Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2506 от 16.04.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 3264/2024
Вид
Решение № 2506
Подписан
16.04.2026
Състав
Силвана Гълъбова, Георги Стоянов Чехларов, Дора Запрянова Илиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2506 гр. София, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20241100503264 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 128/04.01.2024 г., поправено с решение № 20252/10.11.2025 г., постановени по гр.д. №221/2023 г. на СРС, ГО, 75 състав, ответникът ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК 040451865, е осъден да заплати на Е. И. А., ЕГН **********, на основание чл. 432 КЗ сумата от 2843,63 лева от общо заявена претенция в размер на 9 294,69 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП реализирано на 24.05.2022 год., ведно със законната лихва върху главницата считано от 04.01.2023 год. до окончателното плащане, като е отхвърлен искът за разликата до предявения размер от 5984,31 лева.

Срещу в частта, която е отхвърлен предявеният иск, е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Е. И. А.. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно и необоснована, както и постановено в нарушение на материалния закон. Сочи, се единственият спорен момент по делото е размерът на дължимото обезщетение, като съгласна заключението на приетата САТЕ необходимата сума за възстановяване на процесният л.а. „БМВ Х5“ е 20 011,52 лв., което надхвърля действителната стойност на автомобила от 12868 лв. Поддържа, че при съобразяване на действителната пазарна стойност на автомобила и приспадане на извънсъдебно платената сума от 2783,29 лв. и стойността на запазените части в размер от 3860 лв., съдът е следвало да присъди пълната 1 претендираната сума от 5984,31 лв. В жалбата се сочи, че съдът неправилно е приел стойност на автомобила от 7502,56 лв., определена по каталог “Schacke” съгласно Методиката към Наредба № 24 за задължителното застраховане и от тази сума е приспаднал извънсъдебно заплатената сума от 2783,29 лв. и стойността на запазените части в размер от 1875,64 лв.

Поддържа се, че съдът следва да определи размера на обезщетението съобразно действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като не е обвързан минималните размери в Методиката към Наредба № 24. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен а пълния предявен размер, като бъдат присъдени и сторените по делото разноски.

Въззиваемият ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК 040451865 не е депозирал отговор на въззивната жалба. С молба от 12.03.2025 г. изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на сторените разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Решението в частта, в която е уважен предявеният иск по чл. 432 КЗ за сумата от 2843,63 лева, е влязло в законна сила, т.е. със сила на пресъдено нещо са установени всички елементи от фактическия състав на иска с изключение на размера на дължимото обезщетение.

За определяне размера на регресния дълг съдът съобразява константната съдебна практика /решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, ТК, І отд./, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение единствено по действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под минималните размери, установени в Методиката. Принципът на пълната обезвреда, действащ по отношение на застрахователя, изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество, а за такава се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, респ. стойността за възстановяване на 2 имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно, застрахователното обезщетение се равнява на пазарната стойност на увреденото имущество - Решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II ТО, Решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II ТО, Определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., Решение № 155/05.12.2016 г. по т. д. № 1092/2015 г. на ВКС, II ТО. и др., Решение № 60135 от 15.11.2021 г. по т. д. № 1821/2020 г., ІІ Т.О., ВКС и др./. Изготвената пред първоинстанционния съд САТЕ установява, че действителната стойност /определена по средни пазарни цени – чрез метода на изследване на пазарни аналози/ на процесния л.а. „БМВ Х5“ с рег. №**** е 12868 лв., като именно това е цената, на база на която следва да се определи дължимото обезщетение. Не следва да се взема предвид посочената в пета задача от САТЕ стойност от 7502,56 лв., доколкото същата е изчислено съгласно каталог “Sсhwacke” на овехтяване на цена в ново състояние. Определяща е единствено действителната пазарна стойност на вещта, т.е. стойността, срещу която може да се закупи вещ със същото качество. Стойността необходима, за възстановяване на увредения л.а. „БМВ Х5“ с рег. №****, е 20 011,52 лева, т.е. повече от стойността на самия автомобил. Легална дефиниция на понятието „тотална щета” се съдържа в чл.390,ал.2 КЗ, съгласно която тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност, а стойността на разходите за необходимия ремонт се определя съгласно определения способ за обезщетяване въз основа на: издадена от сервиз проформа фактура - при възстановяване в натура на вредите, или експертна оценка - при изплащане на парично обезщетение. Ето защо в настоящия случай е налице тотална щета, с оглед на което размерът на вредата е равен на действителната стойност на автомобила към момента на настъпване на процесното ПТП – 12868 лв., от която сума обаче следва да се извади стойността на запазените части на автомобила, доколкото на репариране подлежат само действителните вреди, респ. за стойността на запазените части не е налице вреда за собственика на увреденото имущество. Изготвената САТЕ установява, че стойността на запазените части на л.а. е в размер от 3860 лв., поради което и размерът на действителните вреди е равен на 9008 лв. Доколкото по делото не е спорно, че преди процеса ответникът е заплатил 3023,29 лв. обезщетение, поради което и незаплатена остава сумата от 5984,71 лв. Ето защо и предявеният иск се явява изцяло основателен.

С оглед несъвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено в обжалваната част, а на ищеца присъдена допълнително сумата от 3140,68 лв.

/1605,8 евро/, или разликата между присъдената сума от 2843,63 лева и предявеният размер от 5984,31 лева

3

По разноските:

С оглед изхода на спора, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която в полза на ЗК „УНИКА“ АД са присъдени разноски в размер от 183,67 лв. В полза на въззивника следва да бъдат присъдени допълнителни разноски за първоинстанционното производство в размер от 817,64 лв. /418,05 евро/. За въззивното производство въззивникът претендира адвокатско възнаграждение в размер от 550 евро, но въззиваемият е направил възражение за прекомерност. Въззивният съд намира възражението за основателно с оглед фактическата и правна сложност на делото, като адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено на 300 евро. При съобразяване на този размер, в полза на въззивника следва да се присъдят разноски в размер от общо 332,11 евро.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 128/04.01.2024 г., поправено с решение № 20252/10.11.2025 г., постановени по гр.д. №221/2023 г. на СРС, ГО, 75 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от Е. И. А., ЕГН **********, срещу ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК 040451865, иск с правно основание чл. 432,ал.1 КЗ за сумата над 2843,63 лв. до предявения размер от 5984,31 лева, частичен иск от общия размер на иска от в размер на 9 294,69 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП реализирано на 24.05.2022 год., ведно със законната лихва върху главницата считано от 04.01.2023 год. до окончателното плащане, както и в частта, в която в полза на „ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК 040451865 са присъдени разноски в размер от 183,67 лв., и вместо това постановява:

ОСЪЖДА „ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК 040451865, да заплати на Е. И. А., ЕГН **********, на основание 432,ал.1 КЗ сумата от още 1605,8 евро /3140,68 лв./– частична претенция от общо заявено вземане в размер на 9 294,69 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП реализирано на 24.05.2022 год., ведно със законната лихва върху главницата считано от 04.01.2023 год. до окончателното плащане

В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.

ОСЪЖДА „ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК 040451865, да заплати на основание чл.78,ал.1 ГПК на Е. И. А., ЕГН **********, допълнителни разноски за първоинстанционното производство в размер от 418,05 евро, както и разноски за въззивната инстанция в размер от 332,11 евро.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд при условията на чл. 280 ГПК.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5