" в размер на 20 лв., а за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, са й наложени административни наказания - "глоба" в размер на 100 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 месец.

В жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Жалбоподателката, редовно уведомена, се явява лично и с адв. К. К. от БАК, който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП. По делото е изразено и писмено становище за отмяна на НП.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юк.

Р. Ж..., която моли за потвърждаване на НП. По делото е изразено писмено становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

1

На 26.04.2025 г., около 21:45 часа, в гр. Бургас, в ж.к. С.., ул. А..., жалбоподателката Д. Д. управлявала собственият си лек автомобил А... с рег. № С...., като при движение на заден ход допуснала ПТП с паркиран от дясната страна лек автомобил - М.... с рег. № А ...., като в резултат на удара били причинени материални щети. Жалбоподателката слязла от автомобила за да установи какво се е случило и оставила бележка с номера на телефона си на пазача на близкото заведение, за да може собственика на ударения автомобил да се свърже с нея, както и паркирала автомобила си зад ударения М.... за да остане на мястото на нарушението, след което си тръгнала.

На следващия ден собствениците на двата автомобила били извикани в сектор „Пътна полиция“ - Бургас за изясняване на случая.

На 27.04.2025 г. свидетелят Х. Х. съставил на жалбоподателката АУАН, като приел, че с поведението си същата е осъществила състава на нарушението по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, поради причиняване на ПТП при движение на заден ход, както и това по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй като не е останала на място да установи последиците на ПТП. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателката, който подписала без възражения и получила препис от него. По късно подала писмено възражение срещу акта.

На 07.08.2025 г. било издадено и атакуваното в настоящото производство НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в АУАН, като административнонаказващият орган е счел, че жалбоподателката е нарушила разпоредбите на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, й наложил административно наказание "глоба" в размер на 20 лв., както и административни наказания - "глоба" в размер на 100 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 месец.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и от гласните доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Показанията на свидетелите Х. Х., Д. Д., П. А. и Д. Д. са последователни, обективни и логични, и навеждат на осъществяване на едни и същи факти и съдът ги кредитира в тяхната цялост.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид на така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал.

2 от ЗАНН (НП е връчено на 15.11.2025 г., а жалбата подадена на 01.12.2025 г.), подадена е от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

2

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган. АУАН е съставен от компетентно лице - младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ Бургас, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП е компетентен да съставя актове за нарушения по този закон. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок.

Въпреки това, съдът счита, че са налице основания за отмяна на наказателното постановление, поради следните съображения.

На първо място, по отношение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, съдът намира, че в тази част на наказателното постановление е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в разминаване на правната квалификация на нарушението в АУАН и в НП. Видно от съдържанието на АУАН (л. 8) актосъставителят е приел, че водачът на МПС е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, която гласи, че водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. В същото време АНО приемайки фактическите констатации в акта, с издаденото НП изцяло е променил правната квалификация на вмененото нарушение, а именно, като такова по специалния състав на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. С тази промяна в правната квалификация на нарушението, в постановлението, АНО недопустимо е въвел нови елементи в състава на нарушението, което действие води до повдигане на ново обвинение за първи път в самото НП, респ. до накърняване правото на защита на жалбоподателя да разбере в какво точно е обвинен. Промяната на правната квалификация с НП е съществено нарушение на производствените правила, което води като последици до незаконосъобразност на същото. Нормите на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, въвеждат задължения за актосъставителя и наказващия орган да опишат в АУАН и НП нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно. Спазването на тези 3 норми цели гарантиране на правото на защита на наказаното лице, като деянието следва да бъде описано по такъв начин, че за него да става ясно извършването на какво нарушение му се вменява. Безспорно е и в теорията и практиката, че АУАН е акта в административнонаказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателното производство, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване в процеса. В случая горните правила са нарушени, което се явява основание за отмяна на наказателното постановление в тази част.

На второ място, по отношение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съдът намира, че в тази част на наказателното постановление не е допуснато нарушение при описание на извършената и относима правна норма, но не се доказа извършването на нарушение.

Жалбоподателката е наказана за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. От показанията на свидетелите Д. Д., П. А. и Д. Д., вкл. и от тези на актосъставителя Х. Х., обаче се установява, че след настъпване на ПТП жалбоподателката е спряла своя автомобил, слязла е от него, установила е последиците от удара и че няма пострадали хора, оставила е бележка с номера на телефона си на пазача на близкото заведение, за да може собственика на ударения автомобил да се свърже с нея, както и е паркирала автомобила си зад ударения М...., за да остане на мястото на нарушението, и едва след това си е тръгнала. Т.е. жалбоподателката е проявила едно добросъвестно и житейски оправдано поведение, като още на следващия ден се е явила в сектор „Пътна полиция“ и е съставен протокол за ПТП. В описаната последователност от събития настоящият съдебен състав не открива противоправно поведение на жалбоподателката, което да се подведе под състава на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Това е така, защото жалбоподателката е изпълнила задълженията си по ЗДвП, проявила е нужната добросъвестност и съдействие, и то е от такова естество, че при необходимост да се установи кой е деликвента (както и е станало), от страна на пострадалия/ощетено юридическо лице/трето лице (за реализиране на евентуална гражданска отговорност) или от държавните органи

(за реализиране на наказателно или админстративнонаказателно правоотношение). Укоримото отношение на АНО към поведението на жалбоподателката - че е напуснал ПТП, не може да се приеме от съда като такова, а напротив, то е законосъобразно и житейски оправдано, тъй като не е съществувало задължение да остава на място, да се обажда на МВР или да издирва собственика на автомобила. В този смисъл наказателното постановление и в тази част следва да се отмени.

В обобщение, предвид горепосоченото, съдът счита, че в конкретния случай незаконосъобразно е била ангажирана отговорността на жалбоподателката, поради 4 което НП следва да се отмени изцяло.

С оглед изхода на спора, разноски принципно се следват в полза на жалбоподателката, но доколкото същата не е претендирала такива, то и съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0769-001908/07.08.2025 г., издадено от началник на група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Бургас, с което на жалбоподателката Д. Д. Д., за нарушение по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 20 лв., и за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, са й наложени административни наказания - "глоба" в размер на 100 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 месец.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 388 гр. Бургас, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДОН В. ВЪЛКОВ при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. УЗУНОВА като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно наказателно дело № 20252120204447 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. Д. Д., ЕГН **********, чрез адв. К. К. от БАК, срещу Наказателно постановление № 25-0769-001908/07.08.2025 г., издадено от началник на група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Бургас, с което за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, на жалбоподателката е наложено административно наказание "глоба" в размер на 20 лв., а за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, са й наложени административни наказания - "глоба" в размер на 100 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 месец.